АВСТРАЛИЯ – загадъчната южна земя: 1. Сидни и осмото чудо на света
АВСТРАЛИЯ – загадъчната южна земя
От януари 1788 година, когато британската флота докарва на австралийския бряг каторжници с намерението да го превърна в затворнически лагер, до ден днешен са изтекли няколко века. Южната земя, както често я наричат, си остава обаче все така загадъчна, мамеща за приключения, удивително различна. Австралия е единствената в света страна-континент (7,7 милиона кв. километра площ!). Единствено тук представители на фауната и флората са 100% ”Made in Australia” – спомнете си кенгуруто, коалата, птицата ему… Тук се намира Големият бариерен риф – най-крупният коралов риф на Земята, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно природно наследство. Културата на местните аборигени няма аналог никъде другаде на планетата. И още нещо: от времето на капитан Джеймс Кук (1770 г.) та до днес върховенството на страната е в ръцете на британската корона. С две думи, има голяма доза любопитство в аванс, с което да бъде захранено едно пътешествие до „Terra Australia” с продължение до островите на гейзерите – Нова Зеландия…
Вижте всички статии от поредицата „АВСТРАЛИЯ – загадъчната южна земя“ тук.
1. Сидни и осмото чудо на света
Малко преди да кацнем в Сидни, се загледах през люка на самолета. Отвън се виждаше само океанът, а летяхме толкова ниско, сякаш всеки момент ще се… приводним. После разбрах, че летището на Сидни е изградено върху изкуствен остров, земя, отвоювана от морето. Мястото се нарича Ботани бей.
Беше рано сутринта, около 06:00, когато се приземихме в най-големия град на Австралия. Посрещна ни една млада рускиня – Юлия, с табелка в ръка, на която грееше логото на нашата туристическа компания БОЯНА-МГ. Винаги ми е правело кеф подобно посрещане – респектира нашите туристи, а от друга страна е и знак на уважение от партньорите ни в отделните страни.
В Сидни има само едно международно летище. Намира се съвсем близо до центъра на града (има – няма десетина километра), сред гъсто населен район, и както ни разказа Юлия, не работи нощем, за да не безпокои съня на живеещите наоколо хора. Противно на очакванията ни за хладно и дъждовно време, Сидни ни посрещна с чисто небе и силно слънце.
Въпреки че населението му е едва 5 милиона, Сидни е класиран сред Топ 10 на най-големите градове в света. Заема площ от 12 000 кв. километра и в състава му влизат 600 микрорайона.
Часът е вече 07:45, автомобилният трафик навлиза в своя пик и по-бавното придвижване на автобуса с нашата група ни дава възможност по-детайлно да се вгледаме в града. Първите впечатления не са особено розови – ниски тъмни сгради с беизразни фасади, като работническите квартали в покрайнините на Лондон. Чак в центъра пейзажът става по-интересен – изникват небостъргачите, сред които сполучливо се вплита старата колониална архитектура.
Всъщност точно заливът Ботани бей, край който се намира летището, е мястото, където през ХVІІІ век дебаркира знаменитият британски откривател и пътешественик капитан Джеймс Кук. Тук той провъзгласява новата територия, открита от него, за собственост на британската корона. Преди него тук са стъпвали мореплаватели от Холандия, Португалия, Франция, Китай, но именно Джеймс Кук поставя финалната точка и слага началото на нова британска колония.
Заселването на Австралия започва от Сидни, когато британската империя изпраща тук на заточение 1500 каторжници. Довежда ги капитан Артур Филип, на чието име е назован и един от заливите край Сидни – Филип бей. Когато пристигнал с корабите със затворници, Артур Филип не харесал Ботани бей. Било горещо по това време, а нямало прясна вода. След като проучил брега, се спрял на днешния Филип бей. Години наред затворниците се трудели да изградят първото селище на новия континент, а после, когато трябвало да се връщат обратно в Англия след изтичане на наказанието им, много от тях решили да останат в Австралия, да създадат семейства. Още тогава започва и смесването на белите англичани с местните аборигенки. А на петима мъже се е падала една жена.
Австралия, със своята уникална флора и фауна, с чудноватите си скални образувания в пустинната й част, с примитивната култура на аборигените – коренното население, е една от най-забележителните страни в света. Територията й заема цял континент, граничи с Индийския океан и е най-голямата в цялото Южно полукълбо. Към континенталната част принадлежи остров Тасмания и още множество прилежащи малки островчета. Дължината на бреговата й ивица е над 37 000 километра! Най-високият връх в Авсгтралия носи името на полския национален герой Тадеуш Косцюшко – 2230 метра. Средните части на страната са заети от пустиня, а най-гъсто населените територии са на югоизток, където са и големите градове като Сидни, Мелбърн, столицата Канбера…
В Австралия живеят около 35 милиона души. Това са хора от над 80 националности от цял свят. Официалният език е английският, но за нас, българите, той е трудно разбираем. Всяка година тук пристигат около 200 000 имигранти. Затова и контролът на имиграционните служби на летището е драконовски по отношение на новите желаещи да станат граждани на Австралия. Конкретен пример стана и проверката на документите на двете ни деца – Гери и Марги. Разпитваха ги сума време, бавейки цялата група.
До 30-те години на миналия век Австралия се е считала за аграрна страна. И до днес тя е сред най-големите износители на вълна в света – около 130 милиона овце дават годишно по 700 хиляди тона мериносова вълна. Австралия е и голям износител на пшеница, на захарна тръстика. След откриването на златните залежи през 1851 година в Нов Южен Уелс, Австралия добива големи количества злато. Тя разполага и с най-големите ресурси в света от никел, олово и цинк. Добивът пък на опал представлява 9/10 от световното производство на бижутерски опал.
С автобуса се движим в посока източното крайбрежие, където ще бъде и първата ни спирка – известният в цяла Австралия плаж Бондай бийч. Кварталът около плажа е наситен с жилища на богаташи и това е логично – навсякъде по света имотите край морето са най-скъпи. А по начало цените на недвижимостите в Австралия са доста високи. Да купиш собствен дом в страната на кенгуруто струва много пари – от 2 милиона австралийски долара нагоре.
Бондай бийч означава „звукът на вълната”. И наистина – тук постоянно има вълни и това привлича изключително много любителите на сърфа. Плажът е широк, с много ситен пясък. Край него се простира широка алея, по която все някой тича, а и много хора си разхождат домашните любимци. Юлия казва, че австралийците много спортуват и използват всяко свободно време за това. На Бондай бийч рядко се появяват акули. Пясъкът по брега помагал в това отношение, тъй като влизал в очите на хищниците и затова ги държал на разстояние. Температурата на водата е около 17-19 градуса.
Пихме по едно кафе в заведение на плажа, изкефихме се на морето и чистия въздух и хайде в автобуса, за да продължим нататък. Скоро спираме пред входа на залив, през който корабите влизат във вътрешността на града. Този вход се образува от две големи скални образувания, наричани Северната и Южната глава. През ХІХ век точно на това място става голямо корабокрушение. От 122 души на борда остава жив само един! Сега близо до лобното място има паметник с голяма котва, който напомня за тази трагедия. Това са били златотърсачи, пристигащи от Европа да си опитат късмета след откриването на златните залежи в Австралия. Вълните и сега се блъскат яростно в скалите, докато в пристана навътре в сушата всичко е спокойно. Скалите са доста високи и за съжаление често стават арена на самоубийства. Въпрекси високия стандарт на живот, много и то предимно млади австралийци, повлияни от лични или други проблеми, търсят сами фаталния изход.
Сидни носи името на един от генерал-губернаторите, който преди да стане такъв отговарял в местното правителство за жилищната политика. Австралия и до днес е в т.нар. съдружество с Великобритания и държавен глава на страната-континент е британската кралица Елизабет ІІ. Представител на короната и по онова време, и днес е именно генерал-губернаторът. Най-известният генерал-губернатор в историята на Австралия е сър Маккуайър, който имал изключителен принос за развитието на града. Много по-широка популярност от него обаче има… съпругата му Елизабет. Тя често седяла на стол на брега на океана, вперила поглед в морската шир, очаквайки да се покаже някой английски кораб в залива. Днес това място е известно като „столът на г-жа Маккуайър” и там се тълпят за снимки десетки туристи. Ние също не направихме изключение от това.
Продължаваме край китни домове на заможни австралийци, разположени край залива Рос бей, където се намира най-голямото яхтена пристанище в страната. Следва един от най-популярните шопинг райони в Сидни – Дабъл бей, изпълнен с бутици, магазини, ресторанти, кафенета и барове. Тук всичко е доста по-скъпо заради богата клиентела от квартала.По този повод шеговито наричат Дабъл бей Дабъл пей именно заради високите цени на стоките и услугите там. Постепенно стигаме до пристанищния район Дарлинг Харбър, а след него влизаме в квартала на нощнвите забавления – Кингс Крос, където е пълно с нощни клубове и дискотеки. Много известни личности населяват тези богаташки квартали на Сидни. Един от тях например е моят любим холивудски актьор Ръсел Кроу, който тук, в Сидни , е и собственик на ръгби клуб. Мислех, че по националност е австралиец, но се оказа, че е роден в Нова Зеландия.
Най-старата част на Сидни е кварталът Рокс (Скалите). Тук е станало първото заселване на града. Типичен британски пристанищен район с множество пъбове.
Ето, че стигаме до главната забележителност на Сидни – на фона на небостъргачите се белеят „платната” на Операта, а през река Парамата, която се влива в залива, се е „протегнал” знаменитият железен мост Харбър Бридж.
Наричат операта в Сидни „осмото чудо на света” заради оригиналната й архитектура, която я е превърнала в един от символите на Австралия. Тя е дело на датския архитект Йорн Унцен, който спечебва обявения от местните власти конкурс. Конкуренцията била убийствена – участвали мощни компании с дългогодишен опит в това направление. Първоначално проектът на Унцен бил отхвърлен от журито, но впоследствие отново се върнали на него и му дали благословията си. Унцен спечелил заради простичката идея сградата да наподобява няколко разперени платна на лодка. Първоначално замисълът на общината бил операта да бъде построена за 4 години и да не струва повече от 7 милиона австралийски долара. Да, ама не, както казваше нашият известен журналист Петко Бочаров. В крайна смветка строежът се проточил цели 14 години и били похарчени… 102 милиона австралийски долара! Операта била открита през 1973 година. Има 5 основни зали с различен капацитет, най-голямата побира 2800 души.
Що се отнася до Харбър Бридж, този впечатляващ мост е открит за експлоатация през 1932 година. Висок е 134 метра, 508 метра е само дължината на дъговидната му част, иначе с добавката на пътните платна от двете му страни общо става 1300 метра. Заради формата му местните жители се шегуват, че прилича на… закачалка за дрехи.
И операта, и мостът са разположени един до друг и са идеалната двойка за снимка, особено на фона на скупчените зад тях небостъргачи. В повечето рекламни брошури неизменно фигурира именно този пейзаж. Изглед към тази своеобразна визитка на Сидни ни даде и позицията от палубата на корабчето, с което направихме кратък обеден круиз из реката. Беше много приятно преживяване, за което голям дял имаше и прекрасното слънчево време.
Сред двучасовата разходка с корабчето поехме към хотела. Удобствата в стаите и умората от дългото пътуване (да не забравим и увеличената часова разлика) не ни оставиха много шансове за други забавления освен здравия и укрепителен сън. Все пак оставихме време за вечеря на Дарлинг Харбър в един от ресторантите на веригата Nick’s. Това са заведения предимно с морска кухня – риба и морски дарове. Такова беше и менюто ни за вечеря: скариди, сьомга на грил, за десерт разкошен крем брюле с пълнеж от банани. Имаше и телешки стек за онези, които не харесват ястията с риба. Аз почерпих групата с бяло австралийско вино, защото (за кой ли път) ми се пада да празнувам рождения си ден в чужбина. Персоналът на заведението е само от азиатци. Приятно ме изненадаха, когато ми поднесоха десерта като торта – с бенгалски огън и популярния рефрен „Happy birthday to you”…
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
