АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН… 7. Арменската писменост и колекцията от древни ръкописи

АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН…
(Септември 2016 г.)

Вижте всички статии от поредицата „АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН“ тук.

armenia-popitali-radio-erevan-7-armenska-pismenost-drevni-rukopisi-01-azbuka

7. Арменската писменост и колекцията от древни ръкописи

Арменският език – официалният в страната, е един от най-древните и се отнася към т.нар. индоевропейско езиково семейство. Арменската азбука също е стара. Тя е създадена през 405 година от Месроп Мащоц, монах и учен. В началото е съдържала 36 знака, но с течение на времето, през Средновековието и през миналия век, е добавила към себе си още три и днес в завършен вид има точно 39 знака. До XVI век с арменските букви били изписвани и цифри, но след това арабските им заместители си заели мястото. Месроп Мащоц превежда на арменски Библията и това е първата книга на този език. С нея започва Златният век на арменската литература. Първото литературно произведение е житие на Мащоц, написано от негов ученик през 440 година.На арменски език били преведени множество богослужебни книги и произведения на антични и раннохристиянски автори, били създадени оригинални историографски и философски трудове. През VII век се появяват и първите примери на светска поезия.

Древният арменски език, създаден от Мащоц, днес се използва само в храмовете, по време на литургия. Съвременният арменски език е развит в два варианта: западноарменски, използван от арменската диаспора, и източноарменски – от живеещите в Армения и арменските общини в Русия, Грузия и Иран.

Армения разполага и с едно безценно богатство – огромна колекция от древни манускрипти, които се съхраняват в библиотеката – музей Матенадаран в столицата Ереван. Над 17 000 са ръкописите от различни исторически епохи, които се пазят в музея, на арменски и други езици: арабски, персийски, латински, старогръцки, сирийски, иврит, древноруски, дори и на етиопски. Голяма част от тях са пренесени от архива на катедралата Св.Ечмиадзин. Още през 50-те години на миналия век е построено зданието на музея, който е преобразуван в научно-изследователски институт за древни ръкописи и носи името на Месроп Мащоц. Негов паметник е издигнат пред входа на института, а зад него са изваяни скулптури на някои от най-известните представители на средновековната арменска култура. По значимост Матенадаран е съпоставим със сродни библиотеки и музеи в редица градове по света: Йерусалим, Венеция, Виена, Исфаган, Москва, Лондон, Париж, Бейрут, Тбилиси…

Най-старите паметници на арменската писмена култура представляват пергаментни фрагменти от V – VI век. Запазени са и вкаменени ръкописи, открити в пещерите. Най-старият арменски ръкопис в музея, дошъл до наши дни, е пергаментно евангелие от VII век. Най-големият арменски ръкопис – Мушски Гомилиарий от XIII век, е с размери 55,3 х 70, 5 см и тежи 27,5 килограма! Най-малкият пък – календар от 1434 година, е 3 х 4 см и е с тегло само…19 грама! Гомилиарият попада в мюсюлмански плен, но е откупен за 4000 сребърни монети и изпратен в манастира Свети Апостоли в гр. Муша, където се е съхранявал до 1915 година. Арменците са един от малкото народи, които използват хартия за ръкописите.

От цялата колекция в Матенадаран близо 10 000 ръкописа са укасени с миниатюри. Най- старите от тях датират от VI – VII век и са безценен пример за развитието на ранната християнска живопис в Армения. До първата половина на XI век миниатюри са рисувани на титулните страници на манускриптите, с различни акварели. Всяко евангелие е започвало с изображение на евангелиста, почти винаги в седяща поза. През втората половина на XII век за начало в илюстрирането е било рисувано изображение на автора или главния герой, а началната буква била украсена. В това изкуство се специализирали различни школи.

Освен ръкописи, в Матенадаран се съхраняват и арменски старопечатни книги. Арменците са един от първите източни народи, които са печатали книги на родния си език. В музея може да се види как са се приготвяли боите за изписване на ръкописите, както и рецепти за изготвяне на билкови отвари в раздела за ръкописи на медицинска тематика. През 1997 година Матенадаран е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
19/04/2017

Коментирай