Африка – моята сбъдната мечта

Бележки от едно пътуване през Гибралтар из Мароко

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-00

Това пътуване беше моята мечта. Казвам беше, защото се сбъдна, но аз си имам още много мечти, към които да пътувам. 🙂 За мен Африка беше нещо абстрактно, нещо от онези детски книжки с нарисувани жирафи и слонове. Години наред живеех с мисълта, че никога няма да стъпя там. Затова, стъпвайки на африканския бряг, вълнението за мен беше голямо.

От Алхесирас се качихме на ферибота за Танжер, за да минем през Гибралтарския проток. Фериботът е прекрасен, през прозореца се вижда Гибралтар, но нямаме време за други снимки – трябва да се наредим на гишето за проверка, за да ни сложат печат и номер. Този номер е особено важен, тъй като без него не може да се регистрираш в хотел, един вид си нелегален. Пред мисълта да изкарам живота си в някой марокански затвор послушно си чакам реда. Получавам заветния номер и на бегом излизаме на палубата. Гибралтар вече не се вижда, но пък морето е изумрудено синьо и ситни капчици мъгла ни мокрят дрехите. Наближаваме африканския бряг… и следва първият шок.

Танжер – пристанището. Табела на арабски. Само на арабски. Дъъълго я гледах, докато осмисля какво означава, въпреки, че е придружена с картинки. Явно цивилизацията много ни е разглезила, при нас е задължително табелите да са ….е, няма значение как е у нас.

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-01

Автобусът ни чака заедно с мароканския ни гид Юнис и тръгваме към Казабланка.

Казабланка е град, приютявал пирати. Според мен, техните наследници още живеят там – изрично ни предупредиха, че престъпността е висока, да не излизаме сами и да се приберем по светло. Но как да минеш толкова километри и да си седиш в хотела? Видяхме от автобуса белите къщи, палмите, забулените жени. Решихме да излезем за една бърза обиколка малко преди да се стъмни.

Казабланка ни посрещна с уличните продавачи, които бутат колички с кактусови фурми и се провикват. Клаксони. Миризма на нещо, което гние, подправки, жега, океан и още нещо, което не мога да определя. Пешеходните пътеки са за декорация, светофарите не разбрах за какво ги ползват (но работят), всеки пресича, когато иска. Дори майки с децата си пресичат на червено и се разминават с колите на магия.

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-02

Стъмва се и трябва да се приберем, както обещахме. Ще се задоволим със снимка от хотела:

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-03

За следващия ден имаме планирана обзорна екскурзия с посещение на джамията Хасан ІІ.

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-04

Но мен ме влече океанът.

Казабланка става известна на туристите с филма „Казабланка”, който обаче е сниман в Холивуд и създаде малко погрешна представа в мен, обикновения човек. Според Уикипедия „От него се поражда традицията влюбени от цял свят да идват, за да се целуват тук, пред океанският прибой”. Няма начин, трябва да го видя този прибой, за да разбера защо идват влюбените от цял свят. И така.

Вълните на океана се разбиват на 30-40 метра върху пясъка и местните жители използват мокрия пясък за… футболно игрище. Жените стоят забулени на брега и не се къпят, мъжете и децата ритат топка. Нещо като разходка в парка. Един младеж се приближава до мен и ми предлага срещу няколко дирхама разходка с кон. Не, казвам, не искам, аз за плаж съм дошла. Даже бански си нося. Обиден ми обръща гръб и си тръгва.

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-05

Не събрах смелост да се съблека по бански, но направих много снимки.

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-06

Следващият град от програмата е Маракеш – червеният град. Тук къщите са червени, защото глината, с която ги измазват, е с този цвят. Красиво е.

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-07

А и забраната да не излизаме сами отпадна, така че въоръжени с фотоапарат тръгнахме към площад Джамал Eл Фна. Бях слушала много за този площад, но никой разказ или снимка не можеше да ме подготви за това, което видях.

Укротителите на змии, акробатите, търговците, предлагащи екзотични подправки и плодове…

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-08

… лабиринтът от малки улички или продавачите на вода в чашки за многократна употреба – не знам кое е основната съставка. Може би музиката или пък аромата на храната, която приготвят на място и бъркат в големите казани с ръце? Или пък тълпите туристи, дошли да се докоснат до тази магия? Да не забравя жените, които мелят арганови ядки в каменни мелнички, за да се сдобият с така скъпоценното арганово масло:

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-09

Шумът от търговците, които се надвикват, музиката, клаксоните, звънците, завързани на конете, е мелодия, която пожелавам на всеки пътешественик да чуе.

Уморени се прибираме в хотела, защото на следващия ден предстои пътуване до Уарзазат и глинените замъци. За тази екскурзия нашият водач няколко пъти ни пита дали сме сигурни, че искаме да отидем там, имаме ли представа какъв е пътят и т.н. Ние, естествено бяхме категорични, че искаме. Е, малко се зачудих защо 200 км са описани в програмата като 4 часа и половина, но дори това не ме отказа. Ето го отговорът- планината Атлас.

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-10

Затова пък резултатът си струваше. Глинените замъци – последният град преди пустинята, по пътя на керваните. Крепост, направена от кал и глина.

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-11

Тук са снимани немалко филми. Наблизо е киностудиото, известно като африканския Холивуд.

А това е „МОЛ“ в пустинята. Зад него се виждат дюните.

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-12

Много от хората, пътували до Мароко, ми разказваха за мизерията и боклуците по улиците.

Вярвам, че човек вижда това, което иска.

Аз видях усмихнати и добронамерени хора, красиви дворци и джамии с невероятната арабска архитектура.

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-13

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-14

Палми, красив океан. И Гибралтар!

maroko-morocco-tanya-tsoncheva-15

Доскоро и до нови пътешествия!

Автор: Таня ЦОНЧЕВА, София
(пътувала с групата на БОЯНА-МГ през септември 2014 г.)

Здравейте,
Макар и с малко закъснение, искам да Ви благодаря за страхотното изживяване, което ни създадохте с екскурзията Южна Испания (Малага) – Мароко. Всичко беше перфектно организирано, хотелите бяха много добри, водачите – на ниво, а най-хубавото беше пътуването до Уарзазат.
Незбравимо!
Още веджъж Ви благодаря за чудесните емоции!
Спечелихте ме за ваш верен фен!

Поздрави,
Снежана Георгиева
(пътувала с групата на БОЯНА-МГ през септември 2014 г.)

Коментирай