АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН… 2. Носталгия по соца?

АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН…
(Септември 2016 г.)

Вижте всички статии от поредицата „АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН“ тук.

armenia-popitali-radio-erevan-2-nostalgiya-po-soca-2

2. Носталгия по соца?

Сега да влезем Армения. Ще сторим това от Грузия през граничния пункт Баграташен. Преди да стигнем до него, минаваме през едно грузинско погранично село, населено с азери. Те имат странния обичай да окачват на вратите на домовете си червен плат – знак, че тук има…мома за женене. Автобусът от Грузия ни оставя на границата и за да се доберем до арменската част, където ще се прекачим на арменски превоз, ще изминем пешком „ничията земя”, тътрейки куфарите си по един бетонен мост. Визи няма за граждани на ЕС, каквито сме ние.

Армения, както съседката й Грузия, се намира в Югозападна Азия и граничи още с Азербайджан, Иран, Турция и вече независимата република Нагорни Карабах. Границите й с Азербайджан и Турция обаче от години са затворени заради политическите и военни конфликти с тези страни. Затова от Истанбул можем да се придвижим със самолет само до грузинската столица Тбилиси и оттам да търсим път към Армения.

Нашата първа спирка ще бъде в манастира Ахпат, откъдето ще продължим към друг исторически храм – Салахин. Пътят, който изминаваме в този край на Армения, ни среща с характерната и добре позната картина на посткомунистическия свят в бившите социалистически страни. Изостанала пътна инфраструктура, населени места с неподдържани жилища или направо изоставени след масовата миграция, бедност – ножицата между малкото богати хора и огромната част от населението, особено извън столицата, е широко разтворена. В провинцията е жива мъка да намериш тоалетна, а в автобуса ни пътуват повече от 20 човека, главно жени. Зор е да обмениш валута – трябваше сума ти време да чакаме в едно магазинче за стоки, както едно време ги наричахме „за ширпотреба”, да се появи човекът от импровизираното вътре чейнч бюро. На път за Салахин, например, срещнахме само едно по-голямо предприятие край градчето Алаверди – за добив на мед. И разбира се доволно количество стари съветски автомобили – от Лада и Жигули до фарфалака Запорожец и някога тежкарската Волга. Автобусите им също са антика и понеже се движат на газ, газовите им бутилки са монтирани на… покрива. Иначе всички населени места са опасани с метални тръби, по които протичат газ и питейна вода. Никъде в Армения няма да ги видиш другаде, освен на открито. И причината е много ясна: това е мярка за безопасност, защото тази страна е силно сеизмична. Още се помни страшното земетресение през 1988 година – 10 бала по скалата на Медведев и Шпонхоер, с епицентър района на град Ширак, след което на практика е била разрушена цялата североизточна част на страната. Повече от 500 000 души останали без дом, 20 000 били ранени, а над 25 000 души загубили живота си. Над 170 предприятия били разрушени.Това е по официална статистика, а неофициалната сигурно сочи още по-тежки цифри… Казват, че в Армения всеки ден има земетръс, но той не се усеща! Благодарение на помощта от чужбина и главно на арменската диаспора били възстановени множество здания и райони. Така се появили италианският и австрийският микрорайони, норвежка болница, британско училище. От диаспората били създадени фондове за подпомагане на пострадалите от земетресението, като един от тях е финансиран от световноизвестния френски естраден певец с арменски произход Шарл Азнавур.

От 1920 до 1989 година, почти седем десетилетия, страната е част от бившия Съветски съюз като Арменска социалистическа република. Била е едно от галените му деца, което се е радвало на просперитет, а жителите му на работни места, безплатно образование и здравеопазване, ежегодна почивка, хубави пътища и пр. Имало е дори и малки летища, от които хората са пътували от град до град. Сега, след разпада на СССР, това го няма. Средната работна заплата е около 90 долара, безработицата е достигнала 47 %! Това изтъква екскурзоводката ни Шушан като аргумент за носталгията към старото соцвреме, която немалка част от арменците в страната не крият. И по което си приличат с нерадостната съдба и на много българи в нашата родина през годините на Прехода.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
24/03/2017

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*