АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН… 6. Опора на християнството

АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН…
(Септември 2016 г.)

Вижте всички статии от поредицата „АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН“ тук.

6. Опора на християнството

Армения е първата държава в света, която приема християнството като официална държавна религия. Това се случва през 301 година и първият католикос на арменската църква (духовен сан, подобен на патриарха) е Св.Григорий Просветител. Арменската църква се нарича апостолическа, защото християнството тук е въведено от двама Христови ученици, апостолите Вартоломей и Тадей, по времето на един от най-известните в арменската история царе – Трдат III. Григорий Просветител лично кръщава царя и царския двор, след което владетелят става един от най-ревностните поддръжници на християнската вяра. Нещо повече, в желанието си да наложи християнството, царят стига дотам, че напълно унищожава всички свидетелства за езическия период в развитието на страната. Де факто от лицето на земята е изтрита завинаги важна част от историята на Армения – предхристиянската епоха.

Единственият исторически паметник, останал от предхристиянското време, е езическият храм в Гарни, посветен на бога на слънцето Митре. И то благодарение настойчивостта на сестрата на царя, защото там била лятната резиденция на царското семейство, имало и терми, част от които са запазени и днес, включително и оригинална мозайка. Самият храм е изграден от базалтови блокове, с 24 колони, които символизират часовете през денонощието. Отгоре има отвор, през който е прониквала светлина и така хората са се ориентирали за времето. Колоните са издигнати върху фундамент с 9 стъпала, доста високи, които са принуждавали хората да се навеждат докато ги изкачват, за да се …поклонят на бога. Отделено е и място за жертвоприношения.

Тук имахме удоволствието да послушаме музика на местния народен инструмент дудук. Изработва се от кайсиево дърво и представлява тънка около 30 –сантиметрова тръба с 9 дупки, на арменски го наричат циранапох, което означава кайсиева тръба. Прилича на нашия овчарски дудук, но е с повече дупки. Използва се както в индивидуални изпълнения, така и в оркестрите за народна музика, често в съпровод на ударни инструменти. Отличава се със сравнително меко и топло звучене. Подобни инструменти са характерни за района на Кавказ, Близкия Изток и Балканите. Човекът, който изпълни две мелодии, сподели, че една от тях е записана във филма „Гладиатор” с участието на австралийския актьор Ръсел Кроу. Всъщност, изпълнения на дудук има и в редица други топ кинопродукции: „Александър”, „Страстите Христови”, „Карибски пирати” и др. Един от най-известните арменски музиканти, майстори на дудука, е Дживан Гаспарян, който за изпълнението си във филма „Гладиатор” е получил престижната международна награда „Златен глобус”. От 2005 година дудукът също намира място в Списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство.

Арменската апостолическа църква се отличава с някои съществени особености. Тя не приема Разпятието и отрича крайностите, които признават Исус или само като човек, или само като бог. Тя следва една формула: едно божествено лице, две природи, хармонично съединени в едно. С две думи – Исус Христос въплъщава богочовека. Признава 7 тайнства : кръщене, миропомазване, покаяние, причастие, венчание, ръкополагане и елеоосвещение и почита Св.Богородица. Приема и един обред на жертвоприношение, наричан матах, нещо като нашенския курбан, който се прави по различен повод – в знак на благодарност или като молба за помощ. Католикос е главата на Арменската апостолическа църква и изборът му се осъществява в катедралния храм Св.Ечмиадзин.

Манастирът Ахпат се оказа първият църковен храм, който посещаваме в Армения. Намира се в малко село със същото име. Основан е през X век от арменския цар Ашот III Милосърдния и неговата съпруга. Разполага с най-големия църковен притвор в страната, а от 1996 година е в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Няма стенописи, само в олтара е запазено изображение на Исус Христос Спасителя. През XI век тук е било изградено книгохранилище, но в дупките на пода по-скоро са се помещавали…делви с вино, отколкото книги. Каквито и ръкописи да е имало тук, са отнесени в Ереван. И тук, както на всички грузински и арменски църкви, кубетата са конусовидни. Най-интересни ми се сториха правоъгълните каменни плочи със стилизиран кръст върху тях, наречени хачкари. Такива в манастира има доста, както и по цялата територия на Армения. Произходът им е още в доисторическия период, но с приемането на християнството отразяват новата тематика. Най-често са паметници от Средновековието и освен кръста на тях се изобразяват различни орнаменти, плетеници от гравирани елементи, дори фигури на тогавашни съвременници като цар Трдат III или Св.Григорий Просветител. Най-древните хачкари датират от IX – X век. Обичайно се поставят на кръстопътища или на фасадите на храмовете. Шушан казва, че червеникавият цвят на хачкарите носи названието вортан кармир, добива се от …насекомо, наречено червец, и отлично съхранява повърхността на паметника. В наши дни също се изработват хачкари. Но старата технология не може да се възпроизведе в съвременни условия и оцветяването е по-скоро към оранжево. От 2010 година изкуството да се извайват хачкари е под закрилата на ЮНЕСКО в Списъка за нематериално културно наследство.

Най-представителният църковен комплекс в Армения без съмнение е Св. Ечмиадзин, катедрален храм и седалище на Арменската апостолическа църква. Към него се отнасят и още две по-малки църкви, но с голяма стойност за християните в страната: Св.Рипсиме и Св. Гаяне. Те са свързани и с установяването на християнската религия в Армения. Според легендата, една девойка – християнка на име Рипсиме, пристига по тези земи от Рим заедно с още 36 нейни съмишленички. Момичетата бягали от преследванията на римския император Диоклетиан и намерили убежище в Армения. Очарован от красотата на Рипсиме, цар Трдат III пожелал да я вземе за жена, но тя му отказала. Разярен от това, царят наредил да я подложат на мъченически смърт. И не само нея, но и останалите й дружки. Единствена Нино успяла да се спаси, да избяга в Грузия и там да продължи да проповядва християнството. Наказанието на девойките обаче донесло силно душевно сътресение на царя, развил тежка болест и кой знае как щял да свърши, ако не били съновиденията на сестра му, според които само затвореният заради християнска проповед в тъмница Св.Григорий Просветител може да му помогне. Така и станало – светецът не само изцелил царя , но и го въвел в християнската вяра. Църквата Св.Рипсиме е построена през 618 година и е само на 500 метра от катедралата Св.Ечмиадзин. Казват, че е една от перлите на арменската църковна архитектура. В криптата на църквата е гробът на светицата.

Още по-близо до катедралния храм е църквата Св.Гаяне. Тя също била сред девиците – християнки, пристигнали от Рим. Също като Св. Рипсим била погребана в криптата на църквата. Тук ярък стенопис изобразява девойките и самата Гаяне. Тази църква е построена през 630 година, на два пъти през XVII век е била обновявана и достроявана, като са добавени две нови крила с малки камбанарии. Фасадата й е оформена с червени тухлички, но най-интересен е притворът: за разлика от много други християнски църкви, в които гробовете на свещеници са във вътрешността на храма, тук те са отвън, „на открито”, сред притвора.

До XIII век в арменските манастири е имало и монахини. Оттогава в тях служат само монаси. Единствено в църквата Св.Гаяне има две монахини, но по време на служба те не присъстват в църквата и до олтара – смята се за грях.

Ето ни най-после и в Св.Ечмиадзин, сърцето на Арменската апостолическа църква. Намира се на 21 км от столицата Ереван, в центъра на град Вагаршапат. Според преданието, на 16-тия ден след приемането на християнството в цяла Армения, на Св.Григорий Просветител се явило видение как Исус Христос се спуска от небесата със златен чук в ръка и му показва мястото, където трябва да се построи първата християнска църква в страната. На това място имало разрушен стар езически храм. Св.Григорий така и постъпил, там била построена новата църква, която била наречена Ечмиадзин. Малък олтар маркира мястото, където се е спуснал Христос. В този първопрестолен храм се провеждат само литургии. Могат да се видят икони с библейски сюжети, но прави силно впечатление художествената украса от красиви фрески в…персийски стил. Шушан обяснява, че зографът е бил иранец и фреските са рисувани в период, когато Армения е под персийска власт. През XVII век тогавашният персийски шах Абас депортирал много арменци в Персия и решил да демонтира цялата църква, като я пренесе на своя земя и така да „привърж” новите „заселници” към нея. Успял да пренесе едва някои от по-значимите „камъни”, като това значително нарушило конструкцията на храма. В продължение на едно столетие /XVII – XVIII / била извършена реставрация, част от зданието било пристроено като музей, в който се съхраняват ценни реликви. Днес към катедралния храм има семинария, резиденция на арменския католикос, две църкви, административни здания , библиотека. Може да се видят и хачкари, като най-старият е от IX век.

Обиколката ни из християнските светини в Армения продължава сред останките от древния храм Звартнотс, в превод от арменски „небесни ангели”. Това е кръгла църква с пет входа, строена е през VII век и се смята, че е посветена на срещата на Св.Григорий Просветител с цар Трдат III. Тази църква е замислена като един от главните катедрални храмове в Армения след завладяването на арменската страна от арабите. Разрушена е по неясни причини през X век и едва през миналото столетие е възстановена оригиналната й форма. На пръв поглед, като се взреш внимателно в нея, има вид на древногръцки или древноримски храм с извитите арки, красиво оформените капители, вградените барелефи, изобразяващи грозде, нар, клюн на орел и пр. Също е под закрилата на ЮНЕСКО. Днес името Звартнотс носи международното летище в Ереван.

Завършвам с още една християнска твърдина – скалният манастир Гегхард, обект на ЮНЕСКО. Намира се на около 35 км североизточно от Ереван, част от него е вкопана в скала. По сведение на историци, още през IV век монаси са населявали тукашните пещери, включително и Св.Григорий Просветител. В превод от арменски Гегхард означава копие. Става дума за пренесеното през XIII век в Ечмиадзин „копие на съдбата”, оръжието, с което е бил прободен разпънатият Христос. Съществуващият ансамбъл е от XII – XIII век. Отначало е била изградена една църква, после в скалата още две. Забележителен е барелефът на входа на една от църквите – композиция, която представлява глава на бик, захванала гърлата на два лъва, а между лъвовете орел, стъпил върху агне. В една от пещерните църкви /от XIII век/ блика изворче. Казват, че било чудотворно, затова край него хората се редят на опашка да отпият глътка с надежда за здраве. Когато пристигнахме пред манастира, беше пълно с коли и автобуси – нормално за неработен ден, в който арменците отбелязваха празника на независимостта /21.09/. Тълпи от млади момичета хвърляха някакви бележки към една от скалите, вероятно израз на вечната мечта за голяма любов и бъдещо здраво семейство.

Манастири и църкви са пръснати из цяла Армения. Няма как да видим всички, но е важно едно: сред морето от ислямски страни на азиатския континент, Армения е наистина здрава опора на християнството, доказала силата и издръжливостта си през вековете. Като християни можем само да й бъдем благодарни за това!

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21