Сафари в Южна Африка

Южна Африка

Южна Африка

Записки на пътешественика

ДА „ОТСТРЕЛЯШ” ГОЛЯМАТА ПЕТОРКА

Не бяха минали и 30 минути, откакто навлязохме в саваната на Пиланесбърг, когато чернокожият ни водач внезапно спря колата и мълчаливо посочи с ръка  гъсталака. В първия момент неопитното ми око не можеше да различи какво се крие там, зад храстите, чувах само, че нещо много тежко се движи край тях. Секунди по-късно изникна двойка бели носорози, много едри екземпляри, които не ни обърнаха никакво внимание, въпреки че бяхме на метри от тях. Пазехме, според инструкциите, пълна тишина, за да не уплашим животните. Усетих обаче, както и почти всички мои спътници в колата, необикновена тръпка. Навярно същата, която разтърсва ловеца от дълбока древност до днес. Внимателно нагласих оптическия мерник и когато носорозите попаднаха „на мушка”, натиснах спусъка на…фотоапарата.

Това беше първият „изстрел” по време на фотосафарито ни в Южна Африка. Може би един от най-интересните епизоди от това забележително пътуване из Черния континент. „Изстрел”, който запечата и първия ни „трофей” от фотолова на „голямата петорка”, както в Африка наричат съзвездието от най-конвертируеми за лов животни: лъв, леопард, бивол, слон и носорог.

Националният парк Пиланесбърг е третият по големина след Крюгер и Мадикуе от общо над 20 резервата в ЮАР. Заема площ от 55 000 хектара и е съсед на Сън Сити – кралството на забавленията, африканският Лас Вегас. Паркът дава „подслон” на 35 вида бозайници, 65 вида влечуги, 350 вида птици. Опасан е с желязна ограда, влизането в него е през строго охраняван КПП.

Южна Африка

Когато тръгвахме на това сафари, ние – малката групичка българи, тайно се надявахме да поразим  главната цел – „голямата петорка”. Трябваше обаче още в началото да разберем, че това съвсем не е проста работа. Вероятността да срещнем Big Five е на кантар: тъй като Пиланесбърг попада в сравнително по-суха зона, бивол не се мярка по тези места, за леопарда съмненията са още по-големи. Казаха ни, че ако видим повече бабуини / едни от най-често срещаните  маймуни в ЮАР/, това е сигурен знак, че леопардът го няма. За останалите – да се заредим с търпение и дано извадим късмет.

Обикновено сафарито започва към 16.00 и това не е случайно. Тогава слънцето се готви за почивка и животните излизат по хлад „за вечеря”, след като през целия ден са се изтягали на сянка. Да ги дириш , когато слънцето прежуря, е пълен абсурд.

Движим се ту по асфалтиран, ту по черен път, който се вие като змия из хълмистия релеф на парка. Редуват се редки горички, гъсталаци и обширни пасища, сред много от които личат следи от…огън. Стопаните на парка прибягват да такава мярка, подобна на паленето на стърнищата у нас, за да намалят високата трева и така да улеснят движението на дивите животни. Често това носи голям риск от пожари, жертва на които стават десетки обитатели на парка.

Пътуваме с камионетка 4 Х 4, с капацитет за около 20 човека. Прилича на големите джипове за сафари до Чифлика Чукурово край Варна, но разликата е голяма. Машините са нови, туристите не седят на протъркани пейки, а в удобни кожени седалки, каросерията е прясно боядисана и с чисто нов брезент.

Южна Африка

Южна Африка

Водачът, както и останалите му колеги, е рейнджър, има оръжие, но тези хора рядко прибягват до него. Те са отлично подготвени професионалисти, много добре познават местността и поведението на животните в парка,  могат да реагират адекватно при всяка опасност. Наблюдавах нашия водач – хем върти волана с умения, на които може да му завиди всеки шофьор, хем очите му играят на шест, защото неговата главна задача е да открива и да ни показва дивите обитатели на саваната, да спре колата така, че ракурсът да носи най-голям шанс за хубава снимка. Всички водачи, излезли на сафари с туристически групи, поддържат непрекъсната мобилна връзка и взаимно си помагат, за да улесняват достъпа ни до обектите за „фотострелба”.

Времето беше чудесно: тихо, топло, а видимостта – отлична. Така жена ми успя да заснеме от доста голямо разстояние семейство слонове, което се отправяше на водопой. А когато слънцето се скри и небето над саваната започна да потъмнява, тя пак удари бинго – хвана в обектива лъвица, която току-що бе започнала да вечеря с прясно приготвено „рагу” от антилопа гну.

Така за 2 часа и половина, колкото трае сафарито, успяхме да запечатаме на семейната ни фотокамера 3 от 5-те големи: носорог, слон и лъв! Страхотен късмет при положение, че някои като нас дебнат цяла седмица да уцелят поне един екземпляр от „голямата  петорка”. „Честито! – поздрави ни нашият български екскурзовод Вальо Пенев. – Тук  съм  от 14 години, водил съм не една и две групи на сафари, но, ей Богу, днес  за първи път видях  лъв на живо, като изключим зоопарка!”

Преглеждайки по-късно снимките, видях колко по-богат е „уловът” ни през този забележителен ден: зебри, още носорози, стада от антилопи и най-вече от вида импала, диво прасе, чиято кожа сякаш е накичена…с брадавици, бабуини/ значи леопардът наистина го няма/, жирафи, дори накрая бухал, който си въртеше главата на цели 180 градуса. Най-достолепни се оказаха жирафите – въобще не им пука от щъкащите наоколо автомобили, пресичаха пътя ни невъзмутимо, сякаш им свети зелен светофар. Размерите им наистина са удивителни! Под чатала на жираф може да мине…цял джип барабар с ловците!

Накрая поляхме успешния „лов” на вечеря в Сън Сити. Покрай вкусния стек опитахме и по чаша мерло с марката Leopards Leap, което се оказа и съвсем прилично вино. По-важно е, че тази марка вино, на шега разбира се, ни даде повод да прибавим задочно и четвъртия от голямата петорка към „трофеите” от този ден.

Южна Африка

Южна Африка

Впрочем, по време на сафарито стигнахме до място, където сякаш висша сила беше подредила огромни скални късове в странна композиция, напомняща британския Стоунхендж. Казват, че „скулптор”  на тази необикновена конфигурация навярно е угасналият преди милиони години вулкан. Но това тайнствено място, според нашите водачи, е идеално убежище на леопарди. И макар че това хищно, но красиво творение на природата липсваше днес, все пак служителите от парка благоразумно бяха поставили предупредителни табели да не слизаме от колите по никакъв начин.

Сцените от този фотолов в националния парк Пиланесбърг заснехме в края на октомври 2009 година. Впечатлени от невероятното преживяване, решихме отново предлагаме тази атракция като част от програмата на БОЯНА-МГ за тур из Южна Африка. Йоханесбург със златните мини, в една от които се спуснахме на 250 м под земята като истински златотърсачи, Кейптаун, нос Добра Надежда, водопада Виктория в Замбия, винарските изби и това истинско африканско фотосафари съставляват сюжета на новото пътуване, което организираме в края на октомври тази година. Разгледайте в сайта ни програмата в детайли, сигурен съм, че ще ви хареса. Ако сте жадни за такова приключение и може да си го позволите, не се колебайте да се обърнете  към нас. Ще имате и чудесен водач на български език на място.

Емоциите си заслужават!

АСЕН БОЯДЖИЕВ

No Responses

Коментирай