Мароко – в долината на глинените замъци


В туристическите пътеводители за Мароко обичайно се отделя основно внимание на старите имперски столици: Рабат, Мекнес, Фес, Маракеш, както и на космополита Казабланка. В продължение на столетия в тези „имперски“ градове са царували могъщи династии и неслучайно те впечатляват с изящните си дворци и храмове, със старинните културно-исторически и занаятчийски центрове, съхранили наследство и традиции още от Средновековието. Но чарът на Мароко се крие и по на юг, където в ландшафта се намесва пустинята. Ще ви представим едно малко пътешествие – сафари из тази част на страната. Нека да я наречем Долината на глинените замъци.

От Маракеш до Уарзазат са около 210 – 220 километра. Ще прекосяваме с джипове най-високата верига на Атласките планини – Висок Атлас, където са разположени и селища на берберите – най- старото население на Мароко. Пътят се ниже като серпантина сред планински хребети, обрасли с хвойна и иглолистни гори, но с изкачването по-нагоре растителността оредява, за да отстъпи място на голите хълмове. Те приличат по-скоро на вулканични възвишения – имат точно такъв графитен цвят, и контрастират силно с бялата снежна пелена на планинските върхове. Присъствието на сняг е обичайно в пейзажа на Мароко през първите месеци на годината, а това пътуване сеслучва през януари.

Долу, в ниското,се вие малка рекичка. Нашият водач – Моктар, казва, че сега е кротка, но когато започнат да се топят снеговете, става истинско бедствие за местните хора. Появяват се и първите берберски селища, накацали по голите склонове. Къщите изглеждат страшно мизерни, но почти над всяка се кипри чинията на сателитна телевизия. Берберите по тия места отскоро се радват на електричество. Живеят първобитно, жените раждат по 8-10 деца, пък което остане. Покрай реката са пръснати нивички, засадени с картофи, моркови, цвекло. Използва се всяка педя плодородна земя. Горе, на пътя, стоят на лов за клиенти неколцина търговци – на сергиите им са натрупани керамични съдове, сувенири от минерали, каквито тук има в изобилие, амулети. В тази част на страната и до днес са живи представите за лоши очи и черни магии, затова предлагането на подобни средства против уроки и пр. е силно разпространено.

Най-високата точка по маршрута ни до Уарзазат е Тишка, нещо като местността Предела край Банско. На една порутена постройка е поставена каменна плоча, на която е обозначено името на възвишението и надморската му височина – 2260 метра. Тук спират да се снимат всички туристи. А Тишка означава отглеждане на добитък, животновъдство. В Мароко овцете са най-многобройният представител на местната домашна фауна.

От Тишка се спускаме надолу и скоро се показват контурите на първите глинени замъци. Наричат ги казби, някога са служели за убежище на берберите от набезите на разбойници и всякакви други нападатели. Днес повечето от тях са запуснати, но силно впечатляват чуждестранните туристи.

Спряхме на пътя недалеч от няколко такива казби, край които бербери бяха опънали цял лагер с палатки. За да стигнеш до глинените замъци обаче, трябва да прекосиш реката, а точно тук тя се разлива на 8-10 метра широчина. Имаше туристи, които се суетяха край нея, очевидно с намерение да преминат отсреща. Едни бяха нагазили с навити крачоли в студената вода, други обаче се възползваха от услугата, която им предлагаха местните. Тези хитри и нека призная – предприечиви бербери, въртяха истински бизнес: за да минеш оттатък реката, се качваш на магаре или товарно муле, като „трансферът“ в едната посока върви по 2 евро на калпак. Хайде после още 2 евро по обратния път. И така – цял ден!

Малко по-късно влизамев едно от глинените берберски поселения. Декорът е изцяло доминиран от червено-кафявия цвят. Битието тук е много консервативно, жилищата са като малки глинени укрепления с метални врати и миниатюрни прозорчета с декоративни решетки. Мазилката и оформлението им разкриват състоянието на собствениците. При едни въпросната мазилка е груба, при други – фина, с боядисани в бяло ъгли и первази, самата къща изглежда стилизирана. Хора се виждат наоколо рядко: ако е жена, бърза да се шмугне зад металната порта, ако са мъже – мачкат с пръсти навитата цигара и димят лениво, ако е дете – ще ни следи с любопитство.

На около 7 км от Уарзазат попадаме пред крепостните стени на едно от двете …филмови студия в региона. Няма измама – точно като крепост изглежда оградата, зад която се трудят кинаджиите. Тъкмо те са превърнали тоя пущинак в „Мароканския Холивуд“. Тук са снимани редица касови филми като „Лорънс Арабски“ с Антъни Куин, „Шехерезада“, „Градиаторът“ с Ръсел Кроу и др. Покрай филмите и автомобилните ралита се е развил туризмът и днес Уарзазат е малко,но проспериращо градче. Строи се много: хотели, жилища, обществени сгради. Но архитектурата им задължително трябва да отговаря на традиционния стил.

В центъра на Уарзазат имаме шанса да влезем и разгледаме един от най-големите и представителни глинени замъци – казбата Таурирт. Бил е собственост на местен владетел, с голямо влияниесред местните берберски племена. Постройката е 4-етажна, като най-отгоре се намирал хамбарът. Както останалите, така и този замък е строен от червено-кафява глина, примесена със слама и дребни речни камъни. Материалът много напомня кирпича, с който са градени старите ни селски къщи в България. В помещенията няма никакви мебели. Стените-доста дебели, за да пазят от студ през зимата и от жега през лятото, са изпъстрени с типичните за ислямската художествена школа геометрични фигури и орнаменти. Повечето помещения са доста ниски, таваните им се подпират от дебели евкалиптови греди, покрити с преплетени бамбукови пръчки. Разпределението на стаите е традиционно, но има и места със „специално предназначение“. Например стая за фаворитката на местния владетел, „сейф“ – малка ниша за съхранение на скъпоценности, тайник за „икономическо разузнаване“ -друга ниша за подслушване на деловите разговори. Нещо подобно има и в Агушевите конаци в родопското село Могилица, Смолянско. Интересен е и „арабският асансьор“ – наподобява формата на кладенец, на дъното е кухнята, откъдето с въже се изнасяла храната към горните етажи. Дворът пък служел за големи празненства, събирал много хора, има и дори оръдие. Между етажите на казбата води вита стълба, но с много разклонения. Чудя се как Моктар се оправя в тоя лабиринт, но нали 20 години все това прави като гид на туристически групи.

Близо до входа на казбата, на самата стена са опънати килими за продан. Тъкането им си е чисто женска работа. Има много красиви модели, ръчната им изработка се цени и е доста скъпа.

Моктар ни заведе да обядваме в ресторанта на много приятен хотел. Казва се „Градините на Уарзазат“. Отвътре е удивително красив: стените и таваните са в невероятно пъстри багри – истинско бижу на Ориента. Седнахме в градината на въздух. Предложиха ни традиционна мароканска кухня: телешки шишчета, кус кус с пилешко и стафиди, тажин с пилешко и зеленчуци. Тажин е мароканската кулинарна класика – ястието се приготвя в рисуван конусовиден керамичен съд с капак / нещо като нашите калени гювечи/, задушава се и е много вкусно, полято и с чаша мароканско вино.

И – хайде обратно към Маракеш. След 220-тия километър и яко слаломиране на 4 Х 4, се показва първият оазис с финикови палми. Значи вече сме в столицата на имперската династия на Алморавидите – Маракеш. Край на сафарито!

Асен Бояджиев

П.П. Това запомнящо се преживяване е само част от програмата на Бояна-МГ за пътуване из Мароко, озаглавена Приказка от 1001 нощ. Разгледайте я в сайта ни и ако ви хареса и имате желание да посетите тази много привлекателна за туризъм страна, сме на ваше разположение.

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
30/01/2012
Тагове:
Comments
  1. Анонимен
  2. Анонимен

Коментирай