КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА: 7. Варадеро – големите очаквания…

КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА

Вижте всички статии от поредицата „КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА“ тук.

kuba-7-varadero-golemite-ochakvaniya-10

7. Варадеро – големите очаквания…

Днес напускаме Хавана и се отправяме към Варадеро, най-известният морски курорт в страната. „Перлата на Куба”, „Райското кътче по брега на Мексиканския залив”. Сигурно има и още суперлативи и затова очакванията ни са големи. Най-вече надеждата да случим слънчево и топло време, защото в Хавана беше доста хладно, вятърът се разлюти, морето също, а в Кохимар дори ни подгони порой.

Варадеро е на около 140 км от кубинската столица. Пътуваме по автострада с такси. Явно на фирмата, която ни осигурява наземните услуги в Куба, трансферът ни с такси е по-изгоден. По пътя срещаме сонди, които дълбаят крайбрежието за нефт, някаква голяма електроцентрала, за която шофьорът ни казва, че се инвестира от руснаци. Земята наоколо е щедра на зеленина, но освен бананови плантации не виждаме други примери за активно земеделие.

След около 2 часа пристигаме във Варадеро. Кристалната морска вода, километри дългата плажна ивица с фин бял пясък, възможностите за голф, водни спортове и приключения из крайбрежните пещери и паркове, богатият подводен свят – дар за любителите гмуркачи… Всичко това е добра реклама за курорта и затова тук се стичат хиляди туристи от близки и далечни страни. Повече канадци, англичани, немци, французи…По някое време и българи като нас. А доскоро и руснаци, които след избухването на военните действия в Украйна, санкциите на ЕС, срива на рублата и прочее още причини, почти ги няма никакви в Куба.

Във Варадеро има 55 хотела от различни категории, повечето от които предлагат услугата „Всичко в цената” или познатия у нас All inclusive. От статистиката научавам, че броят на хотелските стаи в цялата страна е приблизително 52 600. От близо3 милиона туристи, посетили Куба през миналата година, местният туризъм е акумулирал приходи за около 2,3 милиарда долара. Ако се реализира прокламираното подобряване на отношенията със САЩ в по-широк план,кубинците очакват сериозна инвазия на американски туристи и респективно далеч по-високи приходи от тях за националната икономика. Американци и сега идват в Куба, макар и преминавайки през очакваното визово сито: през миналата година тук са гостували 450 000 американски граждани, 80% от които са с кубински произход. Правителството на Куба вече е разрешило на гостите от страната на Чичо Сам да ползват свободно американски кредитни и дебитни карти, да изнасят алкохол и тютюневи изделия, разбирай пури, на стойност до 100 долара.

Но готова ли е Куба да отговори на високите очаквания, които имат и тепърва ще имат туристите, избрали тази дестинация за ваканция, срещу цените, които плащат за услугите в тази страна? А се плащат много пари…

Настаняването ни е в хотел 5* край брега на морето. Пристигнали сме на обяд, но трябва да изчакаме до 16.00 да си влезем в стаята. Комплексът изглежда прилично: двуетажни къщички в топъл цвят, приятна и добре поддържана инфраструктура с много зеленина, голям открит басейн, няколко ресторанта, няколко бара…Храната е прилична, разнообразна. Но сервизът е далеч от обявената петзвездна категория. Не може в хотелската стая да има само по две хавлиени кърпи на човек, които не се сменят през цялата седмица, и три малки флакончета с шампоан и душ гел. Къде е козметиката, традиционна за хотел с 5 звезди! Няма санитарен плик, а и жени нощуват в комплекса. Няма халати, чехли, а се предлагат СПА услуги. Вентилаторът на тавана скърца ужасно, а близостта на стаята ни до офиса на персонала превръща пространството пред нея в шумна говорилня на куп камериерки, рано сутринта! В основния ресторант постоянно не достигат чинии и чаши, няма малки лъжички за кафе и чай и трябва да си разбъркваш кафето с лъжица за супа. В баровете за тази цел са пригодени бъркалки от нарязани сламки за фреш. Кафето е ужасно, а виното, което се разлива на вечеря, е същото,с което готвачът полива рибата за печене на горещата плоча. Ако си поръчаш пиня колада ти поднасят пълна чаша със захар и лед, която няма нищо общо с този иначе прекрасен коктейл. Плажът към хотела е оставен на самотек: няма спасители,само две три момчета обслужват платноходки, с които возят за по няколко минути туристите в морето (за това се плаща отгоре). Голяма част от шезлонгите на плажа за изпотрошени. А в баровете ако искаш да ти сервират като хората (и този хотел е на All inclusive) трябва все нещичко да пуснеш не сервитьора, за да се размърда. Иначе бягай при бармана и се обслужвай сам…За Интернет да не говорим – струва 5 песос или 5 долара на час. Но какви песос?

Спрямо туристите в Куба се прилага двоен стандарт. Това е най-дразнещият детайл в обслужването на гостите на страната. Докато местните се разплащат с обикновеното кубинско песо, туристите вършат същото с така нареченото конвертируемо песо (CUC). Тази двойна валута е въведена в страната през 1994 година. Равнявайки се на щатския долар и почти на еврото, конвертируемото песо оскъпява услугите за туристите…25 пъти! Припомням и примера, който дадох в началото на този пътепис- средна заплата на кубинците 500 обикновени песос = 20 щатски долара. Навсякъде: и в хотелите, и в ресторантите, и на сергиите за сувенири, и в магазините за продажба на ром, пури или кафе, и в такситата, и в цените на екскурзиите – дрането на туристите е много яко! Дори за изпроводяк на летището трябва да платиш допълнителна такса от 25 CUC! Тук важи принципа от един популярен виц:”На добрия клиент трябва да се гледа като на хубава гъска. И двамата следва да се оскубят добре.” Впрочем, двойната валута е и нож с две остриета за самото местно население. Който има възможност да си набавя конвертируемо песо е ударил кьоравото, а другите, които нямат? Получава се парадокс: една камериерка или някой друг служител в туризма, който може да получава бакшиши в CUC от туристите, ще изкарва повече пари, отколкото учител или някой с друга професия, който разчита единствено на заплатата си в обикновената национална валута.

Може някой да ме обвини в дребнавост и прекалено вглеждане в детайлите. Но туризмът е бизнес на детайлите – всеки дребен недостатък в качеството на продукта дава негативен отпечатък и оттук крачката до антирекламата е много къса. В този смисъл не бих казал, че за кратката ни ваканция в Куба ще си спомням с въодушевление. Още повече, че и на Варадеро не случихме на хубаво време. Вятърът беше толкова силен и хладен, че дори канадците и англичаните, поначало издръжливи на всякакви атмосферни несгоди, бързаха да напуснат плажа и да се скрият в баровете на комплекса или в стаите си. Добре, че поне тук има повече телевизионни програми, включително и CNN, защото в хотела ни в Хавана трябваше да гледаме само революционни филми и нескончаеми дебати от разни студиа на неразбираемия за нас испански език. Чак последния ден слънцето по-настойчиво се показа, дори се топнах в Мексиканския залив след като морето малко се успокои. Явно наистина в края на януари си е зима в Куба, температурите тогава са най-ниски (паднаха дори под 20 градуса!), въпреки прогнозите по Интернет, че на Варадеро ще се стопли и до 28 градуса. Да, ама не!

За това разбира се не можем да се сърдим на кубинския туризъм – Божа работа е дали ще грее топло слънце или ще вали и духа леден вятър. Ето защо решихме да се измъкнем от капана на лошото време и да попътуваме из вътрешността на страната.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
1/04/2015

Коментирай