Скадарлия – Белградският Монмартър

Да отидеш в Белград и да не посетиш знаменитата улица Скадарлия е равносилно да попаднеш в Рим и да не видиш папата. На тази улица е бохемският район на сръбската столица. Тук са култовите белградски кръчми с жива музика, тук са домовете на велики личности в сръбската културна история, които все още съхраняват духа на стария Белград от края на ХІХ и първата половина на миналия век. Това е събирателната точка на културните дейци: художници, писатели, музиканти, артисти и на местните бохеми,което е повод често да сравняват Скадарлия с парижкия Монмартър.

Този колоритен район на Белград възниква през втората половина на ХІХ век. През 1860 година, например, в сръбската столица е имало 307 кръчми, от които 14 на Скадарлия. През 1892 година започва и строителството на пивоварната „Байлони”. Жилищата покрай каладаръмената улица били нискоетажни и до голяма степен на този архитектурен стил, ако може така да се каже, се дължи неповторимият й дух. Почти всяко място тук има своя история, преплетена с човешки съдби.Тук са живяли едни от най-известните сръбски интелектуалци като писателите Джура Якшич, популярният и у нас Бранислав Нушич, Йован Змай, Бора Станкович, артисти като Мирослав Гаврилович, Чича Илия Станоевич и много други. След Първата световна война в местните кръчми навлизат джазът и шампанското, а малко по-късно изникват и първите по-високи сгради, които до известна степен нарушават автентичния образ на Скадарлия.

Най-известните тукашни кръчми са символът на Скадарлия „Три шешира” (Трите шапки), открит през втората половина на ХІХ век, “Два Йелена” (Двата елена) – най-големият ресторант на улицата, „Златни бокал” (Златният бокал), „Два бела голуба” (Двата бели гълъба), „Има дана” (Има дни) и др. В „Булвар” пък е бил първият белградски мюзик хол. Гръмката музика и постоянните скандали сред клиентите често карали околните жители да се оплакват в полицията.

Забележителни са не само кръчмите. Ако се разходите по улицата, ще видите седящата фигура от бронз на Джура Якшич, паметникът на скадарлийския барабанчик, който години наред е оповестявал най-важните новини, скадарлийския фонтан, за чието съществуване е писал Нушич, паметникът на бродещия актьор и др. А на пресечката с улица Зетска всяка година се открива летният сезон с издигането на флага със символите на Скадарлия – гвоздей, бастун и сламена шапка на червен фон.

През 1966 година е направено преустройство на улицата, ремонтират се някои от най-популярните ресторанти, като целта е да се съхрани атмосферата на стария Белград. Днес тук може и добре да се похапне (българите харесваме сръбската кухня), и да се пийне люта ракия, и да се послушат стари сръбски градски песни. На Скадарлия са гостували и много световноизвестни личности като испанският крал Хуан Карлос и кралица София, Джордж Буш-старши, Маргарет Тачър, Алберто Моравиа, Джина Лолобриджида и други.

Веселото настроение, което винаги цари на Скадарлия, ражда и многочислени анекдоти. Ето един от тях, озаглавен „Твърд характер”:

Чича Илия Станоевич, актьор и постоянен посетител на скадарлийските кръчми, се заклел, че няма да пие алкохол цял месец. И действително 15 дни устискал да не кусва и капка ракия, като гасил жаждата си с минерална вода. На шестнайсетия, обаче, се размислил:

– Е, Чича, ти си изключителен характер. Всички ти предлагаха да пиеш, а ти се удържа. Ето защо заслужаваш награда!

След тия думи влязъл Чича Илия в „Трите шапки” и 24 часа… не станал от масата. Твърд характер!

26/02/2013