Антична Сердика отново оживява

Ancient-serdika-main

На 20 април, в деня на 140-годишнината от Априлското въстание, темата за античната история на София отново е на дневен ред. Официално ще бъде открит реставрираният археологически комплекс „Антична Сердика” на територията на столичното Ларго. Според специалистите, това ще бъде най-големият открит музей на Балканите!

Разположен на площ от 8000 кв.метра в сърцето на столицата, комплексът ще даде възможност на гражданите на София и нейните гости не само да видят, но и да се разходят из руините на древния град, да стъпят на автентичната 1500-годишна настилка, по която е  минавал през IV век и римският император Константин Велики,  изрекъл знаменитата реплика „Сердика е моят Рим”.

След археологическите разкопки са възстановени двете главни улици на Сердика – Декуманус Максимус и Кардо Максимус, които се пресичат в подлеза пред (търговския център) ЦУМ и църквата Св.Петка Самарджийска. Откъм бул. „Мария Луиза”, където се простира Кардо Максимус, са експонирани останките от древни жилища, принадлежали вероятно на богати граждани.

Разкрита е и част от абсидата на църква, която може би е достигала чак до Западната порта на града в района на днешната католическа църква „Св.Йосиф”. Около тях са обособени пешеходни пътеки и достъпът на посетителите е свободен. Във входа на метростанция „Сердика II” може да се видят руините на раннохристиянска базилика от последната четвърт на IV век и останки от стени от II век. Част от разкритите древни артефакти ще бъдат изложени в музейна експозиция на закрито под бул. „Мария Луиза”, редом с метростанцията, и входът за посетители ще е платен.

Между сградите на Министерския съвет и Президентството е другата част от комплекса, покрита с три стъклени купола. Улицата – Декуманус Максимус, тук е започвала от Източната порта пред бившия дом на старата комунистическа партия, днес част от българския Парламент, и е била оградена с колонади. Те са възстановени, като само малка част от тях е оригинална. Запазени са отделни части от канализацията, водопровода, подовото отопление на жилищата, мозайки. Тук ще има сцена, на която ще се провеждат концерти, театрални постановки, акустиката била отлична, и ще има място почти за 1000 посетители. Интересно е, че тази част от комплекса ще бъде свързана с досегашната разкрита територия от древна Сердика в подлеза през Министерския съвет. Тук се намира и картата на античния град, а недалеч, по бул. „Дондуков” може да се стигне до 5-звездния хотел Арена ди Сердика, където са изложени останки от древния амфитеатър на Сердика, сцена на гладиаторски борби. Смята се, че този амфитеатър по размери (60,5 на 43 м) се е доближавал до Колизеума в Рим. Построен е в края на III  и началото на IV век по времето на император Диоклециан, разширен при Константин Велики. Запазена е каменна плоча с илюстрация на гладиаторски битки.

И още нещо: сред руините по Кардо Максимус, в съседство с площад „Бански”,се намира и част от термите на Сердика. Известно е, че римляните обособяват града около минералните му извори. Неслучайно покровителят на лечебните води Аполон фигурира в герба на града, негова статуя се издига и край чешмите в близост до сградата на бившата Централна баня, днес Музей на София, откъдето софиянци си наливат минерална вода за дома.

Археологическият комплекс „Антична Сердика” е изграден с европейски средства, инвестирани са над 15 милиона лева.

19/04/2016

Коментирай