Нос Добра надежда и… Летящият холандец

Нос Добра надежда

Днес ще посетим нос Добра Надежда – eдна от най-важните стратегически точки за морското корабоплаване. А за туристи като нас – голяма тръпка, сравнима с възторга на алпиниста, покорил някой важен връх.

Пътят ни повтаря част от вчерашния маршрут: Капс бей, Маринър’с Уорф. Гледайки морето, отново се връщаме на темата за акулите. Екскурзоводът ни казва, че тукашната морска акватория е единствената в света, където акулите атакуват с… вертикални скокове над водата. Учените са установили, че причина за това са тюлените. Тези едри животни много добре се ориентират под водата, но акулите са намерили начин да ги изненадат. Потапят се на около 40 метра дълбочина, засилват се нагоре и буквално хващат тюлена „по гащи”.

Движим се по тясно шосе, над което твърде ниско са надвиснали огромни скали. Пейзажът напомня за нашето Триградско ждрело. Тази част от крайбрежието е позната с названието Чапман’с пик драйв. Някога тук акостирал холандски кораб с капитан на име Чапман, който избрал един от заливите за място, където да се ремонтират кораби на холандската флота. Отначало мястото се казвало Чапман’с бей, после станало Чапман’с пик. В този район често стават свличания на скални маси, затова са изградени заслони с бетонови колони.

По пътя на няколко места има отбивки за автомобилите. От тях се откриват страхотни гледки към залива. Спряхме на едно от тях за снимки, но трябваше бързо да се приберем в буса, защото духаше много силен вятър. В Кейптаун много трудно се вярва на метереологичните прогнози. Времето в кратки срокове се сменя както си иска – ту вали и духа мощен вятър, ту изгрява топло слънце. Не можеш да му хванеш края!

Много южноафриканци строят вили по крайбрежието. Има едно живописно място, където вилите са без ток и вода, няма нормален път до тях. Но собствениците така са… пожелали – да почиват далеч от динамиката на градовете , да не гледат телевизия, да се радват на красотата на природата в пълната й цялост.

Скоро навлизаме в местност с ниски храсти и много цветя. Тук се среща едно от най-популярните в Южна Африка растения – протеата. От нея са познати поне 80 разновидности! За радост на ботаниците. В същото време все по-често се появят предупредителни табели за опасност от бабуини. Тези маймуни са много агресивни, хапят жестоко, ако ги раздразниш, имат остри нокти, които при одраскване може да пренесат опасна зараза. Ядат всичко, а тукашните лапат и мидени черупки от брега.

Освен бабуини, в резервата се срещат и други животни – например щрауси. На път за нос Добра Надежда посетихме щраусова ферма. Още с влизането ни в нея станахме свидетели на комична картинка – два щрауса бяха избягали от „общежитието” и препускаха с бясна скорост, разигравайки неколцината чернокожи пазачи, хукнали да ги гонят. Щраусите бягат много бързо – могат да развият скорост до 70 км в час! Когато са ядосани, кълват, но по-опасни са, когато мятат къчове. Един такъв тежък „шут” може да счупи ребрата на човек. Зад оградата във фермата имаше цяло стадо малки щрауси –строени като „ученици в класната стая”. Край тях се разхождаха два по-възрастни екземпляра, навярно „ възпитателите” им. Към фермата има и магазин за сувенири с богат асортимент от стоки с щраусов произход: пера за украса на шапки, пера за чистене на компютър, яйца под формата на нощни лампи, чанти, портмонета и пр. Тези изделия са сравнително скъпи –едно портмоне, например, се продава за 1200 ранда.

Ето, че най-после наближаваме главната цел на днешното пътуване – прочутият нос Добра Надежда. Намира се на 170 км югоизточно от Кейптаун и тук си дават среща двата големи океана – Атлантически и Индийски. Представата, че това е най-южната точка на Черния континент, се оказва погрешна, тъй като в тази роля влиза един от най-честите разбивачи на кораби в миналото – Иглен нос. Славата обаче е споходила нос Добра Надежда, защото тук най-напред морският път заобикаля континента на изток и достигането му е носело на моряците надеждата, че са хванали вярната посока към обетованата Индия. Първият европеец, който през 1488 година успява да заобиколи южния край на Африка от Атлантика към Индийския океан, е португалецът Бартоломео Диаш. Негов паметник се издига недалеч от нос Добра Надежда редом с този на знаменития мореплавател Вашку да Гама. Заради постоянните бури и силни морски течения този смел пътешественик и откривател на новия морски път за Индия назовава носа Кабо Торментосос (нос на бурите), но кръстник на сегашното му име е португалският крал Жоао ІІ.

Всеки ден тук се струпват автобуси и коли с туристи, всеки от които иска да се снима на табелата с надпис „CAPE OF GOOD HOPE – THE MOST SOUTH-WESTERN POINT OF THE AFRICAN CONTINENT”. Това сторихме и ние, след като изчакахме чинно да ни дойде реда. Признавам, че трудно се стои за снимки под напора на разбеснелия се вятър, при който е невъзможно да останеш с шапка на главата. Огромни вълни се разбиваха с необуздана ярост в острия скален ръб на нос Добра Надежда. Тук наистина морето постоянно е изключително бурно, казват,че вълните достигат и до 30 метра височина! Тръгнахме си обаче доволни и снимките от нос Добра Надежда са едни от най-ценните в албума ни от Южна Африка.

Предстоеше обаче ново предизвикателство – изкачване на височината Кейп пойнт, на 250 м над морското равнище, част от националния парк Тейбъл маунтийн. Там има фар, който предупреждава моряците нощем за опасните скали и рифове в морето. Преди него е имало друг фар, който за беда не се виждал добре, особено при мъглите зимно време, и по тази причина тук са станали няколко тежки морски катастрофи. Така например през 1911 година португалският лайнер „Лузитания” се разбива в тукашните скали, същата участ спохожда и кораб от флотилията на САЩ по време на Втората световна война. Новият фар се появява само на 87 метра по-високо от стария, на всеки 30 секунди изпраща светлинни сигнали на разстояние 65 километра.

До подножието на фара като най-висока точка на Кейп пойнт се стига за 2-3 минути с релсов лифт, като едно вагонче може да побира между 20-30 човека. Има и голям сувенирен магазин. Когато решихме да атакуваме височината към фара, заваля силен дъжд и временно дадохме отбой. Десетина минути по-късно изведнъж изгря слънце, времето стана чудесно за снимки –погледнат от Кейп пойнт заливът изглежда шеметно красив. Неслучайно прочутият мореплавател сър Френсис Дрейк възкликва през ХVІ век, че няма по-красива гледка на земята от тази, която се открива от Кейп пойнт! Щом се заизкачвахме по стръмните стълби към върха, небето пак се начумери, отново заваля, но този път нямаше връщане назад и нищо не можеше да ни спре „да забием байряка” под заветния фар.

Вечните морски бури на нос Добра Надежда раждат и прочутата легенда за Летящия холандец. Тя разказва за холандски кораб, който нямал равен на бързината си. Капитанът му не трепвал и при най-страшната буря. Веднъж разяреното море го заварило на път да заобиколи нос Добра Надежда. Яростно бушуващият вятър все връщал кораба назад. Тогава старият морски вълк изрекъл прокобата, че ако трябва, ще се бори вечно, за да се измъкне от капана на бурята. Дори да дойде денят на Страшния съд! Разказват че прокълнат от съдбата да се скита вечно из морската шир,корабът, наречен Летящият холандец, и до днес се мярка като призрак в бурно и мъгливо време, със скъсани платна и строшени мачти. А срещата му с него е знамение за идващо зло…

След Кейп пойнт се насочихме към Колонията на пингвините. Тези симпатични животинки обикновено се събират на популярния плаж Боулдер. Гидът обаче ни предложи да отидем на друго място, осеяно с дребни скали, където не се тълпят много хора, но за сметка на това можем буквално да се „ръкуваме” с пингвините. Така и сторихме. Когато пристигнахме, животинките бяха наизлезли от дупките си и се протягаха лениво на слънце. Тези пингвинчета са малки, на ръст до 30-33 см, И те като маймуните не са съвсем безопасни – кълват, ако си прекалено настоятелен да им отнемеш от спокойствието. Много смешно ходят – клатушкат се като пияници. Иначе са доброжелателни и много фотогенични.

Неотдавна някакъв петролен танкер разлял нефт в морето и пингвините били сред първите пострадали. Природозащитниците вдигнали голям скандал и забележете: от Кейптаун тръгнали стотици хора да спасяват животните от нефтения разлив. Някои дори специално за това си взели отпуск! Почистили пингвините и с кораб ги откарали в Порт Елизабет, където престояли три месеца и тогава ги пуснали отново на свобода. Какво било изумлението им, когато ги зърнали да се връщат по старите им места. А разстоянието до Порт Елизабет е… стотици километри!

Саймънстаун е малко пристанище, където акостират кораби на южноафриканските военно-морски сили. Тук решихме да обядваме. Малко преди да влезем в ресторанта, попаднахме на необичаен паметник. Нарича се Паметникът на незнайното… куче! Такъв няма никъде по света! Въпросният пес – прототип на скулптурата, е бил зачислен към южноафриканската армия, имал статут на боец от флота. Така и не разбрах каква е била съдбата му, но очевидно има някакви бойни заслуги, за да му издигнат паметник. Или е сръфал гащите на някой противник, или е надушил вражеска мина…

След диамантените прелести изкушенията за дамите от групата не спират. Този път се установяваме в друга фабрика, където се обработват полускъпоценни камъни. Посреща ни табела с надпис „Светът на минералите”. Има цех за обработката им, където децибелите и прахът са неописуеми. Във фирмения магазин е цяло море от бижута и сувенири, изработени от разноцветни минерали: аметист, цирконий, розов кварц, флуорит,кристал, тигрово око и др. И тук не минаваме без шопинг…

От минералния свят преминаваме към… рибния. Фиш кук е поредното малко селище по пътя ни обратно към Кейптаун, където на всяка крачка се сблъскваме с табели, рекламиращи прясна риба. По-интересното е, че Фиш кук е единственото място в Южна Африка, където е забранена продажбата на… алкохол! Собственик на тази земя била някаква дама, която се съгласила да си продаде имота само при условието, че тук никога повече няма да мирише на алкохол. Или е била куко, или мъжът й се е славел като непоправим пияница. Това се случило преди повече от… 150 години и до ден днешен странното табу не се е променило!

Националната ботаническа градина Кирстенбош е последната забележителност от днешната ни програма. Тя съхранява голямо и ценно богатство от южноафриканската флора. Тук за първи път видях на живо баобаб – едно необикновено дърво, което има формата на айсберг. Горе, в короната , е тясно, а долу, в корените –широко. За първи път се запознах и с камфоровото дърво. Цялата градина – царство и на кралската протеа, е много красива, истинска наслада е разходката по нейните алеи, край които са пръснати многобройни скулптури с причудливи форми. Една от тях представлява човешко ходило, към петичката на което се прокрадват пръсти. Сякаш всеки момент ще я… почешат.

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
15/10/2013

Коментирай