АЗЕРБАЙДЖАН – ЗЕМЯТА НА ВЕЧНИЯ ОГЪН: 1. Черното злато – големият бонус от Каспийско море

АЗЕРБАЙДЖАН – ЗЕМЯТА НА ВЕЧНИЯ ОГЪН


Азербайджан е най-източната от кавказките републики на някогашния Съветски съюз. Разположена е на кръстопътя между Югозападна Азия и Югоизточна Европа, на западния бряг на Каспийско море – най-голямото солено езеро на планетата. Езерото, чиито нефтени запаси са сътворили новия и супермодерен облик на азербайджанската столица Баку, която днес напомня стремглавия възход на арабската перла Дубай. В същото време тази страна удивлява с уникални пейзажи, природни контрасти и наследство от древни времена. Оттук е минавал Пътят на коприната, тук се намират най-многобройните кални вулкани в света, а газовите находища , бълващи нескончаеми пламъци, са в основата на легендарните огнени храмове, заради които наричат Азербайджан „Земята на вечния огън”. Праисторически скални рисунки, дворци и кервансараи, вековни традиции в занаятите, особено в килимарството и обработката на мед, най-сетне богатият фолклор и вкусната храна допълват образа на тази неголяма страна с население почти 10 милиона жители.

Вижте всички статии от поредицата „АЗЕРБАЙДЖАН – ЗЕМЯТА НА ВЕЧНИЯ ОГЪН тук.

1. Черното злато – големият бонус от Каспийско море

В началото на тази година премиерите на България и Азербайджан откриха първата директна авиолиния между София и Баку. Полетите се извършваха с нискобюджетната азербайджанска авикомпания Buta airways, веднъж седмично, с времетраене на прехода между двете столици около 3 часа. България се оказа и първата страна от Европейския съюз, до която азерите пускат пътнически самолет. Плюс 1 час в полза на Азербайджан е часовата разлика с България. Директната линия безспорно е голямо удобство и с жена ми и група български туристи успяхме да се възползваме от това. Когато теглихме чертата след завръщането ни в родината, съм повече от сигурен, че Азербайджан наистина си заслужаваше да се види.

Още от вида на летището „Гейдар Алиев” добиваш усещането, че в тази страна парите и то големите пари не са дефицит. Стъкло, метал, архитектурна визия по модела на най-добрите образци на аерогари в света. Такова модерно строителство щяхме да видим на всяка крачка в столицата Баку. И несъмнено благодателят на това богатство е природата и щедростта й да дари страната с черно злато.

Всъщност още през втората половина на XIX век Азербайджан е доставчик на близо 60 % от световните количества петрол. Тези запаси не са се изчерпали и до днес. Дневният добив на петрол възлиза на 800 000 барела. Нещо повече , инвестициите в петролната индустрия през 2018 година са достигнали близо 95 милиарда щатски долара! Благодарение на нефта и природния газ, с който Азербайджан разполага в изобилие, страната е могла да изгради модерна пътна и градска инфраструктура, особено в Баку, да обезпечи снабдяване с газ и до най-малката паланка, да се развие и като един от основните доставчици на природен газ в Югоизточна Европа. До края на тази година трябва да бъде завършен Трансанадолския газопровод ТАНАП от азербайджанското находище Шах Дениз – едно от най-големите в света, което ще отвежда синьото гориво до Грузия, Турция и Гърция. Оттук, според договореностите от 2013 година, България също трябва да получава природен газ, в размер на 1 милиард куб. метра. Плановете са това гориво да стига до българското газохранилище в Чирен, на базата на което ще се изгражда и европейският хъб „Балкан”. Когато след няколко дни тръгнахме на път по крайбрежието към вътрешността на страната, един от пейзажите, които се разкриваха през прозорците на автобуса, бяха нефтените сонди по Каспийския бряг и петролните платформи навътре в морето, цистерните с петрол и газовите тръбопроводи, сградите на петролните и газодобивните предприятия начело с най-голямата компания – държавната фирма „Сокар”. Наличието на нефт и природен газ облекчава значително населението и в разходите му за различни стоки и услуги, за транспорт. Ами цената на обикновения бензин в наши пари е 0.90 лв, на дизела – 60 стотинки! За сведение местната валута – азербайджанският манат (AZN), е равна на българския лев. Оказва се, че нефтът освен благополучие може да бъде и особено полезен за здравето. Съществува специфичен петролен продукт, т.нар. нафталанов нефт, който се използва, подобно на лечебната кал, за лекуване на различни заболявания – от псориазис до безплодие! За него пише още Марко Поло! На около 330 км от столицата Баку се намира град Нафталан, където е изграден уникален балнеоложки комплекс, използващ чудотворното въздействие на нафталановия нефт.

Петролният бум през XIX-то столетие отваря кесиите и на тогавашните нефтени магнати, много от които руснаци, заели се да променят облика на Баку, строейки разкошни жилищни сгради и дворци. Архитектурата им е силно повлияна от Западна Европа и се различава значително от типичния ориенталски стил на стария град. През 1880 година банкерската къща „Ротшилд” финансира изграждането на нефтопровод от Баку до грузинския град Батуми на Черно море. Днешната икономическа и финансова стабилност на държавата, обезпечена от запасите с нефт и природен газ, й е дала възможност и да организира големи международни и имиджови прояви. През 2012 година Азербайджан беше домакин на финалния етап на песенния конкурс на Евровизия. През 2015 година страната прие първите Европейски игри, организирани от олимпийските комитети на 50 държави от Стария континент. Година по-късно домакинства на Олимипиадата по шахмат с участието на 182 отбора от 176 страни. През пролетта на тази година в Баку се проведе кръг от Формула 1. През 2025 година Баку ще приеме и световното изложение ЕХРО. Не включвам многобройните международни фестивали на различна тематика.Около 40 % от наградния фонд на Нобеловите награди се осигурява от петролната индустрия в Азербайджан!

Ясно е, че страната е силно зависима от добивите на петрол и природен газ, но това не изключва потенциала и на други сфери на азербайджанската икономика. След завършването на железопътната линия Баку – Тбилиси – Карс се осигурява значително намаление на времето за транспортиране на стоки от Китай за Европа, а Азербайджан постепенно се превръща във важен международен транспортен възел. Значителни инвестиции се влагат в откриването на индустриални паркове и зони, на големи селскостопански ферми, какъвто е например химико-индустриалният парк в Сумгаит за близо 2 милиарда щатски долара. Туризмът също се развива с бързи темпове. Годишно страната се посещава от над 2,5 милиона туристи, голямо удобство за тях са въведените неотдавна електронни визи.

Азербайджан е мюсюлманска държава, с преобладаващо шиитско население, но няма нищо общо с консервативните ислямски страни от Близкия Изток и Персийския залив. Държавата е светска и това дори може да се забележи навсякъде – в сравнително малкия брой джамии или например в облеклото на жените. Никъде, с малки изключения, не видяхме дами с хиджаб, да не говорим за прословутите бурки. В Азербайджан не е познато многоженството, безбрачното съжителство е допустимо, но абортите са забранени. Ако в малките селища все още властва патриархатът, в столицата и в по-големите градове жените са по-освободени, активно участват и в бизнеса, в политиката, в местната администрация. Казват, че това се отнася особено за град като Ганджа в западната част на страната, където броят на жените надвишава този на мъжката част. От 1918 година пък всички пълнолетни жени в Азербайджан имат избирателно право.

Образованието е светско – още в края на XIX и началото на XX век един от богатите азерски меценати Каджъ Абедин Тагиев, доживял 103-годишна възраст, открива в Баку първото светско училище за момичета, праща много студенти да се учат в чужбина и в знак на почит към делата му азерите го именуват „Отецът на нацията”. Днес в Баку има училище, най-голямото в града, където се учат близо 3000 ученици! В училище освен азерския език, който много наподобява турския, учат руски и английски. Екскурзоводът ни Ариф казва, че усвояването на някой от тези езици, особено на руския, е предпоставка да си намериш добра работа. Да не забравяме, че освен с Турция, Армения, Иран и Грузия, Азербайджан има граница и с Русия. През 1915 година е открит Бакинският държавен университет. Днес в Баку приемат възпитаници лицеи и редица висши училища с хуманитарен и бизнес профил. Показателен е и фактът, че неграмотността в страната е сведена до 1 процент!

В Азербайджан е открит първият в мюсюлманския свят театър, първата опера, първата библиотека, излиза от печат и първият вестник. В Баку е роден и съветският учен Лев Ландау, който през 1962 година става носител на Нобеловата награда за физика. На световна популярност се радва азербайджанската шахматна школа, чийто най-виден представител е световният шампион Гари Каспаров. Ще прибавя и легендарният съветски разузнавач от Втората световна война Рихард Зорге, също роден в Баку, който стига до изключително важни сведения в навечерието и в хода на войната. Както е известно, той успява да разкрие плановете на нацистка Германия за нападение на СССР, а месеци по-късно да съобщи, че Япония се въздържа от агресия над съветската страна в началото на войната, което би поставило Сталин и армията му в изключително тежко положение.

Исторически сведения за Азербайджан датират още от времето на палеолита. Приема се и че т.нар.кавказки албанци, които нямат нищо общо с днешната балканска държава, са едни от първите заселници на азербайджанските земи. От две хилядолетия насам страната е била покорявана от различни народи: гърци, римляни, перси, араби, монголци, турци. Ислямът се установява тук през VIII век и продължава до днес да бъде водеща религия, но държавата проявява толерантност и към останалите вероизповедания, включително християнството, към всички етноси, населяващи страната. 2016 -та, например, е обявена за година на мултикултурализма, високо оценен като държавна политика и от папа Франциск по време на официалното му посещение в Азербайджан същата година.

Но да продължим с историята. През XVIII век започва инвазията на Руската империя в Закавказието. В края на Първата световна война, през 1918 година, се полагат основите на Демократична република Азербайджан, която просъществува кратко време. Червената армия слага нейния край през 1920 година, в периода между 1922 и 1936 година Азербайджан влиза в състава на т.нар. Закавказка ССР заедно с Грузия и Армения, а след това до кардиналните световни промени в края на миналия век е част от бившия СССР. След разпада на Съветския съюз страната получава своята независимост през 1991 година, но поради ред вътрешнополитически причини документът за признаването на Азербайджан като свободна и независима държава е подписан…в Тбилиси. Деветдесетте години на миналия век бележат и кървавата диря от войната на Азербайджан с Армения за областта Нагорни Карабах. Стотици хиляди жители от двата народа се прпевръщат в бежанци, напускайки родните си места, за да се заселят- едните в Армения, другите в Азербайджан. Въпреки подписаното примирие, този конфликт тлее и до днес, като всяка от страните отстоява своята си правда и оценката за всичко това нека да оставим на политиците. Един от видимите на географската карта резултати от тази незавършена криза е отделянето на областта Нахчеван от територията на Азербайджан.

През 90-те години на ХХ век се установява и властта на клана Алиеви,който ръководи страната и днес. Бащата – Гейдар Алиев, полага основите й, а след смъртта му през 2003 година на върха излиза синът Илхан Алиев. Към Гейдар Алиев има подчертана обществена почит. Името му, както стана ясно, носи межународното летище в Баку, на входа или на друго видно място в градовете задължително стои ликът на бившия президент.Особено впечатляващ е едноименният културен център в азербайджанската столица, чиято футуристична архитектурна композиция в бяло, без нито един прав ъгъл, дело на най-известната жена архитект в света Заха Хадид, е спечелила наградата „Дизайн на годината 1914”. Много често тук гастролират различни по тематика изложби, но има няколко постоянни експозиции, свързани с историята на Азербайджан през различните епохи и с нейната многолика култура. Най-интересните забележителности на страната може да се видят в експозицията „Мини Азербайджан”, посетителите се спират и с любопитство пред колите от автопарка на Гейдар Алиев начело с легендарната за соц елита „Чайка”. Много забавно е и пред селекцията от национални музикални инструменти. Пред всеки от тях има означен кръг, на който, като стъпиш, може да чуеш как звучи съответният инструмент. В Азербайджан е много популярен националният музикален жанр мугам, който се изпълнява с трио музикални инструменти: два струнни – кеманча и тар, и един ударен, наречен бубен. Културният център е буквално жив организъм – и вътре, в музейната и изложбена част, и в огромното пространтство отвън, осеяно със зеленина и с колоритни цветни скулптури на различни животинки: охлюви, зайчета и др. Има много настроение и свежест, затова тук често идват да позират за снимки сватбени двойки.

Азербайджан е президентска република. Държавният глава Илхан Алиев е извоювал удължаване на мандата му от 5 на 7 години, като на последните избори печели 86 % от гласовете на избирателите. За вицепрезидент е избрана съпругата му Мехрибан Алиева, която сънародниците й, а навярно и не само те, сочат за еталон на изящество, стил и необикновена красота. Като лидер на благотворителната фондация „Гейдар Алиев”, тя гостува преди няколко години и в България, дарявайки на Велико Търново близо 3 милиона лева за реставрацията на крепостта Трапезица и включването й в туристическия потенциал на града. Великотърновци не закъсняха да отвърнат на жеста й, избирайки я за почетен гражданин на старата ни столица. Вестник „Стандарт” в един от броевете си съобщава интересни подробности за първата дама на Азербайджан, които се изкушавам да цитирам. По професия Мехрибан Алиева е очен лекар и завършва тази специалност в Москва. Притежава званието Офицер на Ордена на Почетния легион, присъдено й от тогавашния френски президент Никола Саркози. Сп.”Плейбой” я определя като „най-секси първата дама в света”. През 2005 става „Жена годината”. Международният фонд „Меценати на столетието” я удостоява със званието „Жена кавалер” и носител на Ордена на Рубинения кръст. Майка е на син и две дъщери, които й съперничат по хубост.

Националното събрание на Азербайджан със 125 депутати, с мандат от 5 години, упражнява законодателната власт, но за всеки е очевидно, че силната ръка на президента диктува съдбините на държавата. И видимо това удовлетворява местните хора. Усещахме го през всичките дни на пътешествието ни из Азербайджан и най-вече в свокойствието, което цари навсякъде в страната. Нивото на престъпността е сведено до мининум. Ариф ни казваше, че азерските банди са едни от най-свирепите в света, но ги няма в страната, подвизават се в чужбина. Когато последната вечер се изкачихме на хълма с прословутите небостъргачи Кулите на пламъка в Баку, виждахме колко хора (дори сами жени) и влюбени двойки се разхождаха безгрижно посред нощ, без да се страхуват, че някой ще ги насили или ограби.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
29/10/2018

Коментирай