АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН… 5. Арменската история – низ от възход и страдания

АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН…
(Септември 2016 г.)

Вижте всички статии от поредицата „АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН“ тук.

armenia-popitali-radio-erevan-5-istoria-01

5. Арменската история – низ от възход и страдания

Арменската държава е една от най-старите в света. Някои изследователи считат, че прародина на арменците е плато в съседство с Прикаспийската низина, река Ефрат и Малък Кавказ, в централната част на което се намира библейската планина Арарат и където, според арменското поверие, е заседнал Ноевият ковчег. Предполага се, че формирането на арменския народ е започнало именно там и през второто хилядолетие преди новата ера. Дори се споменава царство Арарат като една от могъщите държави в Древния Изток. През IX- VIII век пр. Хр. това царство е имало обширни територии около езерото Ван, днешна Турция, и неин главен съперник била грузинската Колхида.

Арменците се заселват в сегашните им земи през VII век пр. Хр. За първи път името Армения се среща в един надпис на персийския цар Дарий (550 – 486 г.) В различни периоди Армения е била част от персийската империя, от империята на Александър Велики, от Римската империя. Изживява своя разцвет преди да падне под римско господство през 66 г. преди новата ера. По-нататък следват тежки години под властта на Византия от времето на император Юстиниан I, под игото на Арабския халифат, на селджуците, египетските мамелюци, монголците, сафавидските персийци… През XVI век тук се установява ятаганът на османските турци. Днешната територия на страната е само част от някогашното й пространство. Така например и сега арменците наричат източната част на Турция Западна Армения. След Първата световна война, през 1920 година, Армения за първи път става независима република, но за кратко – болшевиките слагат ръка върху нея и страната влиза в състава на бившия СССР, за да преживее и всички етапи на 70-годишния съветски комунизъм: Сталинския режим, войната срещу нацистка Германия, застоя по времето на Леонид Брежнев, Горбачовата перестройка… Интересна подробност е, че като територия Армения остава встрани от тежките последици на Втората световна война – тук бойни действия не са се водили по простата причина, че нацистките войски не са успели да стигнат до Кавказ. За сметка на това близо половин милион арменци били мобилизирани в Съветската армия, над 175 000 са загинали в боевете. Само в сраженията за Берлин са участвали 10 арменски генерали и цялата 89-та арменска Таманска дивизия. Обявената независимост през 1991 година след разпада на Съветския съюз е само кратък светъл лъч, защото страната отново попада в конфликтен период – военните действия срещу Азербайджан за населената с арменци област Нагорни Карабах. Тази земя арменците считат за своя историческа територия, за нея претендира и Азербайджан. В продължение на повече от 70 години в резултат на различни политически еквилибристики Нагорни Карабах попада ту в пределите на Армения, ту в тези на азерите, населението е подложено на етнически натиск и депортиране. Войната между двете страни приключва с примирие през 1994 година, подписано със съдействието на няколко държави: Франция, Русия и САЩ. Днес Нагорни Карабах е със статут на независима република, столицата й Степанакерт е на 320 км от Ереван, но по границите на тази нова държава постоянно тлее напрежение. Дори малко преди да отпътуваме за Грузия и Армения отново имаше погранични инциденти.

В наши дни Армения е президентска република. Държавният глава се избира на 5 години. Законодателната власт е в ръцете на Националното събрание със 131 депутати и с мандат от 4 години. Премиерът, ръководещ правителството като представител на изпълнителната власт, се избира от президента. От 2015 година обаче в страната духа друг вятър в съответствие с действащата многопартийна система. След проведения тогава референдум, арменците желаят да се ограничи властта на президента и страната да са превърна в парламентарна република.

Но да се върнем на турското владичество, което нанася кървяща и до днес рана на арменския народ с геноцида през годините на Първата световна война, когато жертва на кървавите изстъпления става население от 1,5 милиона души! В историята на Армения тези трагични събития заемат особено място. И до днес това е тема, която противопоставя съвременната турска държава срещу страните от цял свят, които не могат да приемат за нормално изтребването на цял народ. Досега 22 страни и Европейският парламент са признали официално тези чудовищни престъпления като геноцид. Всъщност, става дума за целенасочено планирана политика за ислямизиране на кавказките християнски народи, съседи на Турция. Погромите започват още в периода 1894 – 1896 година по времето на турския султан Абдул Хамид II и удобен повод за това е движението за независимост сред арменското общество след края на Руско-турската война /1877- 1878 г./ Още тогава жертва на султанския режим стават близо 300 000 арменци. Впоследствие партията на младотурците, която в началото на властта си обещавала равни права на всички поданици на бившата Османска империя, обръща палачинката и в периода 1915 – 1922 година подлага арменците на жестоки гонения и изтребление. Най-напред започват с убийствата на арменските офицери в армията, след това обезглавяват интелигенцията, накрая посягат на хилядите невинни жени, деца и старци, насилвани и убивани на място или депортирани в концентрациони лагери и в Сирийската пустиня, оставени да умрат от жажда и глад. Цели кораби с арменски пленници са потапяни в морето! Така от 2 милиона арменци оцеляват едва 500 000!

На 24 април 1965 година в Ереван се провежда голяма демонстрация с искане съветското правителство да учреди ден в памет на геноцида. Активно участие в нея взема и Арменската апостолическа църква. Това притеснява силно местната власт, изпратени са дори войскови части в арменската столица, но в крайна сметка се стига до решението да бъде изграден мемориал в памет на това трагично събитие.

Мемориалът е завършен след около две години, а окончателно е достроен през 1995 година, 80 години след трагичните събития. Разположен е на хълма Цицернакаберд, с изглед към планината Арарат. В средата на комплекса се издига висока 44 метра каменна стела, от върха на която се отделя разрез, разделящ я на две – символ на хората, които живеят в Армения, и на диаспората в чужбина. Цялата останала част от музея е под земята, сякаш в гробница. Факсимилета, снимки и други документални материали разкриват в няколко зали хронологията на онези страшни времена. Свидетелствата са потресаващи, нормален човек не би останал равнодушен пред зверствата, извършени над толкова невинни хора. Под открито небе, около вечния огън, са изградени 12 бетонови блока, символизиращи 12-те провинции, в които са извършени кланетата. На тях са изписани цитати на световни знаменитости в защита на арменския народ. Редом със стелата се намира Стената на траура с названията на градовете и селата, където са били депортирани арменците. По традиция гостуващите в Армения чуждестранни държавни глави засаждат по едно дръвче в Алеята на паметта в парка към музея. Сред най-известните посетители виждаме имената на Владимир Путин, Франсоа Оланд, Хилари Клинтън, папа Йоан Павел II и папа Франциск, Андрей Тарковски и Емир Кустурица, Джордж Клуни и Ален делон, Ян Гилън, Шер, Шарл Азнавур, Монсерат Кабайе, Паоло Куельо и още много други. През май 2014 година списание „Форбс” включва музея в списъка на 9-те световни мемориала, които всеки би било добре да посети.

На 24 април 2015 година, на тържествена церемония в Ереван, Арменската апостолическа църква канонизира жертвите на геноцида. Това е първата канонизация в тази страна след 400 години! На нея са присъствали арменските епископи от цял свят и чуждестранни делегации от 38 държави. В знак на солидарност към жертвите след церемонията бият камбаните на едни от най-известните в света катедрални храмове: „Христос Спасител” в Москва, „Св.Патрик” в Ню Йорк, „Нотр дам дьо Пари” в Париж.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
29/03/2017

Коментирай