АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН… 1. Особености на арменския характер

АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН…
(Септември 2016 г.)

Вижте всички статии от поредицата „АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН“ тук.

armenia-popitali-radio-erevan-1-osobenosti-na-armenskiya-harakter-1

1. Особености на арменския характер

„Попитали Радио Ереван…” – така започват безбройните вицове, в които арменецът е главният герой. Нещо като „Имало едно време…” в нашите народни приказки. Арменецът е особена порода: да го видиш да оре и да копае е голямо изключение. Той е друго тесто: дай му да върти пари на сергията или в банката, в кафенето или ресторанта, а най-често в часовникарското ателие или златарския магазин. Именно пословичната му пресметливост, неугасващия мерак по „тънката част” и съперничеството с основния конкурент – евреина, най-често намират отражение в многобройните вицове с начало „Попитали Радио Ереван”.

Ето и един от тях:
„Попитали Радио Ереван какво е парадокс. Парадокс е, отговорили оттам, евреин да върви по улицата и да ръси пари, а арменец след него да ги събира и да му ги връща.”

Радио Ереван вече е преполовило осмото си десетилетие и се радва на широка популярност в целия свят. През 1926 година е започнало да излъчва предавания само на един език, днес на цели 14! Тук работи екип от над 400 човека, но кой измисля вицовете е тайна.

В много от арменските вицове пък главни герои са популярните у нас Киркор и Гарабед. Когато обаче посетих базара за сувенири „Вернисаж” в Ереван и попитах дали може да се намерят някакви фигурки на двамата арменски комици, ми отговориха, че… не знаят да съществува подобен дует в техния весел фолклор. Странно, но факт, който искрено ме разочарова, защото имам навика да събирам малки сувенири, символи на страните, в които пътувам. За сметка на това намерих една малка статуетка на типичен арменец, който / ще видите на снимката/ удивително напомня нашия Бай Ганьо, но с две съществени разлики –едната е, че вместо дисаги мъкне тежка чанта на амбулантен търговец, а другата е в размера на..носа. По тоя повод екскурзоводката ни в Армения – едно симпатично миньонче на име Шушан, ни разказа следния виц, израз на характерната за арменците самоирония:
„Защо на арменците носовете им са големи? Когато Господ раздавал този важен за обонянието човешки орган, арменецът бил зает с обичайния алъш – вериш. Другите народи обаче се вредили, всеки според особеностите си: французинът с носле да може по-удобно да се целува, руснакът пък да си пие водката…да не изброявам останалите. Арменецът обаче научил за тая „нова придобивка” и дотичал при Господ, като не забравил най-напред да пита колко струва това удоволствие. Нищо, отвърнал Всевишният, безплатно е. Тъй ли! възкликнал арменецът. Тогава ми дай…най-големия!”

И до днес арменците се определят като членове на едно голямо семейство. Роднинските връзки имат изключително голямо значение, както в обикновения живот, така и в политиката и бизнеса. Голяма част от хората са доста консервативни, въпреки че по-младото поколение вече търси друг модел на социалния си живот. Може би повече в столицата, отколкото в провинцията, където силно господства патриархатът. Жената там се цени повече като съпруга и особено ако роди син. Все още живи и широко разпространени са и представите от предхристиянската епоха, дори и сред образованите хора. Например това се вижда в имената – много жени се казват Анахид или Астгхик, които са имена на богини от староиранския пантеон. Мъжки имена като Арташес и Тигран, например, са наследство от основателите на могъщи арменски царски династии, които при управлението си са разширявали територията на страната. На арменски Армения се нарича Хаястан, а арменците – хаи. Хаяс е названието на едно от първите арменски княжества, съществувало през второто хилядолетие преди новата ера. Арменците са и много гостоприемни и толерантни към чужденците, за тях те винаги са добре дошли. И трябва да призная, че както в Грузия, така и в Армения останах впечатлен от страната, въпреки трудностите, които тя изпитва и до днес след преживените природни катаклизми, войни и разпада на бившия СССР. Но за това – по-нататък.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
23/03/2017

Коментирай