АЗЕРБАЙДЖАН – ЗЕМЯТА НА ВЕЧНИЯ ОГЪН: 3. „Другата планета”

АЗЕРБАЙДЖАН – ЗЕМЯТА НА ВЕЧНИЯ ОГЪН

Вижте всички статии от поредицата „АЗЕРБАЙДЖАН – ЗЕМЯТА НА ВЕЧНИЯ ОГЪН тук.

3. „Другата планета”

На около 60 км северозападно от Баку започва нашата обиколка из загадъчните, останали от дълбока древност места в Азербайджан. Това е резерватът Гобустан, 20-километрова територия с надморска височина 400 метра, където учени са установили следи от живот още от епохата на палеолита. През 1930 година азербайджанският археолог от еврейски произход Ицхак Джафарзаде попада на първите скални изображения, които носят впоследствие световна популярност на този регион. Днес техният брой е над 6 000, като през 2007 година резерватът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световно природно и културно наследство.

Тези удивителни скални рисунки, наричани петроглифи, са свидетелство за историята на човешката цивилизация, за ценностите, мирогледа и начина на живот на праисторическите хора в период от 40 000 години насам. Сред огромна камара от камъни, натрупани сякаш от свръхестествена сила, вероятно след силни земетресения, може да се видят изображения на животни, населявали в древни времена тази земя: бикове, елени, козли, коне, лъвове, маймуни, риби, камили и др. Някои от тях отдавна са изчезнали оттук. От седем хиляди години пр.н.е. например са изображенията на лодки и кораби, които праотците на азерите са изработвали от тръстика, а едни от най-интересните рисунки пресъздават ритуали и танци, каквито през вековете са пренесени и в днешния фолклор на Азербайджан.Срещат се и скални гравюри на слънце, свастика, кръст, в по-късни периоди и арабски надписи. Специално място е отделено на огромен къс от скала с римски надпис, който съобщава за преминаването през тези земи на XII-ти мълниеносен легион по времето на римския император Домициан, управлявал Римската империя от 81 до 96 година.

За да се разгледат петроглифите е прокарана специална туристическа пътека. На няколко места има и предупредителен „пътен” знак с нарисувано влечуго – по време на прехода трябва да се внимава за присъствието на змии поради сухия и каменист терен. Пътеката ту се изкачва, ту се спуска, като често се откриват древни укрития и пещери. Тук се среща и един особен камък, сякаш е кух, който играе ролята на перкусионистки инструмент. Нарича се „Гавалдаш” или „Бубен” и очевидно се е използвал за съпровод на танци, каквито са нарисувани от древните хора.

През 2011 година, с личното участие на президента Илхан Алиев, в Гобустан е открит специализиран музей с изключително интересна експозиция, резултат и от няколко научни експедиции през 1940 година и след Втората световна война. Подобни музеи, свързани с историята на древната човешка цивилизация, съм виждал в Южна Африка, в Нова Зеландия и на други места и организаторите му заслужават само адмирации. Чрез тематичните раздели на експозицията посетителите могат да се запознаят с предизвиканите от мощни катаклизми промени в природата, които са превърнали района на петроглифите от море в полупустиня, и с еволюцията на живота по тези земи. Как са се появили първите оръдия на труда, как праисторическите хора са ги използвали в бита си, как са започнали да рисуват по скалите и с изображенията да пресъздават заобикалящия ги животински свят, лова и умението си да изработват оръжията и лодките си, какви ритуали и други форми на древната култура и изкуство са съпътствали примитивния им живот. В една от залите се предлага и виртуален тур из резервата във формат 3D. През 2013-та музеят в Гобустан влиза в числото на носителите на международната награда „Най-добър европейски музей на годината”, който се счита за един от най-престижните конкурси в света в тази област.

Световната известност на Гобустан се дължи не само на древните петроглифи. Азербайджан се нарежда на първо място в света по наличието на кални вулкани. От общо 800 на планетата, 350 са тук! 23 от тях са със статут на национален парк. Според учените, първото голямо изригване на кални вулкани се е случило преди 25 милиона години на територията на Азербайджан. През последните две столетия са регистрирани 200 такива изригвания. Последното пак е тук, през 2017-та. Наличието на газообразни въглеводороди под силно налягане принуждава калта да кипи и избухва. И да извайва извънземни фигури, които превръщат ландшафта в сюрреалистична картина, рисувана сякаш от магически художник. Неслучайно калните вулкани в Гобустан са били номинирани за новите седем чудеса на света. Именно по тази причина резерватът е наричан „Другата планета”. Нещо повече, геолози от НАСА, изучаващи природата на Марс, отбелязват, че по своята структура калните вулкани в Азербайджан са сходни с възвишенията, открити на Червената планета. Между другото, вулканичната кал от Гобустан е наситена и с полезни вещества и минерали и широко се използва в козметиката и профилактиката на различни заболявания.

В заключение още нещо любопитно от Гобустан: в подножието на хълмовете с петроглифи се виждат и няколко бетонни сгради, буквално сред заобикаляща ги пустош, които се оказаха затвор за престъпници, осъдени до живот. Условията тук са много тежки и сравненията с някогашния непристъпен зандан Алкатрас край Сан Франциско съвсем не са излишни.

Напускаме Гобустан на път отново към Баку, след което ще се насочим към селището Сурахани, на полуострова Абшерон, за да продължим пътешествието си из загадките на древността. Пренасяме се пред крепостна стена, зад която е Храмът на вечния огън Атешгах. Огънят гори в средата на четириъгълен каменен олтар с купол, с четири входа, символизиращи основните четири стихии: водата, огъня, вятъра и земята. Олтарът е разположен в центъра на широк шестоъгълен двор, заобиколен от помещения, вероятно килии за тогавашните огнепоклонници. Днес част от тях са превърнати в малки музейни експозиции. Дворът е прорязан от улеи за керамичните тръби, по които е текъл газ за поддържане на огъня в олтара и килиите. През 60-те години на миналия век естественият газов източник бил прекъснат и в наши дни газ до храма се доставя чак от столицата, на разстояние около 40 километра. В миналото тук са отсядали търговци, пътуващи по Пътя на коприната, които давали и дарения за храма. Едни от важните посетители сред пътешествениците били Марко Поло и френският писател Александър Дюма – баща. В Атешгах е идвал и световноизвестният руски учен Менделеев като консултант за реставрацията на храма.

Храмът на вечния огън е построен през 1713 година на мястото на древно светилище, където е имало естествен източник на газ. В превод от персийски названието Атешгах означава „Дом на огъня”. Поклонниците, които идвали тук, били главно последователи на зороастризма, но е имало и хиндуисти. Зороастризмът, както е известно, е една от най-древните и съществуващи до днес религии, разпространена в наши дни най-вече в Иран и Индия. В писмени източници се появява още през V век пр. Хр.Зороастрийците почитат огъня като средство за постигане на духовна мъдрост. В една от експозициите в храма може да се видят изображения на различни зороастрийски и хиндуистки символи, облекла на поклонници, кадри от посвещаване на деца в зороастризма, восъчни фигури на вярващи, включително в момент на самобичуване. Зороастрийците не погребвали мъртвите, а ги изгаряли.

Последната спирка от веригата загадъчни места в Азербайджан отново е в Абшерон, в селището Мехмедли, където се намира „Планината на вечния огън” Янардаг. В подножието на едно възвишение горят естествени огньове, за които казват, че са още от древни времена и никога досега не са изгасвали! Огньовете не са по-високи от метър и са резултат от естествени процеси – съединяването на изригващия от недрата на земята газ с кислорода води до запалването му. Някои източници съобщават, че в далечното минало горящите огньове са служели като естествен фар за ориентиране на корабите в Каспийско море.

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21