Букурещ – „Малкият Париж“

bukuresht-01
Ако северната ни съседка все още няма как да се похвали с лъскави курорти по морето като нашенските, то в сферата на алтернативния туризъм – еко и културен, румънците са доста напред с материала. С неповторимата по красотата си делта на Дунав, многобройните замъци, манастири-крепости и средновековни градчета, прекрасните планински пейзажи в Карпатите, хубавото вино и традициите Румъния се радва на интерес от цял свят. Безспорно туристическата марка на комшиите на север от ”тихия бял” Дунав все още си стои под сянката на Влад Дракула – знаменития зловещ герой на британския писател Брам Стокър. Но румънците имат и още един коз – столицата Букурещ с етикета „Малкият Париж”.

Приликата на Букурещ с френския оригинал идва от архитектурния стил на сградите в центъра на града, от широките булеварди, първенец сред които е „Калеа Викторией” (Пътят на победата), от красивите паркове, ако щете и от копието на Триумфалната арка – същата като на Шан-з Елизе. Дори най-големият и много красив парк с езеро Херъстръу го сравняват с Люксембургските градини в Париж! Вярно е, че когато влизаш в предградията на румънската столица, отпечатъкът от времето на социализма е повече от очеваден, но постепенно пейзажът се променя, за да добие в центъра около Парламента и хотел Континентал приличен европейски вид.

Главната забележителност на Букурещ е гигантската сграда на Парламента. Това е втората по големина обществена сграда в света след Пентагона в САЩ! Строителството й започва през 1984-та и продължава близо 20 години. Тя е отражение на мегаломанията на бившия комунистически диктатор Николае Чаушеску . Съдете сами: за този „мастодонт”, който разполага с 1100 помещения, са похарчени над 3 милиарда долара, проектът на сградата е дело на…700 архитекти, в строителството са участвали над 20 000 работници! За градежа са използвани над 1 милион куб. метра камъни, докарани от Трансилвания, 3500 тона естествен кристал за направата на 480 полилея, 200 хиляди кв.метра е площта на килимите, застлани в различните зали. И т.н. Днес сградата е действащ дом на румънските депутати, но е отворена за посещения на туристически групи. В съседство с Парламента е Площадът на революцията с мраморния паметник на Прераждането, издигнат в памет на жертвите по време на революционните събития от 1989 година. По-старото поколение помни сраженията в центъра на румънската столица при свалянето на Чаушеску от власт – те бяха излъчвани за първи път в историята директно на телевизионния екран.

Една, макар и панорамна обиколка на Букурещ, разкрива архитектурно богатство, което съседите са се погрижили добре да съхранят и да представят на своите гости. Тук се нареждат сградите на общината, на Националния исторически музей – бивша пощенска палата от края на ХІХ и началото на ХХ век, Университета Пиата, Националния театър, бившия кралски дворец, превърнат в художествен музей с близо 100 хиляди произведения на изкуството, включително творби на Рембранд и Ел Греко. Румънският Атенеум пък е най-престижната концертна зала в столицата. Построена е по проект на френския архитект Алберт Галерон през 1888 година, а средствата за строителството й са осигурени чрез дарения на румънските граждани. Дорийските колони й придават вид на древен храм. Изключение от този стил прави Домът на свободната преса, който твърде много напомня архитектурата на днешния московски хотел Радисън и на бившия партиен дом на БКП в София.

Букурещ обаче не е само „подражател” на френската столица. През последните години бяха построени много нови и модерни сгради, главно офиси на различни компании, банки, застрахователни дружества, хотели.Появи се и новият национален стадион, който домакинства на финал за купата на Лига Европа. Но градът държи да представи и своята национална идентичност. Пример за това е Музеят на селото – етнографски парк на открито с реконструирани селски къщи от всички райони на страната, разположени сред вятърни мелници, воденици, занаятчийски работилници, дървена църква от ХVІІІ век и пр. Нещо като нашия етнографски комплекс Етъра. Музеят е открит още през далечната 1906 година, притежава и огромна колекция от близо 20 000 национални носии! На улица „Липскани” пък е реставрирана част от стария град с Княжеския съд – строен по времето на Дракула, Княжеската църква – най-старият храм в Букурещ, някогашния хан „Луи Манук”, превърнат в луксозен хотел. През ХV век повечето занаятчии от Румъния и съседните страни са открили работилниците си в тази част на града. Сега туристите, идващи тук, се наслаждават на пазарите с антики и предмети на изкуството, на ресторантите с национална кухня.

Легендата разказва, че някога на това място живял овчар на име Букур. Веднъж, когато пасял стадото си, ненадейно паднала мъгла и овчарят се загубил. Притиснат от неволята, момъкът горещо започнал да се моли на Господ и…станало чудо – мъглата се разпръснала. В знак на признателност Букур построил малък параклис, край който след време се заселили хора и така възникнала днешната румънска столица. Сега тя е най-големият град в Румъния, близо 10 % от 23-милионното население на страната е концентрирано тук. Международното летище „Отопени” е „гара- разпределителна” за много полети от и до целия свят. А Букурещ е само на 60 км от Русе и удобна изходна точка за пътувания из вътрешността на страната, включително и до замъка на граф Дракула в селището Бран.

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
18/12/2013
Comments
  1. alex alex

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*