Черноморски прелести (1 част)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

(Виртуална екскурзия по един екзотичен маршрут:  Дуранкулак – Шабла – Тюленово – Камен бряг – Яйлата)

Вижте всички статии от поредицата „Черноморски прелести“ тук.

Черноморското крайбрежие на север от Варна е едно от най-прелестните места в България. Далеч от шумотевицата на популярните ни морски курорти, то крие тайни от хилядолетия, а природата щедро е дарила това късче българска земя с неподправена красота и очарование.

Съвсем скоро ще настъпи новият летен туристически сезон. Затова ви предлагаме една виртуална екскурзия из този забележителен край на България, който несъмнено ще привлича все повече любители на природата и екотуризма. Още това лято…

Дуранкулашкото езеро и Островът на Богинята Майка

Това  е най-северното естествено крайморско езеро в България, разположено в стара речна долина на 0,5 м над морското равнище. Площта му е 380 хектара, максималната дълбочина – 4 метра. Бреговете му са ниски, разчленени. На изток широка пясъчна ивица (150 м) го отделя от Черно море.

Езерото е безоточно, подхранва се от карстови и валежни води. Водите му са слабо солени поради морската вода, достигаща до него при силни морски бури или просмукваща се през пясъчната преграда.

Дуранкулашкото езеро е една от най-значимите влажни зони в Европа, признато е за орнитологично място от световно значение. Тук гнездят, зимуват и почиват по време на миграцията по прелетния път Виа Понтика изключително голям брой птици, сред които множество редки и застрашени видове.

В Дуранкулашкото езеро се намират над 260 редки и застрашени от изчезване растителни и животински вида. Южните му брегове са обрасли със степна растителност, във водата растат водорасли (повече от 92 вида!) и различни блатни и водни растения (тръстика, папур, водна лилия), а по пясъчната ивица – дюнни растения. Езерото обитават 17 вида риби: шаран, каракуда, платика, ендемични видове попчета, костур, сом и др. Дуранкулашкото езеро е зимовище на световно застрашената червеногуша гъска. Впечатляващо е, когато в ранните зимни утрини небето почернява от ятата на стотици хиляди гъски, излитащи за храна.

На ГОЛЕМИЯ ОСТРОВ В ДУРАНКУЛАШКОТО ЕЗЕРО се проучва най-големият засега праисторически обект на Балканския полуостров. Този остров се издига на 9 метра над водата и тук археолозите са разкрили следи от живот още от времето на неолита и енеолита, бронзовата, желязната и античната епоха. Намерените тук останки от каменни постройки учените определят като най-ранната каменна архитектура в Европа! Открит е и единственият двуетажен каменен храм на Балканите от V хилядолетие преди Христа.

Последни тук са живели българите – поданици на Първото българско царство. Първоначално те опасали острова с дървена стена, която по-късно заменили с каменна. Равната  част на острова била изцяло застроена с правоъгълни жилища. Те били полувкопани в земята, изградени от ломени камъни и разположени на групи, в които вероятно живеели хора  от един и същи род. Заради ограничената площ на острова жилищата били малки, а между тях имало място колкото да се разминат двама души. Една улица пресичала селището надлъж – от най-ниското място до върха. Върху най-високото място на острова са открити следи от кръгло жилище, подобно на юрта, но със стени от камък. Вероятно това било жилището на шамана, което изпълнявало ролята  и на  обреден дом. Останките от още десетина подобни юртовидни жилища свидетелстват, че българите, век след като са уседнали край Долния Дунав, все още не са забравили живота в степите. След приемането на християнството обредният дом на шамана бил отчасти разрушен и преустроен в параклис. Около него възникнал некропол, в който погребвали по-видни покойници, а гробището на обикновените хора било на отсрещния бряг.

Българите заселили острова през първата половина на IX век. Изоставили го не след погром – нещо обичайно по онова време, а мирно, като взели със себе си всичко по-ценно. Не може да се установи причината за това – дали нашествието на русите на княз Светослав, или на византийците на императорите Йоан Цимисхий и Василий Българоубиец, или пък на печенегите, които по това време опустошавали равнината и дори се заселили за няколко десетилетия там. Находките от разкопките са малко – две бронзови византийски монети на император  Лъв V, наследник на убития от хан Крум Никифор I Геник, части от земеделски сечива, стрели, костени предмети и др.

На брега срещу острова е открит един от най-големите праисторически некрополи в света. Проучените 1200 гроба свидетелстват, че некрополът е използван дълго – през неолита и енеолита, при това непрекъснато от едно и също население. Това означава, че то е преживяло дълги години на мирен труд и спокойно обществено развитие. Богати на погребални дарове са предимно мъжките погребения. Те представлявали специална погребална керамика, украшения от мрамор и миди, а през късния енеолит – от мед и злато. Различията в погребалните дарове говорят за съществуването на изразено имуществено и социално разслоение на тогавашното общество. В значителен брой от гробовете не са намерени кости, а само глинени фигурки и дарове, типични за останалите погребения. Това вероятно са кенотафи – символични гробове на хора, загинали далеч от селището си. Техният брой се увеличава към края на V хилядолетие преди Христа, което означава, че мнозина от жителите на селището са загинали по време на война.

Мъжете са полагани в гробовето по гръб, с изпънати крайници, а жените и децата – в поза хокер (полегнали странично, със свити към тялото крайници). Пред устата на погребаните са намерени глинени чашки, вероятно от погребалния обред. В най-ранните гробове са открити и животински кости. Впоследствие вместо кости на животни поставяли в гроба брадви, мотики и други оръдия от рог, кремъчни стъргалки, мидени черупки и пр., а по-късно се появяват и първите украшения от мед и злато.

Големият остров на  Дуранкулашкото езеро се проучва от 1974 година. Той е включен в Черноморския археологически парк „Дуранкулак”, финансиран от Европейския съюз. Тук е разкрит и пещерен храм на богинята Кибела- Великата майка на боговете.

Следва

Коментирай