АЗЕРБАЙДЖАН – ЗЕМЯТА НА ВЕЧНИЯ ОГЪН: 5. До „Седемте красавици” с руски динозавър

АЗЕРБАЙДЖАН – ЗЕМЯТА НА ВЕЧНИЯ ОГЪН

Вижте всички статии от поредицата „АЗЕРБАЙДЖАН – ЗЕМЯТА НА ВЕЧНИЯ ОГЪН тук.

5. До „Седемте красавици” с руски динозавър

Габала е един от най-старите градове в Азербайджан, с близо двехилядолетна история. Около 600 години е бил столица на Кавказка Албания и за него съобщават антични и арабски писмени източници. Бил е в състава на Ширванската държава, а през XVIII век става част от Куташенския султанат. Името Куташен носи до 1991 година, когато се преименува на Габала. Руини от древното поселение са запазени на 15 км от съвременния град, като някои от находките са изложени в експозицията на местния исторически музей. Недалеч оттук се намира селището Нидж, където живеят потомци на древните удини, населявали Кавказка Албания. Днес ще отидем и там, за да посетим свято място – местният православен християнски храм. По съветско време край града е работела радиолокационна станция със система за предупреждение при ракетна атака, но от няколко години е закрита.

В Габала живеят над 13 000 души, с две думи градът не е голям, но има международно летище, удобна връзка с Баку и околностите му привличат много туристи. Тук се намира най-големият развлекателен парк в Азербайджан – Габаленд, но туристите идват преди всичко заради красивата природа и чистия въздух. Околността изобилства с орехови и кестенови гори. Много от туристите предпочитат отдиха край езерото Нохур, което зимно време се покривало с дебел 40 – 50 см лед! През зимния сезон хиляди любители на белите спортове се насочват към високопланинския комплекс „Туфандаг”, където днес също ще се изкачим с лифт. Но да не изпреварвам събитията, защото първата атракция за деня се казва „Седемте красавици”.

Това е водопад със седем каскади, възпят в едноимената поема на персийския поет Низами Ганджави. За да стигнем дотам, не можехме да използваме автобуса поради трудния терен и трябваше да се прехвърлим на по-подходящ транспорт. Не мислете, че колегите от Азербайджан бяха подготвили сафари с джипове. А нещо друго, което ни върна 30 години назад. Сафари стана, но с добре познатите стари руски коли – лади, жигулита, москвичи, каквито се търкаляха по родните ни пътища по време на социализма. Изпитах същото усещане, когато при едно пътуване в Куба обикаляхме с жена ми из Хавана с американски динозавър – шевролет на …62 години! Е, ладата не беше чак толкова стара, произведена през 1984 година според нашия водач. Но си ни откара до подножието на водопада и после ни върна обратно абсолютно безаварийно!

Водопадът е един от най-посещаваните туристически обекти в района. Затова в подстъпите му е разгърнат цял пазар от сергии с плодове, мед, сувенири, подправки. Децата от близкото село пък са заети да приготвят цветни венчета, които продават на туристките за по 1 манат, направо без пари. Повечето дами от групата ни си накичиха главите с тези венчета и когато ги видите на снимката пред една от каскадите на водопада, ще се убедите в правотата на следния сладък виц. Когато Господ разнасял из различните страни и континенти най-красивите жени, го попитали дали ще остави от тях и в България. А той отговорил: „Нали ги вземам оттук!”

Не си записах колко е височината на водопада, но изкачването е по стръмни стъпала и макар и снабдена с парапети, тази пътека не е за всеки – препоръчва се хора със сърдечно-съдови и белодробни проблеми да се въздържат от подобен преход. А че е високо, високо е, макар че стигнахме до максимално допустимата за аматьори като нас каскада – 5-та поред. Нагоре вече се искат други качества и издръжливост, с каквито повечето от нас не можехме да се похвалим.

От „Седемте красавици” поемаме обратно и на раздяла с „пиацата”, където става наемането на руските автомобилни ветерани, се почерпихме с нещо като познатото от Турция гьозлеме. Една женица точеше корите за тази своеобразна баница, слагаше между тях сирене и зеленища, това нещо бързо се изпича и е много вкусно.

Скоро пристигаме с автобуса пред един от хотелите във високопланинския комплекс „Туфандаг”. Казват, че това е най-модерният ски курорт не само в Азербайджан, но и във всички страни от бившия Съветски съюз. Открит е през 2014 година, има 11 ски трасета с обща дължина 17 километра, подходящи както за опитни скиори и сноубордисти, така и за начинаещи. Още в началото на сезона се появява и очакваната снежна покривка благодарение и на 100- те оръдия за изкуствен сняг . Курортът разполага с 4 кабинкови лифта с обща дължина 5,8 километра и капацитет 1800 души на час, което позволява на комплекса да поема дневно по 3000 туристи. Има няколко 5-звездни хотела, отговарящи на световните стандарти. На втората лифт станция се намират магазини за сувенири и спортна екипировка, кафе. А освен ските през останалите сезони много активно се практикуват преходите с велосипеди, с АТВ –та, предлагат се и пешеходни турове.

Кабинковият лифт ни отвежда на височина 1920 метра над морското равнище, където се намира лифтстанция с не по-малко очарователно име – „Спящата красавица”. Панорамният изглед оттук е поразителен. След сафарито в Грузия за втори път имам късмета да се наслаждавам и удивявам на красотата и величието на Кавказ! А за да бъде удоволствието пълно, с жена ми купихме от винарната на станцията “Wine House” бутилка червено вино от може би най-популярната марка в Азербайджан – Salavan, микс от каберне совиньон и мерло.

От „Туфандаг” се насочваме към последната ни спирка за деня- селото на удините Нидж. В целия Азербайджан само тук и в град Вартошен живеят наследниците на един от най-старите кавказки народи, населявал някогашната Кавказка Албания (IV век пр.Хр. – VIII век от новата ера). От тях в страната са останали около 4000 хиляди души. За удините е писал още Херодот. Те са православни християни и това е единственият етнос в Азербайджан, съхранил през вековете своята християнска принадлежност. Нещо повече, те са запазили своя майчин език и го изучават в началните часове в училище заедно с азербайджанския и руския. Но туристите, които посещават Нидж, идват да видят още едно от големите духовни богатства на удините – църквата, посветена на Св. Елисей, един от проповедниците на християнството в Кавказка Албания. Тя е издигната на мястото на древна апостолическа църква и е реставрирана през 2006 година. Известно е, че религията на удините е била в духовно единство с Арменската апостолическа църква, а богослужението се е водело на арменски език. Много по-късно светите книги се преведени на езика на албанците, но по-нататък писмеността им изчезва заедно с албанската държава. Два огромни чинара в църковния двор сякаш пазят храма от беди и посегателства, с каквито е пълна историята на този край. Църквата е изградена с традиционните варовикови блокове, вътре е скромно подредена. Но когато застанеш пред олтара, те обзема особеното чувство на преклонение пред паметта и духа на предците, които тук, в това малко село, са пребродили морето на друговерците, за да запазят жива искрата на православната вяра.

Имаме втора нощувка в Габала. Вечерята е пак в същия местен ресторант. Пак има сватба – този път са 700 души. Пак ни обслужват същите момчета от предната вечер, но гидът ни Ариф се е заел да им помага и този път поръчките и сервирането става по-експедитивно. А и никой не троши чинии.

Утре заминаваме за Шеки. Когато седнем да вечеряме в ресторанта, ще се спра по-подробно и на азербайджанската кухня. Гарантирам, че ще ви събуди апетита…

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
7/11/2018

Коментирай