АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН… 8. Ереван и „Арменският Везувий”

АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН…
(Септември 2016 г.)

Вижте всички статии от поредицата „АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН“ тук.

armenia-popitali-radio-erevan-8-erevan-i-armenskiya-vezuviy-01

8. Ереван и „Арменският Везувий”

Ако сте били на екскурзия в мъртвия античен град Помпей в Италия, навярно си спомняте колко близо е вулканът Везувий, донесъл гибелта му през втората половина на I век. Свещеният за арменците връх Арарат, също с вулканичен произход, не е на хвърлей разстояние от арменската столица, но пък от хълма с монумента на Майка Армения се вижда прекрасно. На този хълм, наречен Паркът на победата, преди години се е издигала статуя на Йосиф Сталин, но арменците я катурнали и на нейно място вдигнали въпросния паметник – жена с меч в ръка брани Родината. В монумента е разположен музей, а на широк площад около него може да се видят оръжия, които донесоха победата на съветските народи над фашистка Германия: самолет – изстребител, самоходно оръдие, вездесъщата „Катюша”, има и нещо ново след войната – ракетна установка. Като гледам самолета се сещам за пътуването ни до манастира Салахин, доста поизоставен в интерес на истината. Недалеч от храма се намира музеят на братята Микоян и там може да се види цял целеничък изстребител „Миг”. Единият от братята, Анастас, беше важна фигура в съветското политическо ръководство – председател на Президиума на Върховния съвет на бившия СССР, а другият – Иван (Вано) е авиоконструкторът, създал легендарния руски изстребител МИГ-29.

Ереван е разположен на брега на река Раздан. В древността на това място е имало укрепена крепост, построена от цар Аргишт I през втората половина на VIII век. Нарича ли я Еребуни и арменците твърдят, че е с почти три десетилетия по-стара от Рим. Столица на Армения Ереван става през 1918 година, когато е създадена първата арменска република. При съветската власт започва мащабна реконструкция на града по проект на Александър Таманян, автор на генералния застроителен план на Ереван, който вплита традиционните елементи на арменската архитектура с използването на туфите като строителен материал. Едно от най-добрите архитектурни постижения на изтъкнатия арменски архитект е сградата на Театъра за опера и балет, която през 1937 година на международното изложение в Париж получава престижната награда Гран при. Операта е наистина една от най-представителните сгради в града, пред нея е издигнат паметник на големия арменски композитор Армен Хачатурян, авторът на музиката към знаменития балет „Гаяне”. Таманян е проектирал и сградата на Правителствения дом на днешния Площад на републиката в арменската столица.

От хълма с Майка Армения Ереван се вижда като на длан. А оттам към града се спуска едно от най-интересните като архитектурна идея творения на Таманян, осъществена след смъртта му от трима местни архитекти – т.нар. Каскада. Това са пет бетонови платформи, които стъпаловидно „слизат” към центъра на града. На всяка платформа има скулптура ифонтан, можеш да се качиш или да слезнеш по стъпала или ескалатор. И това прави лесен достъпът на хората от по-високо разположените улици и жилища до градския център. Някъде там, край една от платформите, е апартаментът на певеца Шарл Азнавур, а долу, в ниското, е паметникът на Таманян. Наблизо пък е скулптурата на писателя Уйлям Сароян. Въобще арменците имат слабост към паметниците, срещат се навсякъде из града, и за тях това е много важен израз на уважение към личностите, творили истарията на страната.

Северният проспект, един от булевардите в столицата, свързва операта с Площада на републиката. Този площад, на който се намират едни от най-важните държавни учреждения в Ереван, е строен повече от 30 години. Тук са Историческият музей и националната художествена галерия с три секции: арменска, руска и европийска живопис, Централната поща, Правителствения дом, Министерството на външните работи и енергетиката, хотел „Мариот”, бивш „Армения”. Дълги години площадът е носел името на комунистическия вожд Владимир Илич Ленин, имало е негов паметник тук, премахнат през 1990 година. В средата на площада са танцуващите фонтани, чието музикално и светлинно шоу всяка вечер между 20.00 и 23.00 доставя естетическо удоволствие на столичани и многобройните гости на града. Денем може да се видят много туристи на пейките край фонтаните – оттук най-често излиза поредната снимка.

За да стигнем до Площада на републиката, минаваме по широка пешеходна улица, наситена с магазини и кафенета. Сградите изглеждат нови, не са покрити с туфи, имат малко пепеляв цвят и като архитектура ми напомнят центъра на Бейрут. Улицата се казва „Ташир”.

Един друг площад приковава вниманието ни – площад „Франция”. Арменците са дали това название на тази част от града си в знак на признателност към френския народ, който през 2007 година е един от първите, които признават арменския геноцид.

Гледайки картата на столицата, виждам, че централната й част всъщност е оформена в кръг Няколко големи булеварда я пресичат: „Месроп Мащоц” / главният проспект/, „Саят Нова”, носещ името на средновековен бард, писал песните си на няколко езика, „Маршал Баграмян”/ на името на най-известния арменски пълководец през II световна война/, където са разположени4 сградата на Националното събрание на Армения, резиденцията на президента, Националната акадезмия на наукитеу Домът- чузей на композиштора Арам Хачатурян. На „Тигран Мец” пък се намира катедралният храм на името на християнския проповедник Св. Григорий Просветител, построен по случай 1700- годишнината от приемането на християнството в Армения. От международното летище „Зварнотс” към центъра води булевардът с името на още един герой от Втората световна война – адмирал Иван Исаков. Градът е богат на зеленина – има много паркове и това дава основание някои да го сравняват с градина.

Сред забележителностите на Ереван се откроява и заводът „Арарат”, където се произвежда знаменитият арменски коняк. Не си представям туристи да гостуват в арменската столица и да подминат това емблематично за цялата страна предприятие. Всъщност названието коняк за този арменски еликсир се употребява само в страните от бившия СССР, така го наричаме и ние, българите. Чужденците от Запада го знаят като бренди, защитавайки по този начин името коняк като запазена марка на французите. А в интерес на истината французите не са измислили рецептата за този коняк. Битува хипотезата, че те направо са се възползвали от изобретението на арменците и днес се кичат като негови създатели. Разказват, че някакъв френски колекционер на среща със свои арменски партньори опитал от този коняк и направил всичко възможно да се добере до технологията. Пренесъл я във Франция и сега там пият коняк, а в Армения бренди. Май не е съвсем справедливо!

Производство на коняк в Армения е започнало през 1887 година, когато предприемачът Нерес Таирян построява в крепостта край Ереван първия винен завод. Оценката на специалистите е много висока: арменският коняк е напитка за ценители! Тя се отличава с мек вкус на шоколад и ванилия, с наситен аромат и кехлибарен цвят. Отлежава 3, 5, 6, 10 и 20 години.

Всеки ден в конячния завод „Арарат” се провежда дегустация на тази наистина прекрасна напитка. Гидове представят близо 130 –годишната й история , както и местата по света, където тя се изнася. Може да се видят и бъчви, специално надписани по повод гостувания на известни държавни глави, сред които редом с обичайните заподозрени Елцин и Путин стои и бъчонка с името на бившия ни президент Георги Първанов. На една от стените в завода десетки посетители оставят автографи, това сторихме и ние и сега там може да се види надписа БОЯНА-МГ. За самата дегустация на коняка се погрижи екскурзоводката ни Шушан. На снимките се вижда как е правилно да държим конячната чаша, с какво мезе да опитаме напитката. А в магазина към завода изборът на отлежали по различно време и в различни бутилки коняци е достатъчно голям: кеф ти 6-годишен, кеф ти 10-годишен, кеф ти още по- стар… За подарък на близки и приятели е удар в десетката!

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
20/04/2017

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*