НОВА ЗЕЛАНДИЯ: 3. Уайтомо – пещерата с „нощното небе”
НОВА ЗЕЛАНДИЯ – страната на кивито и гейзерите
Вижте всички статии от поредицата „НОВА ЗЕЛАНДИЯ – страната на кивито и гейзерите“ тук.
3. Уайтомо – пещерата с „нощното небе”
Днес ни предстои пътуване до Роторуа. Наричат този град „Сярната земя” заради многобройните топли извори и гейзери. Натоварихме багажа в автобуса и начело с новата ни екскурзоводка Елена поехме на юг.
Пътят се вие край животновъдни ферми, където се отглеждат овце, крави, коне… Най-много пред погледа ни са кравефермите. Млечното животновъдство е един от водещите отрасли в селското стопанство на Нова Зеландия. Фермите са съоръжени с най-модерна техника, компютризирани са, имат достъп до Интернет и мобилна връзка. Самите животни носят специални чипове, които дават на стопаните им необходимата информация. Елена казва, че кравите са станали много… интелигентни: като усетят, че вимето им натежава, сами се насочват към доилните апарати. Само остава и… да ги включват!
В Нова Зеландия се отглеждат и… елени. Еленското месо е популярно в страната, а от рогата на тези животни се приготвя медицинския препарат velvet. Новозеландските фермери изнасят на пазара и расови коне. Това са отлични по качествата си жребци, които се купуват главно от арабски шейхове.
Разбира се, че новозеландците не разчитат само на селското стопанство. Правителството стимулира малкия семеен бизнес, има редица поощрения за чуждите фирми, които желаят да правят бизнес с местни компании. Данъците обаче са много високи – стигат и до 45 % от месечния доход. Пенсионната възраст и за мъже, и за жени е 65 години.
По пътя научихме още интересни неща. Например в Нова Зеландия проституцията е официално регламентирана, жриците на любовта добросъвестно си плащат данъците на държавата и никой не ги притеснява. Имат и свой синдикат. Разрешени са и еднополовите бракове. Оказа се, че първият депутат хомосексуалист в света е новозеландец.
Първият покорител на хималайския осемхилядник Еверест, наричан „Покрива на света”, е новозеландец – Едмънд Хилари. Той покорява не само хималайския първенец, но прави същото и с Южния полюс. Това, което едва ли се знае за него, е ,че е бил запален… пчелар. Мановият мед, добиван от растението манука, е много разпространен в страната и Елена настоятелно ни препоръчваше да си купим от него. Имал невероятни лечебни свойства. За Хилари научихме още, че неговият лик от младите му години краси купюрите от 5 новозиеландски долара. В столицата на Непал, Катманду, Хилари е основал училище за планински водачи, известните у нас шерпи.
Времето беше прекрасно – очите ни се къпеха в светлината на слънцето и безкрайната зеленина. Елена ни предупреди обаче да внимаваме със слънчевите лъчи, които тук съвсем не са безобидни. Както в Австралия, така и в Нова Зеландия слънчевите бани не са препоръчителни – и тук, както на континента има голяма заболеваемост от рак на кожата. Впрочем, климатичните условия са такива, че за 1 ден може да попаднеш на… 4 сезона. По времето, когато бяхме в Нова Зеландия, октомври, температурата на морската вода е около 11 градуса. Но има достатъчно хора, които я приемат нормална да къпане. Едно от най-ветровитите места пък е крайбрежието на пролива Кук. Казват, че вълнението е голямо и това го знае всеки, който преминава пролива с ферибота. За сметка на това силният вятър и големите вълни са добре дошли за сърфистите. Тук постоянно се организират състезания по уиндсърфинг, както и преплувания на пролива. Едно време плувците са се мазали с китова мас заради студената вода, сега се обличат в неопренови костюми.
Първият туристически обект за деня е пещерата Уайтомо. Тя има дълга история. Преди 30 милиона години този район, част от който е днешният пещерен комплекс, е бил под море. Останките от безброй различни морски същества постепенно с течение на времето са формирали варовика, от който се е образувала и пещерата. Изследванията показват, че съставът на този варовик е изцяло от фосили и минерала калциев карбонат.
Земетресения и изригвания на вулкани са оформили днешната пещера. Между варовиковите пластове се е промъквала вода, под чието влияние са се оформили и причудливите и невероятно красиви пещерни образувания: сталактити, сталакмити и сталактони. Учените са доказали, че 1 куб.см от сталактитите, например, се образува за около 100 години.
Пещерата е открита от маорите. Дълго време те са пазели това в тайна, докато през 1887 година вождът на едно от местните племена съобщава за пещерата. Английски учени достигат до повече подробности, като влизат в нея със сал и свещи в ръка. Останали обаче поразени, когато видели в тъмнината блещукането на хиляди малки светлинки, подобно на звездите из нощното небе. Това са личинки, които фосфорецират в тъмнината. Имат дълги „хоботчета” с които ловят мушички и други ситни насекоми, с тях се хранят. Всъщност цикълът е следният: яйце – ларва (тя свети) – пупа – муха. Същата тази мушичка става жертва на ларвите. Виж, по дяволите, какъв кръговрат, какво самоизяждане!
Пещерата е отворена за посещение още през 1889 година. За нея се грижи семейство маори, а голяма част от персонала са наследници на техните предци, работили тук през изминалите години.
След влизането в пещерата най-интересната част е плаването с лодка из подземната река. Това става при абсолютна тишина и пълен мрак, забранено е фотографирането. Лодкарят стои прав и придвижва лодката с ръце по тънко въже, опънато над водата. Наближавайки изхода на пещерата, вече местен фотограф заснема туристите в лодките. Така все пак се сдобихме и със снимки от това наистина фантастично място. От което разбира се сме видели твърде малка част, тъй като в действителност този подземен дворец е далеч по-голям. Температурата в пещерата е около 5-7 градуса. Има изумителна акустика! Тук е записан албумът на една от най-известните маорски певици Киритикано. Дори имаше дискове с нейни песни, които се продаваха в магазина за сувенири. Концерти в тази пещера са изнасяли световни звезди в поп музиката като Стинг и Род Стюарт, чиято първа съпруга е новозеландска манекенка.
Докато пътувахме към пещерата Елена ни показа маорско гробище. Коренните жители на Нова Зеландия не познават кремирането като белите хора. Когато умира Едмънд Хилари, съгласно неговото завещание прахът му бил разпръснат на две места – в един от морските заливи и в Катманду, откъдето започва и експедицията му за покоряването на Еверест.
Тази вечер ще отседнем в Роторуа. Това е сравнително малко градче – около 56 000 жители, където нон стоп се разнася миризмата на сяра от близките геотермални извори. Разположено е край езерото Таупо. Сградите са ниски, едноетажни, но има и изключения като нашия хотел (на 5 етажа). Една широка главна улица пресича града, заобиколена от жилищни и обществени сгради. СПА услугите естествено са на първо място, но има и много други забавления, главно в района на езерото: риболов, джетове, парашут, разходки с яхта, каякинг, както и т.нар. вулканично въздушно сафари. Хеликоптер лети до един от вулканите, открит от самия капитан Кук. Твърди се, че покрай него често могат да се видят делфини и китове. От Роторуа до Белия остров, на който се намира този вулкан, по въздушна линия разстоянието се взима за 45 минути. В езерото се срещат и рядко красиви черни лебеди, които всеки ден навестяват пристана за радост и на многобройните гости на града. Има и няколко атракционни селища на маорите, които представят тяхния бит и изкуство. В едно от тях – Митай Маори вилидж, ще гостуваме вечерта.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
