ЕГИПЕТ – СТРАНАТА НА ФАРАОНИТЕ: 4. Из древното наследство на Египет с кораб по Нил

ЕГИПЕТ – СТРАНАТА НА ФАРАОНИТЕ
(Октомври 1999 г. /Януари 2006 г. /Април 2015 г.)

Вижте всички статии от поредицата “ ЕГИПЕТ – СТРАНАТА НА ФАРАОНИТЕ“ тук.

4. Из древното наследство на Египет с кораб по Нил

Круизът по Нил си остава една от най-популярните туристически атракции в Египет. Великата река, която дарява страната на фараоните с благодатна плодородна земя, е отворила път и на десетки туристически кораби, циркулиращи от знаменитите храмове на Луксор до най-големия изкуствен водоем в страната край град Асуан. Тази част на Египет е съхранила безценно историческо наследство от най-древни времена и пътуването с кораб по Нил е чудесна възможност за туристите да се докоснат до тях.

По време на круиза ни по Нил през ноември тази година, на борда на кораба М/S Emilio бе и нашият колега ДИМИТЪР ХАДЖИЕВ. Днес публикуваме неговите бележки от това пътешествие, които се надяваме да бъдат полезни за новите желаещи да опознаят по този атрактивен начин родината на Рамзес и Клеопатра. Ще припомним, че през февруари и март 2018 година предлагаме нови пътувания по този маршрут и с подробностите може да се запознаете на нашия сайт.


Круизният кораб M/S Емилио се състои от 4 основни палуби (на 3 от които има каюти) и тераса, където туристите могат да правят слънчеви бани, да се забавляват в басейна, да наблюдават местата, покрай които корабът минава, или да си пийват на бара. Дълъг е 72 и широк 14.20 метра. Като всички пътнически кораби, които плават по реки, е по-нисък в сравнение с морските лайнери. Има 72 кабини супериор, които са модерно обзаведени и достатъчно широки, за да се чувстват туристите в тях комфортно. В стаите има телевизор, телефон, сейф и климатик. Корабът разполага с лоби бар, ресторант, бар басейн, който е на терасата, сауна, турска баня, стая за масажи, джакузи (на открито), фитнес (на открито), фризьорски салон и 2 магазина за сувенири. Четири са спирките на кораба – Луксор – 110 км – Едфу – 60 км – Ком Омбо – 50 км – Асуан.

Древните египтяни са смятали Нил едва ли не за център на света. Слънцето (бог Ра), което дава живот, изгрява (ражда се) на Изток и залязва (умира) на Запад. Единствените оцелели сгради от древен Египет са храмове и гробници, разбира се и Сфинкса, което навежда на мисълта, че животът след смъртта е бил по-важен за тях. Храмовете са два вида – молитвени (Карнак, Луксор, Едфу, Ком Омбо) и заупокойни (Хатшепсут). Следвайки тази логика, всички гробници и заупокойни храмове се намират на запад от Нил, а всички молитвени храмове на Изток от реката.

На около час път от пристанището на Луксор, в близост до Деир ел Бахри, са намира Долината на царете, където в продължение на около 500 (1600-1100 г. пр. Хр.) години са били погребвани царе и благородници от 18-20 династии (периода на Новото царство). Гробниците са на брой около 63, като особеното при тях е, че са изсечени навътре в скалите. В стените и коридора на гробниците се откриват множество рисунки със сцени от египетската митология. Повечето гробници са били ограбени още през античността, само една прави изключение – на фараона Тутанкамон, починал през 1323 пр. Хр. Тя е открита за първи път през 1922 година от Хауърд Картър по поръчка на лорд Карнарвон. Известно е, че всичките участници в експедицията умират от различни болести през следващите няколко години, което лансира версията за „проклятието на фараона“.

Спираме да посетим заупокойния храм на царица Хатшепсут (1507–1458 пр. Хр.) от 18-та царска династия. Той е на 3 нива и също като гробниците от Долината на царете е изсечен в скалата. Терасите на различните нива са подпрени с колони отдолу. Интересна е историята на тази жена-фараон. Тя е дъщеря на Тутмос I (1506–1493) и полусестра на Тутмос II (1493–1479), за който по-късно се жени. След смъртта на съпруга си, тя първоначално става регент на Тутмос III (1479–1425), a по-късно се обявява за фараон и царува в мир до смъртта си. За да бъде приета от хората, тя се е изобразявала (и обличала) като мъж – с декоративни мустаци и брада. По време на царуването си тя изпраща морска експедиция до страната Пунт (на територията на днешна Сомалия), откъдето е донесено сандалово дърво, използвано за декорации. Сцена от това пътуване е изобразена от лявата страна на второто ниво на храма. След като тя умира, Тутмос III (създателят на Египетската империя) започва да преследва нейните изображения. Рисунките, изобразяващи името й, масово били заличавани. По този начин се е смятало, че душата й няма да може да се върне в тялото, за да продължи живота й след смъртта.

Продължаваме до намиращите се в близост Колоси на Мемнон – две статуи на Аменхотеп III (1391–1353 пр. Хр.) в седнала позиция, пазещи храма на владетеля, от който е останала много малка част. Високи са около 18 метра и тежат по 720 тона всяка.Построени са от пясъчен камък, изсечени в кариера в близост до Кайро (на около 675 км.), като се смята, че датата им на построяване е 1350 г. пр. Хр. Те са наречени на етиопския владетел Мемнон, който води армиите си на помощ на обсадената Троя, след смъртта на Хектор. Той е син на богинята Еос (Зора). В края на 1 век. пр. Хр земетресение поврежда северната статуя, в резултат на което тя започва да издава звуци през различни части на денонощието, най-вече по време на зората (затова ги наричат на името на Мемнон). След поредната им реставрация през 197 г. от н.е. статуите спират да издават звуци. Тъй като използваните за възстановяването им камъни са от други райони – Едфу и Асуан, лесно може да се различи къде са били повредени.

Храмовият комплекс в Карнак е един от най-значимите паметници за египетската история. Той е най-големият музей на открито и втори по-големина религиозен комплекс след Анкгор Ват в Камбоджа. Стротелството му започва през царуването на Сенвосре I (според Херодот – Сезострис 1971-1926 пр. Хр.), фараон от 12-та династия, и продължава чак до времената на Птолемеите (304 – 30 пр. Хр.). Това е комплекс, където много фараони са построили различни части. Това обяснява продължителността на строежите. Началото е дадено от 12-та династия, основателка на Средното царство, чиято столица е Тива (сега Луксор). В комплекса има 4 главни храма, като е отворен за посещение само този на Амон-Ра. След преместването на центъра на властта в Тива, Амон става главен бог на държавата, отъждествявайки се с Ра (Слънцето), главен бог на Египет през по-голямата епоха на Старото царство. Храмовият комплекс се състои от стени, портали, колони, павилиони, стълбове, храмове, обелиски, капища, статуи, езеро, като навсякъде се виждат рисунки, изобразяващи сцени от египетската митология.

Само един от общо трите района на комплекса Карнак е най-добре възстановен и отворен за посещение – района на Амон, разположен на обща площ от 250 000 м2. Храмът е бил забранен за посещения от поклонници. Построен е в посока изток-запад. Влиза се по коридор, от двете страни на който има статуи на сфинксове с глави на овен (животно, посветено на Амон-Ра). Централно място заема колонната зала-хипостил, която се състои от 134 масивни колони, високи 23 метра, около 450 статуи и 10 сфинкса. Колоните са издълбани с йероглифи, разказващи историята на последния фараон – завоевaтел Сети I и неговия син и наследник Рамзес II, управлявал 66 години. На върховете им са разположени големи каменни кръгове, с обиколка 15 м. Върху колоните се виждат свързващите ги греди, някои от които тежат до 70 т. Запазен е обелиск на Тутмос I, тежащ 143 тона, както и такъв на дъщеря му Хатшепсут, с тегло около 60 тона повече от неговия. Първият обелиск, поставен в храма, може да се види в близост до Асуан, където при конструкцията му са открити пукнатини и е оставен там. Известен е под наименованието „Недовършения обелиск”. Срещу обелиските може да се видят туристи, обикалящи скулптурата на розовия скарабей 7 пъти в посока, обратна на часовниковата стрелка. Смята се, че подобна „маневра”изпълнява желания. Срещу него се вижда големия басейн, в който Рамзес II е пречиствал тялото си, преди молитва към бога Амон-Ра. След басейна, на специален пиадестал, може да се наблюдава шоуто „Звук и светлина”.

Храмът на Амон-Ра в Луксор е умалено копие на този в Карнак. В древността е бил свързан с 3 -километров път със статуи на сфинксове, с тяло на лъв и глави на хора. Строителството на пътя е започнало при Аменхотеп III (който е изобразен на Колосите на Мемнон) и е завършено около 400 г. пр. Хр при фараона Нектанебо I. Храмовият комплекс е построен от пясъчен камък и е довършен около 1400 г. пр. Хр. (Новото Царство). Пред двете кули, откъдето се влиза в храма, има издигнат обелиск от лявата страна. Негов „близнак” е бил разположен отдясно, но е демонтиран и поставен на площад Конкордия в Париж. За разлика от Карнак, храмът е бил посветен предимно на коронации. Оттам се влиза във вътрешен двор, след което се преминава в хипостил с колони, откъдето се влиза в светая светих на храма. Друго интересно нещо, което присъства тук, е надграждането на храмовете. Върху египетски храм има построена коптска църква, а върху нея – джамията Абу Хагаг и ясно се вижда къде е бил съответният храм.

След Луксор се връщаме обратно в Карнак за шоуто „Звук и светлина”, което трае 1:30 ч. То пресъздава строежа на комплекса и сюжети от историята и митологията на Египет. С различни гласове се имитират фараони и богове, като първите казват какво са построили в храма. Основно място в програмата заема фараона-еретик Аменхотеп IV, който сменя името си на Ехнатон, понеже се е кланял на слънчевия диск Атон. По негово време е било забранено да се почита нещо друго, освен Атон и царя. След неговата смърт жреците на Амон постепенно успяват да си възстановят контрол над страната и започват разправа с паметта му, както и с Атон. Шоуто завършва много показателно – въпреки преследванията Атон (почитта към него), надживява Амон-Ра и се споменават две от монотеистичните религии – християнство и ислям.

На следващата сутрин пристигаме в Едфу и с „каляски” се придвижваме от пристанището до храма, посветен на бог Хор, построен по време на династията на Птолемеите. С изключение на храма в Абу Симбел, всичките значими храмове на юг от Едфу са строени от Птолемеите. Отличителен белег за това дали храмовете са строени през тази епоха или в предишни времена, са върховете на колоните, подпиращи стените. Тези, строени от Птолемеите, имат на върха си листа от лотус или от палма. Това е един от най-добре запазените египетски храмове. Рисунките изобразяват сцени от строежа на храма и от митологията. Една от най-интересните рисунки изобразява египетския календар от 365 дни и трите сезона – на разливите, на сеитбата и на жътвата, всеки от които продължава 4 месеца.

На обяд се връщаме на кораба на път към Ком Омбо. Добре е да се знае, че тук се е намирало най-старото селище на египетската цивилизация, чието име е Нубт. Храмът е на пешеходно разстояние от пристанището и подобно на този в Едфу е построен от Птолемеите. Той е посветен на боговете Хор (сокол) и Собек (крокодил). Легендата разказва, че първите заселници са давали много жертви от крокодилите и за да ги омилостивят, са обожествили един от тях. Хор проревнувал и се отдръпнал, което станало причина за глад. На стените на храма е изобразено как Собек моли Хор да се върне, като му предлага да му бъде бог-асистент. Голяма част от храма е била разрушена от наводненията на Нил. На стените могат да бъдат видени изображения на хирургически инструменти. Също така до храма има напълно запазен „нилометър”, където жреците са преценявали нивото на водата и количеството от предстоящата реколта (за да знаят какви данъци да искат). Там има и зала, пълна с мумии на крокодили.

На следващия ден сме в Асуан и рано сутринта тръгваме за Абу Симбел, който се намира в близост до границата със Судан. Тук са храмове на Рамзес II и неговата съпруга от нубийски произход Нефертари, които са изсечени в скалата и имат трапецовидна форма. Първоначалното им местонахождение се намира под водите на езерото Насър, което се е образувало след строежа на Асуанския язовир. Благодарение на ЮНЕСКО, те били „разглобени” на неколкостотин хиляди парчета и сглобени на сегашното им местоположение. Вътре има нарисувани сцени от външната политика на фараона. В храма на Рамзес има 4 статуи: на бог Птах, който бил свързан с подземното царство, Амон-Ра, Рамзес II и на още един бог, чието име е дискусионно. На 22.02 и 22.10 се твърди, че слънцето прониква и осветява три от статуите. Само статуята на бога на подземното царство остава неосветена.

След обяд стигаме до Храма на Изида на о-в Филе. Първоначално бил на място, което сега се намира под водите на езерото Насър. Островът се смята за един от гробовете на Озирис и поради това е на висока почит от египтяните и нубийците. Дотам се стига с лодка и по пътя виждаме много различни видове птици, също така и първата язовирна стена, построена от британци в края на 19-ти век. Там е намерен и отнесен в Англия обелиск с двуезични надписи, допринесли много за развитието на египтологията. Както при повече от досега посетените храмови комплекси, различни владетели са построили различни части от храма. Имаме храм на Август, храм на Хор, павилион на Траян (най-добре запазен и известен), храм на Хатор, павилион на Нектанебо и др.

Завършваме пред стената на Асуанския язовир. Монументално съоръжение, едно от най-големите от този вид. Построена е през 1970 г., за да може да регулира нивото на Нил и за производство на електроенергия, тъй като населението на страната се увеличава многократно през 20-ти век. Съветският комунистически лидер Никита Хрушчов, който през 1964 г. посещава строежа, го нарича „Осмото чудо на света”. Поради напрегнатите си отношения с Израел, Египет получава помощ за строежа на язовира основно от страни от Варшавския договор. В близост до стената е разположена и военна база с противоракетна отбрана (една от трите с ракетни установки в Египет – в Кайро и Луксор са другите две). Разрушаването на стената би имало катастрофални последици за Египет, 99 % от населението на който живее по поречието на реката.

(Край)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Коментирай