АВСТРАЛИЯ – загадъчната южна земя: 2. Сините планини – среща с кенгуро, коала и хищника динго

АВСТРАЛИЯ – загадъчната южна земя

Вижте всички статии от поредицата „АВСТРАЛИЯ – загадъчната южна земя“ тук.

avstralia-sinite-planini-01

2. Сините планини – среща с кенгуро, коала и хищника динго

Днес пътуваме за Сините планини. Намират се на около два часа път западно от Сидни и са под закрилата на ЮНЕСКО. Това е обширен и много красив планински район, който включва 7 национални парка и няколко града. Най-високата точка е връх Werong – 1215 метра над морското равнище. Географските описания споменават за клисури, понякога дълбоки до 760 метра,които прорязват планината на много места. Има и уникални скални образувания, които подобно на нашите Белоградчишки скали разпалват човешкото въображение. Така от три една до друга изникнали от планината скали се е родило наименованието им „Трите сестри”. Името си този район дължи на синкавата мъгла, която отдалеч изглежда, че е обхванала в прегръдка гористите зелени хълмове. Всъщност това е оптична измама – капки евкалиптово масло върху листата на дърветата пречупват и разсейват слънчевата светлина, създавайки илюзията за синя мъгла. Сините планини са били обитавани още преди няколко хилядолетия. Легенди разказват за митични същества – полуриби, полувлечуги, които са бродили по тези места. Аборигените също са част от историята на планината. За тяхното присъствие в Сините планини говорят скални рисунки в някои от пещерите.

Излизайки от Сидни, преминаваме покрай нови забележителности на града: рибната борса, от която всяка ранна утрин тръгват към ресторантите стотици килограми прясна риба и морски продукти, и Олимпийския комплекс, построен специално за проведените в Сидни летни олимпийски игри през 2000-та година. Стадионът е побирал близо 100 000 зрители, но след приключване на състезанията местата са намалени с около 25 %. Тук след това са гастролирали поп звезди като Елтън Джон, Бритни Спиърс и др. Апартаментите в Олимпийското село били своевременно продадени.

Шофьор на автобуса за днешното пътуване е… жена, казва се Шани. Една симпатична дунда, която на волана се оказа перфектна. Транспортната фирма, която ни обслужваше в Сидни, е Murrays Coach, всички шофьори носят униформа – бели ризи със зелени пагони, и това прави приятно впечатление. Като прибавим и чудесната магистрала, ето защо не усетихме кога сме стигнали пред входа на Featherdale Wildlife Park, където ще видим на живо марковите представители на животинския свят в Австралия.

В този парк повечето животни са в клетки, но има и възможност за директен контакт с тях. Така можехме да се порадваме и да нахраним цяло стадо кенгурчета и да видим отблизо поспаланата коала. Наричам я така, защото това пухкаво дребно животинче будува само… 4 часа в денонощието, през останалото време спи, излегнало се сред клоните на дърветата. Храни се изключително с листа от евкалиптово дърво, почти не пие вода – с две думи живее „икономично”. Кенгурчетата са друга бира – ако могат, ще ти изядат ушите. Кенгуруто в Австралия се радва на изключително развита популация. Ако австралийците са 35 милиона, почти двойно – около 57 милиона, са кенгурата в страната! Размножават се особено активно по време на дъждовете. За първи път в този парк видяхме и кенгуру-албинос, плод на генетично нарушение след кръвосмешение, както ни обясниха служителите в парка. Има 60 разновидности на кенгуруто, но само 4 от тях са разрешени за отстрел. Месото им влиза в австралийската кухня.

За първи път видяхме как изглежда и птицата ему. Тя е доста едра, като щрауса, и също като него не може да лети. Впрочем, след щрауса тя е втората по големина птица в света. Може да достигне и до 2 метра височина и тегло над 60 кг! За сметка на летенето, емуто тича много бързо – на кратки разстояния може да развие скорост от 50 км/час. Казват, че е „най-грижовният баща сред птиците” и има защо: за разлика от кокошките, например, яйцата на емуто се мътят от… мъжкарите и то повече от 60 дни!

От папагалите най-известен е видът какаду – едра бяла птица с жълт гребен. В парка се среща и чисто бял паун, а се знае, че обикновено това са птици с много пъстри цветове. Накрая дойде ред и на най-популярният австралийски хищник – кучето динго. Козината му е рижава и хем прилича на куче, хем на лисица. Описват го предимно като нощно животно, тогава излиза на лов, храни се със зайци, кенгура, овце и други животни. Казват, че е старохотен ловец. По-едрите екземпляри може да достигат скорост на бягане до 45 км/час. Това са диви животни, но се поддавали на опитомяване и дресура. В такива случаи ги използват да пазят стадата и дворовете. В парка няколко екземпляра се излежаваха на слънце, явно бяха сити и не ни обърнаха никакво внимание. Но и от тези кръвожадни животни се срещат с бяла козина.

В парка прекарахме доста време – тръпка е да се докоснеш до света на толкова уникални животни. Оттам поехме към селището Катумба, където някога е имало голяма мина за добив на въглища. Сега тук домакините се измислили екстремна атракция. Няколко открити вагона, побиращи до 20-тина туристи, са в състава на зъбчата железница, която под наклон от 52 градуса главоломно се спуска в тунел, след което излиза отново на повърхността. Адреналин и още как! За да се върнеш обратно, се качваш на кабинков лифт, който пълзи по кабел на поне 100 метра височина, а панорамната гледка е невероятна! За да стигнеш след спускането в тунела до тази въздушна гондола, минаваш по много приятна горска пътека, край която местните служители са поставили макети на мината, фигури на миньори с коне, тикащи вагонетки с въглища и пр. Ето как един излет сред природата може да носи приятни емоции и спомен от чудесно прекарано в активен отдих време.

Обядвахме в много живописен хотел-ресторант. На връщане за Сидни обаче се разрази страхотна буря, от небето се изсипа истински потоп. Слава богу, докато стигнем в града дъждът премина и по предложение на Юлия се отправихме към пристанището. Тук беше акостирал огромен лайнер – „Сапфирената принцеса”, изпълняващ рутинен круиз със спирка в Сидни. Да си призная такъв огромен кораб виждах за първи път. Послушахме и музика – някакъв нашарен като абориген бял музикант свиреше на диджеридо. Това е най-популярният местен аборигенски музикален инструмент. Представлява дълга тръба, която се изработва главно от евкалиптово дърво. Музикантът духаше яко в нея , издувайки бузи, досущ като свирнята на флигорна. Мелодията е приятна за слушане, особено когато е придружена с ритмичен съпровод. В магазините за сувенири има различни по калибър видове диджеридо, но това е тежък на тегло сувенир и не е удобен за носене в самолет. По-късно виждах на пазара Виктория в Мелбърн по-къси тръби, но те си бяха откровени китайски ментета.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
2/06/2014

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*