АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН… 4. Туфи, обсидиан, диаманти…

АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН…
(Септември 2016 г.)

Вижте всички статии от поредицата „АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН“ тук.

armenia-popitali-radio-erevan-4-tufi-obsidian-diamanti-01

4. Туфи, обсидиан, диаманти…

Армения е разположена на площ от 29 800 кв.км. За разлика от Грузия и Азербайджан обхваща земи само в Малък Кавказ. Най-високият връх в страната е Арагац (4090 м), но за арменците свещеният връх е Арарат (5065 м). За съжаление той сега се намира на територията на Турция и това обстоятелство изключително много натъжава арменския народ. Особено в столицата, от която свещеният връх се вижда прекрасно.

Арарат означава „място на съзиданието”, много песни и поеми са посветени на него, неговото име носят световноизвестният конячен завод в Ереван, футболният отбор от столицата и още много други. Около 90% от площите в Армения са на повече от 1000 м над морското равнище. Много от тях са угаснали вулкани, затова често се срещат черна лава и базалт. В Армения са се образували най-красивите базалтови колони в света! С вулканичен произход е и обсидианът, който намира широко приложение в бижутерството.

Когато се връщахме с автобуса обратно към Грузия, спряхме пред един насип, пълен с обсидианови отломки. Взехме си от тях за спомен. Интересно е, че в Армения обсидианът носи странно име – „ноктите на Сатаната”!

Край връх Арагац се добиват и т.нар. туфи. Те имат розов цвят, оформят се като плочи и с тях се облицоват много от сградите в страната, особено в Ереван, заради което арменската столица носи и прозвището „Розовият град”. Армения е и износител на диаманти. Няма обаче запаси от нефт, затова го внася от Русия и Иран. Страната разполага с няколко крупни хидроелектростанци. През 1976 година е построена първата атомно-електрическа централа, Мецаморската АЕЦ, която е произвеждала 48% от електроенергията в Армения. След земетресението през 1988 година обаче е закрита.

След закриването на границите с Турция и Азербайджан, връзката с Грузия е най-важният път за развитие на външнотърговските отношения на страната. Единствената действаща международна жп линия в Армения е тази до съседна Грузия. За тази страна Армения изнася електронергия. Въпреки че няма непосредствена граница с Армения, Русия има голямо влияние върху нейната икономика и се явява един от най-главните й инвеститори. Иран също влиза в сметките – от 2009 година е в експлоатация нефтопроводът между двете страни.

Аграрният сектор продължава и днес да е водещ в Армения. Тук се отглеждат памук, захарна тръстика,тютюн, лозя, плодове, чай. На пасищата – предимно овце и едър рогат добитък. Прочутото езеро Севан, наричано „Синята перла на Армения”, е най-голямото сладководно високопланинско езеро в света – намира се на 1900 м над морското равнище и дълбочината му е около 66 метра. Тук се въди типичната за него бяла мряна, някои видове шаран, каракуда и ендемичната севанска пъстърва, която може да достигне и до 1 метър дължина.По съветско време, през 20-те години на миналия век, руснаците го зарибяват с корегонусови риби от Ладожкото езеро. Севан е изключително живописно езеро и страхотно за снимки – и през деня, и по залез слънце. Сушата под формата на полуостров го е разделила на две, а на върха й е кацнал манастирът Севанаванк, който можахме да видим само отвън. За сметка на това в един от ресторантите край езерото ни гостиха с толкова вкусна прясна риба, че и сега, докато пиша за нея, виртуално се облизвам. Наоколо има няколко пункта за продажба на жива риба. А ако срещнете по пътя край езерото малчугани с разперени ръце, те ви дават знак колко голяма риба сами са уловили! Познатата рибарска шмекерия…

Армения няма излаз на море. Затова през лятото е обичайно да срещаме арменски туристи по родното ни Черноморие. Но арменците имат един прекрасен курорт – Дилиджан, през който минахме на път за езерото Севан. Намира се на около 110 км от Ереван, между 1200 – 1500 м надморска височина, на територията, през която протича река Агстев. Наричат го „Малката Швейцария” благодарение на уникалната природа на Малък Кавказ и свежия лечебен въздух. Климатичните условия са превърнали градчето с население малко над 15 000 жители в балнеокурорт, изключително подходящ за лечение на белодробни заболявания. Тук е построен и първият в Армения противотуберкулозен диспансер.

Дилиджан възниква през 1826 година, а в далечното минало е бил място за лов и отдих на царския двор и част от маршрута на търговците по Пътя на коприната. По-късно богаташи от Закавказието започнали да строят тук свои вили и по това курортът, който разполага и с минерален източник, до известна степен прилича на нашия Боровец. През 1951 година получава статута на град и природен резерват. В района на курорта, на фона на девствени гори се намират няколко манастира: Гошаванк, Агарцин, Макараванк, Аракелоц и др. , както и красивото езеро Парз.

Сред забележителностите на курорта е старата част, където на една улица под формата на музей е пресъздаден квартал от края на XIX и началото на XX век. Къщите са каменни с характерни за региона дървени балкони. Проектът, реализиран през 1970 година, е дело на Варик Шарамбеян, художник и страстен любител на народното творчество. Улицата носи неговото име. Години по-късно е направена нова реставрация, която вкарва живот в квартала с изграждането на хотел, ресторант, кафене, с обособяването на занаятчийски ателиета и магазини за сувенири в партерните части на къщите.

В Дилиджан през 2014 година е открито и Международно училище, което отговаря на най-високи международни стандарти и е част от образователната верига „Колежи на обединения свят”, в която се включват сродни учебни заведения в Германия, Италия, Холандия, Великобритания, Китай, Канада, Босна и Херцеговина. В това училище могат да кандидатстват и българчета, на възраст между 16 и 18 години, учащи в 10 или 11 клас, като организацията за това е поета от международната фондация „Св.св. Кирил и Методий”. Простосмъртните арменци гледат на него като на инкубатор за бъдещи баровци, защото обучението тук е скъпо и не всеки може да си го позволи. Но пък всяко нещо е с цената си: условията за развитие на учениците са перфектни, включително и базата за спортни занимания, която се вижда от пътя.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
28/03/2017

Коментирай