Черноморски прелести (3 част)

kamen-bryag-yailata-main

(Виртуална екскурзия по един екзотичен маршрут:  Дуранкулак – Шабла – Тюленово – Камен бряг – Яйлата)

Вижте всички статии от поредицата „Черноморски прелести“ тук.

Черноморското крайбрежие на север от Варна е едно от най-прелестните места в България. Далеч от шумотевицата на популярните ни морски курорти, то крие тайни от хилядолетия, а природата щедро е дарила това късче българска земя с неподправена красота и очарование.

Съвсем скоро ще настъпи новият летен туристически сезон. Затова ви предлагаме една виртуална екскурзия из този забележителен край на България, който несъмнено ще привлича все повече любители на природата и екотуризма. Още това лято…

„Джулай морнинг” и легенди от Яйлата

Следваща спирка – село КАМЕН БРЯГ. Популярно като притегателно място за поклонниците на девствената природа, които всяко лято се стичат тук, за да посрещнат първия юлски изгрев с незабравимия хит на Юрая Хийп „Юлско утро”. Самото село, което се намира на морския бряг по средата между Шабла и Каварна, впечатлява със своите спретнати, чисти и уютни селски къщи. Пред тях се простират зелените чардаци на лозниците, а окото на посетителя се радва на китните и подредени цветни градини. Камен бряг е известно и с гъстото домашно вино и ракия, с дъх на билки и смокини.

Сведенията за историята на Камен бряг са сравнително оскъдни. Българското население е дошло по тия места през XIX век, предимно от Еленския и Котленския Балкан. По време на румънската окупация селото е носело името Стънка (скала). По това време е имало и училище. През 1954 година е построена нова училищна сграда, която днес е превърната в археологическа база. От първите дсесетилетия на миналия век датира и местното читалище, към което днес е сформирана и група за автентичен фолклор. През 2004 година за първи път в историята на селото е изграден православен храм, където може да се видят икони от гипсокерамика.

На брега край селото се разкрива приказната панорама на морето, като погледът стига на километри навътре, на север и юг. Гледката е невероятна. Затова селото привлича много любители на къмпингирането, коити пристигат с кемпери и каравани, разпъват палатки направо на скалите. Местността „Огънчето” пък е изключително популярна сред любителите на рока и хипи културата в България. Камен бряг отдавна е свързано с „децата на слънцето” и празника „Джулай морнинг”. Самата местност е получила названието си от стар, изоставен сондаж на природен газ, от който години наред излизал пламък. Преди години „Огънчето” е била на самия скален ръб, но заради множеството инциденти се е наложило да я изместят.

Джулай Морнинг или Джулая е може би най-традиционният неформален празник в България, възникнал още в средата на 80-те години на миналия век. Въпреки че тази традиция е свързана с хипи движението в Америка, тя съществува в България и до днес. На 30 юни срещу 1 юли големи групи от хора се събират не само на Камен бряг, но и по цялото Черноморие, за да посрещнат заедно Слънцето, което изгрява над морето. Така те смятат, че се пречистват, но това няма връзка с езически или религиозни ритуали. Джулая е уникален за България и не се наблюдава в други европейски страни. А Камен бряг е неговото култово място. Тук най-чест гост е вокалистът на Юрая Хийп Джон Лоутън, който изпълнява песента „Юлско утро” и е голям приятел на България.

Денят в Камен бряг може да се окаже много къс, ако се увличате от риболов, подводен спорт, алпинизъм или археология. Усещането за хармония между човекът и природата тук е пълно.

Само на 2 км от Камен бряг е МЕСТНОСТТА „ЯЙЛАТА”. Тя е обитавана от хората в продължение на около седем хилядолетия. Тук са живели траки, римляни, гърци, славяни и прабългари. Откритите древни светилища са свидетелство за култа към различни езически божества. В Яйлата е намерен древен тракийски некропол от II век с двукамерни гробници. В района са открити 101 пещерни жилища. Според някои хипотези тук в дълбока древност са живеели сарматски племена (ираноезични общества, обитавали от III век  пр.н.е. до IV век черноморските степи до река Дунав – територия, известна с името Сарматия). Говори се и че по тези места наместникът на Александър  Велики – Лизимах, укрил огромно съкровище.

Тук може да се видят и останките от древна винарна – каменна вана, в която се е поставяло гроздето, след което с крака е бил изцеждан сокът от него. По специален каменен улей сокът се оттичал в друг съд.

Един от най-големите археологически обекти в резервата Яйлата е късноантичната крепост. Днес останките й могат да се видят в северната част на равнинната тераса след извършената наскоро реставрация. Смята се, че е изградена по времето на император Анастасий (491 – 518 г.) акато част от укрепителната система, пазеща Византия от нахлуващите от север славяни и прабългари. Крепостта е съществувала до края на VI и началото на VII век, когато е разрушена и изоставена.

Една легенда разказва за поета Оивидий, който бил заточен в римското пристанище на днешния румънски град Констанца. Нещастен в своето ишзгнание, все пак Овидий успял след години да избяга и морските течения довели кораба му в красивия залив на днешния резерват Яйлата. Очарован от красивата природа и гостоприемството на местните хора, Овидийъ отново намерил щастието и живял тук до края на дните си.

На територията на Яйлата гнездят над 50 вида птици (корморани, папуняци, синявици, бухали и др.). Оттук минава Виа Понтика – един от основните пътища за мвиграцията на прелетните птици. Срещат се и 19 вида редки и застрашени от изчезване растения. Красотата на резервата е невероятна през пролетта, когато цъфнат божурите.

Яйлата всъщност представлява голямо терасовидно свлачище с дължина около 2 километра. Трите ясно обособени и различни по големина свлачищни стъпала представляват огромни скални блокове, плъзнали се към морето по повъхността на наклонен пласт глини.Горните им заравнени части са хлътнали към сушата, а към морето са разделени помежду си от стръмни, почти отвесни склонове. В отвесните варовикови скали прибоят е моделирал множество водни пещери (Тюленовата, Синята, Гълъбовата и др.), чиито основи лежат на 8 метра под морското равнище.

От ранна пролет до късна есен терасните площадки са обрасли с гъста тревна растителност. Населението в този край нарича тази растителност, използвана и за пасища, яйла, откъдето идва и названието на местността.

Тя е обиталище  и на много животни: лисици, зайци, таралежи, костенурки, гущери, змии. За морските птици Яйлата е истински рай. Пещерите се обитават от пещерни гълъби, прилепи и различни безгръбначни животни, а в морските води все още има едри риби: калкани, лефери, кефали, морски котки.

За опазване на историческото и природно наследство на Яйлата  през 1989 година тя е обявена за археологически резерват.

Край

 

25/04/2016

Коментирай