Кейптаун – повече Европа, отколкото Африка

Наричат Кейптаун градът-майка, защото е най-старият град в Южна Африка и съхранява културно-историческо наследство на повече от 300 години. Това го прави особено привлекателен за чуждестранните туристи. Пръв по тези земи се заселва португалецът Бартоломео Диаш през втората половина на ХV век. Той е и първият европеец, който успява да стигне до най-южната точка на африканския континент – нос Добра Надежда. Две години по-късно е навигатор в експедицията на Вашку да Гама, който открива новия морски път до Индия. Ако началото на европейското присъствие тук се свързва с португалците, то холандците начело с Ян ван Рибек са основателите на града. Ян ван Рибек е и неговият първи губернатор. Холандците построяват голяма и яка крепост, известна днес под името Замъкът на Кейптаун. Тук най-напред се оформя градът. Тази крепост е най-старата в Африка, градена е близо 11 години – от 1665 до 1676-та. Неин архитект е Себастиан де Вобан, военен инженер при френския крал Луи ХІV. Архитектурният стил на крепостта наподобява холандския класицизъм от ХVІІ век. Била е в продължение на 150 години седалище на Холандската източно-индийска компания. Тук е живеел и приемал своите поданици губернаторът на града. Тази традиция остава и след установяването на англичаните в Кейптаун от началото на ХІХ век. Една от губернаторските съпруги била много капризна, не понасяла шума от копитата на конете, затова точно заради нея входът на крепостта е покрит с дървени плочи. Едно от най-интересните места в крепостта е военният музей. Той пресъздава историята на завладяването на Кейптаун, войните, които са се водили под стените на крепостта, подробно е представена и англо-бурската война. Оръжия, доспехи, униформи, снимки и много други експонати са събрани в експозицията на музея. В крепостта има и галерия с рисунки на холандски майстори, порцелан, специално поръчван от Холандската източно-индийска компания, предмети от тогавашния бит. Най-впечатляваща е масата за гости в големия приемен салон на губернатора, която е дълга не по-малко от… 10 метра! Всеки ден на официална церемония караулът предава ключовете от крепостта на нейния началник. Ритуалът е колкото представителен, толкова и… забавен. Караулът се строява до оръдие, което е не по-голямо от… пинчер. Когато един от войниците се престраши да поднесе към него запалената факла, топчето възпроизведе такъв гърмеж, сякаш беше стреляла… Дебелата Берта! Нашият гид знаеше тази малка подробност и ни беше посъветвал здраво да си запушим ушите. Над крепостта се веят няколко национални знамена, символизиращи „присъствието” на отделните нации по тези земи: португалското, английското, холандското, южноафриканското. Националният флаг на ЮАР е смесица от няколко цвята: черният илюстрира чернокожото население на страната, белият – бялото, червеният – пролятата кръв за свобода, синият – небето над тази прекрасна страна, зеленият – богатството на природата и жълтият – златните залежи, които са дали мощния тласък за развитие на икономиката в тази африканска държава. Около крепостта са разположени много от най-престижните сгради в Кейптаун, главно небостъргачи: офиси на големи компании, банки, хотели. Нашият хотел се намира на тиха уличка, съвсем близо до крайбрежната алея – Променадата, която през деня е доста оживена с фенове на джогинга, но вечер е напълно пуста като всяко опасно място в ЮАР. До центъра на града са около 10-15 минути с кола. Вече сме там и буквално се гмурваме сред високоетажната бетонова джунгла. Ето я Стандарт банк – най-голямата южноафриканска банка, после се появява познатата от Йоханесбург банка FNB. За да стигнем дотук минаваме по Sea Point, където се намира най-старият фар в страната, издигнат през 1824 година. Наоколо се нижат високоетажни блокове, в които са настанени предимно пришълци под наем. Кореняците от Кейптаун живеят в къщи с градини и басейни в двора. Тази част на града е отвоювана от морето с много усилия и този процес е започнал още през 1937 година. Първият модерен док е изграден през 1994 година, последният е т.нар. контейнерен терминал. Минаваме покрай старата сграда на Съдебната палата и спираме пред бившия държавен архив, превърнат сега в Център на книгата. Оттук започва великолепен парк, наследил някогашен голям пазар. Паркът е изключително богат на зеленина и вековни дървета. Има бананово дърво и дъб от ХVІІІ век, алое, много цветя и малко езеро с водни лилии. През цялото време наоколо щъкат гълъби, но най-интересни за посетителите на парка са катеричките. Те явно са свикнали да общуват с хората, някои направо се катерят по тях, надявайки се да получат нещо за хапване. В този парк е пълно с исторически забележителности. Тук е националната библиотека – първите книги за нейната колекция е дал един от губернаторите на Кейптаун – Джордж Грей. В парка се намира паметник на Сесил Джон Роудс. Този англичанин пристига едва 17-годишен в Южна Африка, но предприемаческият му дух го прави още на 25 години милионер от търговия със захарна тръстика и памук. След откриването на диамантените залежи основава фирмата Де Биърс, която и до днес е основен играч в този бизнес в света. Прекрасна е сградата на парламента с издигнатата пред нея статуя на британската кралица Виктория. Перлата на парка е Къщата на градинаря, в която президентът на ЮАР Джейкъб Зума посреща дипломатическите представители на различните страни. На излизане от парка се отправяме към Голямата църква. Това е храм на Холандската реформистка църква. Тя има най-големия в Африка купол без никакви вътрешни подпори! Вътре се намира най-големият орган в цялото южно полукълбо с 6000 тръби! Много са интересни и местата на богомолците, слушащи проповедите на местния свещеник – приличат на малки дървени килийки. Пред нас е и прочутата болница Groote Schuur Hospital, където на 03.12.1967 година д-р Кристиан Барнард извърши първата в света трансплантация на човешко сърце. Днес в тази болница е уреден музей, който пресъздава знаменитата операция и постиженията на сърдечно-съдовата хирургия в ЮАР, която с тази трансплантация създаде цяла нова епоха в медицината. Ще припомня, че тогава първият рецепиент беше безнадеждно болният 53-годишен Луис Васкански, а донор – 25-годишната Денис Дарвал, загинала при инцидент. Нейното здраво сърце удължи живота на Васкански с 18 дни! От центъра на Кейптаун се насочваме към извънградските райони. Пътят минава покрай морето, където се открива красива гледка към белоснежни плажове. Някога тук е живял един германец на име фон Кампц, който се оженил за местна вдовица – африканерка. За разлика от покойния й мъж, който не продавал и педя от земята си, новият съпруг не страдал от такива скрупули. Започнал да продава парчета земя на различни хора. Те се заселили на това място, което постепенно приело името Кампс бей. Тук често идват сърфисти, но мястото не е безопасно, защото не съвсем рядко се мяркат акули. Екскурзоводът ни разказа за една възрастна дама, която почти 50 години идвала тук да плува, докато един ден се появила страшната бяла акула и от жената останала само гумената й шапка. На Кампс бей имат вили ред знаменитости. Например Елтън Джон, Дейвид Бекъм, до неотдавна тук е карал ваканцията си и вече покойният Патрик Суейзи. Продължаваме към Маринер,с уорф – малко пристанище, където акостират яхти и риболовни корабчета. Гидът тъкмо ни обясняваше, че оттук може да се наеме лодка за наблюдение на тюлени, когато въпросното животинче направо си дойде при нас „на крака”. За пръв път виждам тюлен на живо, като изключим екземплярите в зоопарка. Край пристана обикновено разпъват сергии търговци на сувенири, има рибен пазар и ресторант от веригата Фиш енд чипс, която е много популярна в ЮАР. Тъй като стана време за обяд, „обръщаме курса” към квартала Константия, където живеят по-богатите южноафриканци, както и заможни чужденци, повечето със съмнително минало. Къщите им са едноетажни, скрити зад масивни огради. Също като у нас в Драгалевци и Бояна. Любопитно око не може да зърне разкоша им отвън. Сред собствениците имало и руснаци, и българи. Разказаха ни за един руснак на име Юрий, който държал стриптийз барове. В тях се подвизавали момичета от бившия Източен блок: рускини, украинки, българки и пр. Бизнесът му вървял добре, докато не започнал тайно да фотографира в компрометиращи ситуации различни клиенти от високите етажи на властта. Пресата надушила това и колко му е мълвата да се разпространи с неизбежните пикантни подробности. И логично на Юрий му приключил бизнесът с… куршум в челото. Позната история, нали? На връщане към Кейптаун се отбиваме в Центъра за обработка на диаманти Jewel South Africa. Наистина – не е нормално да сме на Черния континент, в родината на диамантите, и да не видим как се превръщат в скъпи бижута. Това посещение не фигурираше в програмата ни, но се оказа, че си струва да се включи в бъдещи пътувания на наши туристи в ЮАР. Какво се случва в този център? Едно младо чернокожо момиче – оторизиран представител на фирмата за контакт с туристическите групи, ни разказа накратко историята на диамантения добив в ЮАР и ни въведе в технологията за обработка на този много скъпоценен камък. Първото, което трябваше да знаем, е,че диамантът се шлифова от диамант. Това е най-твърдият скъпоценен камък, който не може да се обработва по друг начин.Има специална таблица,която определя характеристиката на диаманта по няколко показателя: чистота (да няма примеси), цвят и големина (каратите). 1 карат се постига след шлифоване за около 8 часа. Страничните елементи (фасети) след шлифоване трябва да отговарят на съвършено точен ъгъл: 34 градуса долните фасети и 41 градуса горните. Така се отразява най-добре светлината. Това са и идеалните пропорции на южноафриканския диамант, който се смята за най-качествен в света. Първият диамант е открит в Кимбърли и е бил цели 3600 карата! Много голям! За сведение, черният диамант не отразява светлината. Това се получава, когато диамантът на цвят е жълт, рубинен или син, който е най-скъп. Всеки диамант има свой паспорт, нещо като човешкия отпечатък, и по тази причина много трудно се пласира, ако е откраднат. След този първоначален урок, момичето ни заведе в търговската зала, където жените обикновено следват девиза на Оскар Уайлд:” Най-добрата защита срещу изкушението е да му се предадеш”. По програма трябваше да се изкачим на една от най-големите забележителности на града –планината Тейбъл (Тейбъл маунтийн). Това е иконата на Кейптаун, нарича се така, защото отгоре, на най-високото й място, повърхността е равна като плот на маса. Надморската й височина е около 930- 960 метра. Дотам се стига с лифт, има и отделно пешеходна пътека. За съжаление поради силния вятър лифтът не работеше, но решаваме да отидем поне до първата лифт станция, на около 240 метра над морското равнище. Там има посетителски център, сергии със сувенири, където един от продавачите се кипреше с червената фланелка на „Манчестер Юнайтед”, на гърба с №9 и името на Митко Бербатов. Естествено, че се изкефихме! А от първата лифт станция гледката към Кейптаун е невероятна. Целият град лежеше пред краката ни! Какво ли щеше да бъде, ако се бяхме изкачили до най-високата част на планината! Последната спирка за деня е Waterfront Victoria and Albert – огромен комплекс с пристанище, пълен с магазини,ресторанти и други места за развлечения. Тук вечеряхме, а на излизане от ресторанта ни зарадва изпълнението на един чернокож уличен музикант със саксофон. Великолепен джаз! Имахме голям мерак да посетим клуб за джаз, но екскурзоводът бързо ни охлади желанието – там се събират само чернокожи и може да имаме проблеми.

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Коментирай