ЕГИПЕТ – СТРАНАТА НА ФАРАОНИТЕ: 2. Завръщане в древността

ЕГИПЕТ – СТРАНАТА НА ФАРАОНИТЕ
(Октомври 1999 г. /Януари 2006 г. /Април 2015 г.)

Вижте всички статии от поредицата “ ЕГИПЕТ – СТРАНАТА НА ФАРАОНИТЕ“ тук.

2. Завръщане в древността

Автобусът ни вече е пред входа на египетския национален музей. Малко снимки пред червеникавата сграда в неокласически стил и статуите пред нея. И ето ни най-сетне в предверието на една от най-големите културни съкровищници на Древността. Паметници от Египет има и на различни места по света: и в Британския музей в Лондон, и в Египетския музей в Берлин, където се съхранява знаменитият бюст на царицата Нефертити, и дори в Истанбул, където в историческия център на града се извисява египетският обелиск, и т. н. Но музеят в Кайро е друга бира – тук е най-голямото богатство на артефакти от Древен Египет в целия свят! Колекцията му наброява 120 000 експоната от всички исторически периоди, белязали развитието на Египет в древността. Само предметите, свързани с фараона Тутанкамон, са близо 1700!

За старата история на Египет е писано и разказвано много. Но тайните от онази далечна за човечеството епоха нямат край и все още са предизвикателство за изследователи, пътешественици, авантюристи. Стоят още много открити въпроси: например къде са тленните останки на Нефертити, къде са погребани Клеопатра и любимият й Марк Антоний? Нека да ги оставим на учените и да се разходим из музея в Кайро. Само ще припомня преди това основните периоди от древността, за да ги свържа и с находките в музейната експозиция и тези в околностите на Кайро.

– 3000 години преди Христа фараонът Менес обединява Египет и поставя началото на дълга поредица от 31 династии, завършила с превземането на страната от Александър Велики през 332 година. Дотогава историята на Древен Египет се дели на три основни периода: Старо, Средно и Ново царство.

– По време на СТАРОТО ЦАРСТВО (около 2700 – 2160 г. пр. Хр.) са построени египетските пирамиди, Мемфис става столица на страната.

– При СРЕДНОТО ЦАРСТВО (около 2040 – 1797. пр. Хр.) египетската държава преживява икономически и културен разцвет, разширява границите си до днешните им измерения.

– С НОВОТО ЦАРСТВО (около 1550 – 1075 г. пр. Хр.) започва ерата на египетското величие. Това е епохата на легендарни владетели като Рамзес II, при управлението на който Египет достига своето могъщество, жената-фараон Хатшепсут, в чест на която е изграден един от най-известните монументални храмове в Долината на царете по поречието на Нил. Това е и времето, в което са издигнати храмовете на Амон – богът на Слънцето в Карнак и Луксор. Новото царство бележи и възкачването на престола на един от най-популярните фараони в света – Тутанкамон, който умира едва 19-годишен… Съзнателно прескачам останалите етапи от историята на страната, тъй като артефактите, които обичайно вълнуват туристите, са тъкмо от онези древни времена, завършващи с експанзията на Александър Велики, последвалото я управление на военачалника му Птоломей и драмата на последната царица от династията на Птоломеите, красивата Клеопатра, след чиято смърт Египет става римска провинция.

Националният музей на Египет е открит през 1902 година в Кайро по проект на френския архитект Марсел Дюнон. В експозицията са изложени мумиите на фараони от най-известните династии като Аменхотеп, Тутмос, Рамзес, Сети и др., предмети от гробниците им, бижута, битови инструменти и пр. Правят впечатление гигантските статуи в предверието на музея, изобразяващи фараони като Джосер и Хефрен, чиито имена са свързани с изграждането на най-популярните египетски пирамиди. Безспорно най-голям е интересът към младия фараон Тутанкамон и предметите, открити в неговата гробница през 1922 година от британския археолог Хауърд Картър. Гробницата на Тутанкамон е единствената, която не е опоскана от иманярите, и цялото й съдържание е открито напълно непокътнато!

Фараонът, загубил живота си твърде млад по неизяснени напълно и до днес обстоятелства, е бил положен в 4 позлатени ковчега, поставени един в друг, подобно на… руските матрьошки. Когато Тутанкамон е бил открит от Картър, изваждането на мумията му я е наранило до степен да не може да бъде откарана за изследвания в Кайро и на учените и до днес се налага да вършат това в самата гробница в Долината на царете.

Най-важният артефакт от експозицията в музея е златната погребална маска на Тутанкамон Тя тежи 20 кг, изработена е с 21-каратово златно покритие, инкрустирано със син лазурит. Около нея постоянно се вие опашка от посетители, любопитни да видят маската, както и останалите предмети, принадлежали на Тутанкамон. Например колесницата, с която той е ходел на лов; златният трон, на който е седял; постамента с изображения на враговете му, които той е тъпкал с крака, седейки на трона; негови златни накити и дори позлатени напръстници. Египтяните вярвали, че пръстите са най-чувствителни, през тях може да отлети душата в отвъдния свят и затова са им правели такива „калъфи”, да ги пазят от досега със земните злини.

Разхождайки се из музея, попадаме на легла с глави на различни животни. Оказва се, че на тях се е извършвало балсамирането на фараоните. На едното легло се изваждал мозъкът и вътрешностите на починалия, на другото легло тялото се осолявало, на третото се увивало в бинтове с масла и благовония. Така покойникът се превръщал в мумия. В експозицията се срещат статуи със… счупени носове. Според тогавашните вярвания, носът бил свързан с вечния живот и враговете на фараоните им чупели носовете на статуите, за да ги обрекат на вечна смърт. Между другото, докато стоим пред гигантските статуи ни обясняват, че когато ръцете на фараона са скръстени пред гърдите, значи той се е пренесъл във вечния живот. Когато е изправен и левият му крак е изнесен леко напред, , означава, че сърцето му бие и човекът още е жив.

Да се разгледа максимално подробно египетският музей в Кайро за един ден, камо ли за час-два е непосилно. Каквото видели – видели. Оттук се изнасяме отново в автобуса и потегляме за Гиза, кварталът на другия, западния бряг на Нил, където се издигат прочутите гробници на фараоните, египетските пирамиди, обявени и за едно от чудесата на света, и легендарният Сфинкс. Древните египтяни са разделили живота и смъртта на… двата бряга на Нил. На източния, близо до изгрева на слънцето, строели домовете си. На западния, близо до залеза – гробниците си.

Три са пирамидите, край които се стичат най-много туристи. Хеопсовата е най-голямата, висока е 137 метра и е посветена на фараона Хеопс (2551 – 2528 г. пр. Хр.). Хефреновата е втората по големина пирамида, гробница на фараона Хефрен (около 2224 г. пр. Хр.). Пирамидата на фараона Микерин (около 2470 г. пр. Хр.) е третата, най-малката, и е отворена за посетители. Тук имахме с жена ми неблагополучието да влезем в нея, подтикнати от поканите на гида и естественото любопитство да видим като какво има в една египетска пирамида. Но още като се пъхнахме в нея, горчиво съжалихме. По някакви стръмни стъпала се слиза до дъното на пирамидата, където е погребалната камера, но спускането и изкачването обратно нагоре е истинско изтезание. Придвижваш се по много тесен коридор, силно приведен или по-точно сгънат на две, а на връщане почти пълзешком. Не стига, че е тясно, но и задушно и силно потискащо. За хора с клаустрофобия е направо ужасно! По всяко време може да си удариш главата в каменния таван на коридора и да се нараниш, както това се случи при едно посещение на официална българска делегация със сегашния шеф на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. На връщане всяка жена с къса пола е изложена по принуда на унизително воайорство. Но кой да знае за това! Никога не сме попадали в такава душегубка!

Но това не е всичко: след злополучното спускане в пирамидата те очакват вездесъщите камилари, които се скъсват да те канят на разходка с „корабите на пустинята”, както е прието да се наричат техните едно- или двугърби „партньори”. На камила за последно бях се качвал като малък за снимка на плажа в Златни пясъци. Рекох да опитам и сега, без да подозирам, че тук задължително ще те измамят. Обявяват една цена за разходката, но накрая ти я качват с 2-3 фунта, иначе няма слизане от камилата. А скочи от нея! Арабите винаги ще намерят причина за промяна в цената: някой те е снимал или разходката е отнела повече време… Така ме изработиха и мен – вдигнаха ми първоначално договорената цена заради снимките, които жена ми ми направи, докато съм яхнал камилата. Това нищо не е – трима камилари се опитаха да ме натикат в пустинята извън обсега на пирамидите, с явното намерение да ме ограбят. Но се усетих и накарах, много твърдо, моя водач да се върнем. А носех чанта, пълна с пари!

След няколко години отново се случи да бъдем в пустинята и пирамидите край Кайро, но този път не в Гиза, а в Сакара. Тук е издигната първата стъпаловидна каменна пирамида в Египет. Изградена е по времето на фараона Джосер (2620 – 2600 г. пр. Хр.) от неговия майстор – строител Имхотеп. Висока е 65 метра и с нейното строителство се поставя началото на каменната архитектура в Египет. Джосер е фараон от третата династия, в пирамидата има малка негова статуетка, която се вижда през две дупки в каменната стена. И неговият нос е счупен, а вече обясних какво е означавало това в древността.

Сакара, откъдето се виждат в далечината пирамидите в Гиза, всъщност е голям некропол. Фараонът от петата династия Унас е строил тук други пирамиди – гробници, в които пък за първи път по стените им се изписват житиета на погребаните покойници – чрез т. нар. книги на живите и на мъртвите. Първата книга показва с рисунки и йероглифи битието на фараона, докато е бил жив, втората дава отговор на важни въпроси след смъртта му: кой ще го посрещне, когато се пресели в отвъдното, как ще се устрои там, как ще се облича и пр. В тези гробници са погребвани не само членове на династиите, но и техни служители: министри, жреци и др. В една от гробниците например е бил положен високопоставен служител на Унас и по стените се виждаха релефни изображения на ловни сцени и други любими занимания на покойника.

В Гиза предстои да се случат много важни неща. Неотдавна в България гостува един от най-големите египтолози в света д-р Захи Хауас. Той разказа, че със съдействието на британски учени се извършва сканиране на пирамидите за търсене на неоткрити досега пространства в тях, които биха се оказали безценни за египтологията и изследванията в тази област. Например д-р Хауас споменава за сканиране на камера в една от пирамидите, в която ще се търси дали там не е погребана вдовицата на Тутанкамон Ансехенамон. В началото на ноември 2017 година гръмна и световната новина: в-к ”Гардиан” съобщи, че в Хеопсовата пирамида е засечена неизвестна камера, дълга около 30 метра, в която не бил стъпвал човешки крак близо 4500 години! Засега остава мистерия нейното предназначение и проучванията продължават. По-голямата работа е свързана с изграждането на новия египетски музей в подножието на пирамидите – Grand Egiptian, който ще бъде най-големият в света музей на египетската древна история. Той ще бъде разположен на обща площ от 50 хектара, прогнозната му стойност възлиза на 550 милона долара, като 420 милиона вече са отпуснати от японската държава. Откриването му се очаква да бъде през 2018 година. Тук ще бъдат представени 100 000 артефакта, голяма част непознати досега дори за учените. В музея ще бъде пренесена и цялата съкровищница на Тутанкамон, която сега се намира в Националния египетски музей в Кайро. В Големия египетски музей в Гиза, както сега наричат този крупен комплекс, ще има и киносалон, мултимедиен център, детски музей, конферентни зали, музей за хора в неравностойно положение, зали за временни експозиции и др.

Недалеч от пирамидите в Сакара се намират и руините на Мемфис – столицата на Старото египетско царство. От този величествен град, западнал чак след основаването на Александрия, днес нищо не е останало – бил е залят от водите на Нил. Това, което може да се види на площ от около декар-два, е огромната, 10-метрова статуя на Рамзес II. Статуята е полегнала, липсва част от краката на фараона. На главата му е изобразена кобра в съчетание с т. нар. бяла корона. Известно е, че бялата корона е символизирала Северен Египет, червената – Южен, а наличието на змията е основание да се предполага, че това е символ на обединението на страната. И този фараон, както всички останали, е с жълто-черна изкуствена брада, която са изработвали от конски косми и се е захващала зад ушите. На единия крак на статуята е е издялана фигура на жена, която се смята, че е на царицата Нефертити, любимата на Рамзес II сред 50-те му жени. В Мемфис има и още една забележителна статуя – на Алабастровия Сфинкс, който според учените изобразява един от останалите известни египетски фараони – Аменхотеп III.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
5/12/2017

Коментирай