ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ: 4. Йерусалим – Храмът на Гроба Господен

ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ
(Ноември 1999 година)

Вижте всички статии от поредицата „ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ“ тук.

4. Йерусалим – Храмът на Гроба Господен

Йерусалим и до ден днешен си остава Свещеният град в Обетованата земя. Град, в който преди стотици години са се случили събития, дълбоко променили историята на човечеството. Град – мечта за милиони вярващи, независимо дали са християни, мюсюлмани или евреи.

Откровено казано, след пейзажите, на които се любувахме по пътя край морето, първата ни среща с Йерусалим ни хвърли… в смут. Покрайнините на Свещения град се оказаха почти голи и пусти. Камъни ограждат изкуствено оформени тераси с очевидната цел да се върши някаква селскостопанска дейност. В библейската епоха Йерусалим е бил обгърнат с гори от бадеми, маслини и борове. През вековете всичко това е било унищожено и земеделците от околностите на града са градили тези тераси, за да спрат ерозията на земята. Липсата на вода пък още в древността е принуждавала хората да съхраняват всяка живителна капка, строейки акведукти, водоеми, подземни резервоари. Свикнали на зелените гори и поля в България, тук виждахме съвършено друга картина и започнахме да се питаме „За тая ли пустош са се водили безмилостни битки толкова столетия?”.

Пустош или не, от векове тази земя събира християни, евреи и мюсюлмани под едно небе. Старият град, сърцето на Йерусалим, е приютил зад високите си крепостни стени основните етноси и религиозни общности в четири квартала: християнски, еврейски, мюсюлмански и арменски. Смята се, че тук е намерена може би най-простата формула на съжителство между хора с етнически и религиозни различия: те живеят отделно, всеки със своите нрави, обичаи, традиции и вярвания, но не си пречат взаимно. Така е постигнато равновесието, което е потушило огъня на вековната враждебност.

Йерусалим е разположен на хълм, част от Юдейската планина, и на това обстоятелство се отдава голямо значение. Т.е. Свещеният град винаги е бил близо до Бога. Първите данни за живот по тези земи датират от II хилядолетие пр.н.е. Библейската история на Йерусалим започва след завладяването на крепостта Йевус (мястото на днешния град) от юдейския цар Давид през 1000-та година пр.н.е. Той превръща тази крепост в средище на евреите, а делото му продължава неговият син, цар Соломон, който не само разширява града и го прави пищна столица, но на един от хълмовете в Стария град, наричан днес Храмовият хълм, построява храм за чудо и приказ. За съжаление през 587 година пр.н.е. вавилонският владетел Навуходоносор превзема града, разрушава храма и откарва в плен еврейските му жители. Едва през 539 година пр.н.е., когато персийският цар Кир Велики разгромява вавилонците, пленените евреи получават с негов указ правото отново да се върнат в родния си град.

В цялата си история Йерусалим е падал в ръцете на десетки завоеватели: гърци, римляни, византийци, араби, монголи, кръстоносци, османци, британци… В сайта pravoslavieto.bg попаднах на една красноречива статистика: в продължение на повече от 3500 години Йерусалим е преживял 20 разрушителни обсади, два периода на пълно запустение, няколко тежки земетресения, 18 възстановявания, 11 преминавания от една религия в друга! Но не само че остава на картата на света, но продължава да е жив и да привлича като магнит милиони хора от цялата планета.

Днес най-напред ще посетим Стария град. Уж не е голям празник като Великден, когато тук настава истинска лудница, а непрекъснато пристигат туристически групи. Това се вижда на паркинга, където напускаме автобуса. Екскурзоводката ни предупреждава стриктно да следим къде се движи, за да не се загубим из тълпата.

Крепостните стени са строени още по библейско време, тогава в града се е влизало през четири порти. Как е изглеждал Йерусалим в онова далечно време се вижда, например, и от прочутата гигантска мозаечна карта от VI век в йорданския град Мадаба. Тя се намира в гръцката църква „Св.Георги” и когато обикаляхме светините в Йордания, можахме да видим тази знаменита карта и най-впечатляващото изображение на нея – Свещеният Йерусалим.

През XVI век, по времето на османския владетел султан Сюлейман Великолепни, се извършва преустройство на крепостните стени и като дар от султана на тях се появяват седем порти, шест от които са отворени и днес.

Някои като Лъвската порта с изображенията на лъвове по стените й или като Дамаската порта са истински образци на ислямската архитектура. Най-известната – Златната порта, обаче е зазидана и това е станало най-напред още през VII век. За нея има много интересна легенда. Оттук Исус Христос е влязъл в града на бяло магаре, приветстван с възгласи „Осанна” от жителите на Йерусалим. Столетия по-късно през същата порта поискал да влезе в Свещения град и византийският император Ираклий. Облечен в празнични одежди, той се готвел точно така да отбележи победата си над персийците и връщането на похитения Христов кръст обратно в Йерусалим. Когато императорът достигнал с коня си Златната порта, животното спряло като заковано и отказало повече да върви. Намесил се и йерусалимският патриарх, напомняйки на владетеля, че Исус не е носел кръста си на кон и с лъскави доспехи. Тогава Ираклий слязъл от коня си, захвърлил царските си одежди, събул се бос и така с кръста в ръце влязъл в Йерусалим. След това обаче наредил незабавно Златната порта да се зазида – след като веднъж вече е минал Христовият кръст, повече никой няма право да пристъпва оттук в града. Отогава тя е отваряна веднъж по време на кръстоносците, затваряна от пълководеца Саладин и чак през 1538 година е зазидана окончателно.

В Стария град влизаме през Западната порта, известна още и като Портата Яфо. Наречена е така, защото отттук са влизали в града поклонниците, пристигащи с кораби на пристанището Яфо. Най-напред ще посетим Стената на плача. Това е свещеното място за евреите. Тук, още от XII век, те извършват най-важните си религиозни обреди. Винаги има много хора да се молят- жените отдясно, мъжете отляво. И въпреки че се тълпят поклонници и туристи от всякакви националности, евреите са най-настойчиви: и в молитвите (сякаш са в синагога на открито!) , и в блъсканицата да стигнат първи пред стената и да пуснат до Него своите съкровени желания. По стар обичай хората слагат в процепите на стената бележки с желания, отправени към Бога. Това сторихме и ние с Мария, пожелавайки си да ни се случат хубави неща.

Историята на Стената на плача датира още от библейската епоха. След като вавилонците разрушават Храма на Соломон, няколко века по-късно юдейският цар Ирод Велики, известен и като най-големият строител в Йерусалим, изгражда на същото място втори храм, много по-внушителен. За да укрепи огромната за мащабите на времето постройка, царят изгражда допълнително подпорни стени. Една от тях, т.нар. Западна стена /Стената на плача/ оцелява и до ден днешен, за да бъде една от най-важните спирки на поклонническите маршрути в Израел. Над тази стена, където е бил Вторият храм, разрушен през 70-та година от римските легиони на пълководеца Тит, новите завоеватели на Йерусалим с ислямска вяра изграждат две джамии с изключително значение за мюсюлманския свят. Едната от тях, Ал Акса, е построена през VIII век. Славата си този храм дължи на поверието, че именно оттук пророкът Мохамед се е възнесъл с коня си в отвъдното.

Другата джамия – джамията на Омар, известна и с названието Куполът на скалата, е третата по значимост ислямска светиня в света след храмовете в Мека и Медина. Тя носи името на халифа Омар (VII век) и е разположена на площада, където е бил Вторият храм на Ирод Велики. Има осмоъгълна форма, мозайките й са оригинални, по стените са изписани стихове от Корана. Външната облицовка обаче е правена в по-ново време, през 60-те години на миналия век. Куполът й е обновен със сплав от алуминий и злато, дарено от тогавашния йордански крал Хюсеин. Твърди се, че в тази джамия се пазят коси на пророка Мохамед. По време на мюсюлманскинте празници се стичат огромни тълпи от вярващи, както се казва няма къде яйце да се хвърли.

Напускаме Стената на плача и се отправяме към главната ни цел – Храма на Гроба Господен. Той се намира недалеч от Портата Яфо, в края на Виа Долороса – улицата, по която Исус изминава последния си път до Разпятието. Това е мястото на хълма Голгота, където Христос умира на Кръста, където е погребан и после възкръсва. В библейско време Йерусалим е бил значително по-малък, така че лобното място на Спасителя е било извън стените на града, където преди това е имало каменоломня.

Тук майката на римския император Константин Велики – царица Елена, построява през 326 година първата църква на Разпятието и Възкресението. Тя два пъти е разрушавана- веднъж от персите при нашествието им през 614 година, и втори път от арабите на халифа Хаким през 1010 година.

Погромът над Божия храм предизвиква остра реакция сред християните в Западна Европа и поставя началото на кръстоносните походи. Оттогава главната мисия на тази въоръжена инвазия на изток става защитата на Гроба Господен. Така още на първия кръстоносен поход през 1099 година, когато Свещеният град става столица на Йерусалимското кралство под властта на крал Балдуин I. е възстановен и Храмът на Божия гроб.

Вече сме пред входа на църквата. Тук се тълпи дълга опашка, но чинно изчакваме реда си. Множеството е обичайна картина пред храма – тук всеки ден идват стотици хора от цял свят. Това е най-важната дестинация в Светите земи!

Църквата е поделена между три религиозни общности: католическа, православна и сборна (арменска, коптска и сирийска). Най-голямата част от храма обаче принадлежи на Йерусалимската православна църква. Всеки ден шест християнски общини извършват богослужения в църквата. Интересно е, че ключат за нея се пази вече десетилетия наред от… мюсюлманско семейство, което предава тази си всекидневна роля от поколение на поколение.

Разбира се, първенство по посещаемост църквата държи по време на Страстната седмица и Великден, когато тук се случва чудото – слизането на Благодатния огън, за да запали свещите на поклонниците. У нас винаги на Велика събота очакваме Благодатния огън да пристигне със самолет от Йерусалим, за да бъде пренесен на тържественото богослужение в катедралния храм „Св.Александър Невски” в София.

Гробницата на Исус Христос се състои от два притвора – външен и вътрешен. Това са малки ниши, в които, особено вътрешната, има място само за един човек. И това е логично –влизането тук е много лично!

Ето, че идва съкровеният миг: първо Мария, после аз прекрачваме в нишата на Божия гроб. Самият гроб е под мраморен саркофаг, заобиколен от метални свещници, икона на Спасителя и икона на Света Богородица. Странно е,че в тази семпла и в същото време възвишена среда изведнъж погледът ти попада на… банкнота от 1 долар, оставена незнайно защо точно тук, от неизвестен поклонник! Да сложиш така пари на това място никак не се връзва! Това да не ти е като да оставяш бакшиш!

Чувството да застанеш пред тази светиня е трудно да се опише. Нека не звучи като клише, но наистина се изправяш в молитва пред символ на вярата, който драматично е преобърнал съдбата на много народи. Тук си далеч от суетата и слагаш ръка върху мраморния саркофаг с едничката мисъл да измолиш от иконата с Неговия лик простички човешки неща: да сме живи и здрави, да ни преуспява бизнеса, децата ни да се развиват добре в училище, старите ни родители да не ни създават ядове с разните им болести, да се върнем у дома благополучно след това пътешествие из Светите земи. Какво да искам още, мълвейки „Да се свети името Божие…”

През април 2017 година завърши почти шестмесечната реконструкция на Божия гроб. Гръцки специалисти, които са били наети да извършат възстановителните работи, свалиха мраморната плоча, покриваща Гроба Господен. Това е безпрецедентен случай в историята на храма – Божият гроб за първи път се отваря! Укрепването на камерата, в която се предполага, че Божият син е погребан и възкръсва, както и почистването на мраморните плочи в нишата, за да се възвърне автентичният им цвят, е била главната задача на археолозите. Както бе съобщено, разходите по реконструкцията на гроба възлизат на около 4 милиона долара. Тя обаче може в бъдеще да продължи, тъй като гробът допълнително се нуждаел от солиден дренаж.

Излизам от гробницата спокоен, с усещането за духовно пречистване и надежда за по-добри дни, като съм сигурен, че и Мария се е почувствала така. Смесваме се с останалите туристи от нашия автобус и екскурзоводката ни повежда по Виа Долороса, Пътят на страданието. Тя ще ни покаже някои от местата, където Исус е спирал по пътя към Голгота. А това е улица на различни нива, дълга около километър. Започва от някогашната крепост на Антоний, строена от цар Ирод Велики в чест на неговия приятел и наставник Марк Антоний. И завършва пред Храма на Гроба Господен. Още през XIV век представителите на католическата общност – францисканците, започват всеки петък да провеждат религиозни шествия по Виа Долороса. Кулминацията на такова шествие може да се види на Разпети петък, когато по Пътя на страданието се люшка огромна тълпа, понесла на ръце Светия кръст.

Известни са 14 спирки по пътя на Исус към Разпятието, по тях се движи и част от маршрута на поклонниците, посещаващи Йерусалим. Девет от тези спирки са по Виа Долороса, а останалите пет – в Храма на Гроба Господен. Три от спирките на улицата, например, са свързани с места, където Исус е падал под непосилната тежест на Кръста. Друга пък е мястото, където Мария среща осъдения си син. Има спирка, където Исус се подпира на каменна стена и дланта му оставя следа върху нея. Още една спирка е на мястото, където Вероника избърсва потта от лицето на Исус. В църквата на Божия гроб са последните мигове, когато Спасителят е прикован и издъхва на Кръста, когато е свален от него и погребан.

Остава ни още малко време в Стария град и екскурзоводката ни насочва да се разходим из един от тукашните базари. Това си е жива атракция и бяхме много впечатлени, защото за първи път попадахме на типичен ориенталски пазар. Бяхме омаяни от ароматите на лакомства и източни подправки, от шаренията по сергиите за сувенири, от гласовитите търговци, които не спират да си хвалят стоката.

Време за повече няма. Нито да разгледаме Маслиновия хълм, където се намира и най-старото действащо гробище в света, нито Гетсиманската градина, където Исус се моли преди да бъде арестуван, нито Двореца на цар Давид или друга по-значима забележителност в Свещения град.Толкова за Йерусалим. Сядаме в автобуса и потегляме към последната част от програмата ни през днешния ден – посещението на Витлеем.

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21