КАБО ВЕРДЕ – NO STRESS – Част 2

КАБО ВЕРДЕ – NO STRESS


Докато Ковид 19 държа почти две години под строга карантина куп любими на българите места за почивка, особено в Югоизточна Азия, Африка успя да се намести в свободната ниша и да приласкае родните ни туристи с екзотични плажове,тюркоазено море, сафарита и още ред забавления. Отначало на първата писта излезе Занзибар, после инициативата поеха Кения, Сейшелите, Мавриций, за да се отвори път и на още една сравнително нова за нашия пазар дестинация – архипелагът Кабо Верде.

Вижте всички статии от поредицата „КАБО ВЕРДЕ – NO STRESS тук.

Част 2

Островът на солта

Сал е сравнително малък остров – дълъг е 36 км, широк – 12. Най-високата му точка е връх Монте Гранде с надморска височина 406 метра. Португалците го откриват през 1460 година. Пясъчните дюни в комбинация с пръснатите из острова скалисти хълмове излъчват истински лунен пейзаж. Тук валежи от дъжд почти липсват. През 1832 година  край селището Педро де Луме е открито голямо находище на сол, затова и името на острова е свързано с него – Островът на солта. За работа в солните мини  протугалците заселвали свои сънародници и преди всичко африкански роби. Извлечената сол била транспортирана с кораби до Бразилия и континентална Африка, където Португалия също е имала свои колонии. По онова време – първата половина на XIX век, солната индустрия процъфтявала и от Кабо Верде изнасяли годишно по 30 000 тона от бялото злато!

Макар и малък, остров Сал се оказва наистина много впечатляващ за любознателния турист. Отделихме почти цял ден да разгледаме основните му забележителности. За да ги представя нагледно, предлагам виртуално да ме последвате и първото място, на което ще спрем, се казва Мурдейра.

Това е живописен залив в западната част на острова, край който предприемчиви бизнесмени са изградили луксозно ваканционно селище. По-интересен обаче е неголемият планински масив в съседство със залива, чиято форма удивително прилича на лъвска глава. Нещо като нашенския скален монолит над река Ропотамо. Затова и носи названието Монт Леао. Тук идват доста туристи, съдейки и от сергията с…амулети, които местен търговец е разпънал на брега. Но през февруари и март напливът сигурно е по-голям, защото това е периодът, когато точно тук се срещат за любовна игра гърбати китове.

Продължаваме към столицата Ешпаргош. Това е по-скоро административният център на Сал, който се намира недалеч от международното летище „Амилкар Кабрал”. То носи името на един от борците за независимост на Кабо Верде, а самото летище е започнало да се строи още през 1939 година от Италия, по времето на Дучето – Бенито Мусолини. Завършено е десетина години след това, а на хълм над Ешпаргош се намира кула, която местните наричат радар, а всъщност от нея се ръководи въздушното движение на самолетите. Мястото на летището е избрано неслучайно – няма планински възишения наоколо, които да пречат на полетите. Самият Ешпаргош е малко градче, шарено като Санта Мария, с ниски двуетажни сгради, има и поликлиника и църква на Адвентистите от седмия ден. А в околностите е малкото царство на ВЕИ-тата. С помощта на постоянния вятър и тази съвременна технология се произвежда почти 35 % от електроенергията на острова.

Следваща спирка – Палмейра, главното пристанище на остров Сал. Голяма складова база за петролни продукти. Тук има дизелна електростанция под името „Електра”, която покрай всичко друго преработва морската вода в сладководна. Тази вода естествено не е за пиене – такава се бутилира фабрично на остров Сантяго. И бутилираната вода е препоръчително да се консумира в Кабо Верде.

Палмейра е и изходна точка за една от най-привлекателните атракции за туристите в Кабо Верде –морското сафари с катамаран в Атлантическия океан. Още на втория ден след пристигането ни на острова имахме удоволствието да се включим в това сафари. От пристана до катамарана и обратно ни превозиха с лодки, а на борда ни очакваше екип от млади хора, които през цялото време в рамките на три часа се грижиха за доброто ни настроение с храна, напитки, възможности за гмуркане, шнорхелинг, плуване и много музика и автентични местни танци. Интересно е, че за хора, които не могат да плуват, катамаранът разполага и с плаващ плувен басейн, който се закача откъм кърмата на кораба.

От Палмейра се насочваме към Буракона. Това е уникален естествен морски байсейн с подводна пещера. Разположен е сред вулканични скали, придвижването из които не е съвсем безопасно, затова стопаните на този природен парк са се погрижили да изградят специална дървена платформа. Когато океанът е спокоен, в този естествен басейн дори може да се поплува. Днес обаче вълните са големи. Но всички търсят да видят друго – „Синьото око”. Представете си зиналата паст на скално гърло, на дъното на което във водата се вижда яркосиньо „петно”. То изпъква най-добре, когато слънчевият лъч попадне директно на него. Туристите естествено искат да го снимат, някои дори пренебрегват безопасността си и добре, че домакините са осигурили охрана да им охлажда неразумния ентусиазъм. На Буракона са направили малък музей, чиято експозиция представя местната флора и фауна, както и разновидности на скалните образувания в региона.

Предстои голяма загадка. Навлизаме в Тера боа – „Земята на миражите”. Движим се из равнинна местност без никаква растителност, с ниски скалисти хълмове, сякаш бродим из непозната планета. Изведнъж попадаме на куп автомобили, спрели на място, което очевидно насочва погледите на туристите към нещо необичайно. Екскурзоводката ни насочва къде да снимаме. Виждаме в края на пясъчната равнина водна повърхност – сякаш океанът е навлязъл в нея. А всъщност няма никаква вода – чист мираж!

Идва време и за друга атракция – на…СПА в басейна на солницата Педро де Луме. Вече стана дума за нея. Сега това е малка фабрика за производство на сол, предимно за местни нужди. От някогашната голяма солна мина са останали дървени руини и части от кабелната линия, по която са извозвали с вагонетки солта до пристана за товарене на корабите. От солницата по хълма край нея се издигат дървени скелета, на равно разстояние едно от друго, създавайки алюзията с дървените кръстове, на които римляните са разпъвали християните в древността. А СПА–то си е просто да се топнеш в солената вода, за която казват, ама дали е така, че е…26 пъти по-солена от тази в океана. Факт е обаче, че както в Мъртво море, така и тук можеш спокойно да се опънеш на водната повърхност без никакъв риск да потънеш! За сведение, има съблекални, душове за почистване на тялото от солта.

Последна точка от днешното пътешествие из остров Сал – Заливът на акулите. Ще имаме пряк контакт с тях! Ха, не е ли опасно? Не е, защото ще си поиграем с акули…бебета. Малки, безопасни, игриви, които се щурат из краката ни в топлата морска вода. До мястото на срещата ни с тях се стига трудно, ако не сме с водни обувки (стъпваме на хлъзгави камъни) и ако не се държим за ръце. Водачът ни примамва малките бъдещи кръвожадници с някаква течност и рибешка стръв. Сега са едва ли не миловидни, но не след дълго време ще поемат към дълбокото и романтичното им време ще приключи – всички знаем как.

Коментирайки сцената с акулите, водачът ни обръща внимание на много важен въпрос- за безопасността на плажа. Трябва да се внимава, тъй като състоянието на океана се променя всекидневно, често се появяват силни вълни и течения, които биха били опасни и за опитни плувци!

Връщаме се в хотела, а малко по-късно ще се срещнем с друга голяма страст на хората в Кабо Верде – музиката. Тя е навсякъде – и в ресторантите, и в местните барове, където почти всяка вечер има парти (в хотела ни също!), и по време на местните празници. Санта Мария например всяка година през септември е домакин на музикален фестивал, който привлича и жители на съседните острови.

Вечерта сме на маса в най-популярното плажно заведение в Санта Мария – ресторантът за традиционна кухня и жива музика “Funana” (с ударение на последната сричка). Тук винаги е пълно с туристи, защото се предлага най-доброто от местната кухня и музика с оркестър, певица и танцьори в традиционните за острова танцувални  стилове Funana, Coladeira, Cola Sajon. Обикновено и гостите на ресторанта се включват в тях. Ресторантът разполага и с малка музейна експозиция за историята на острова. Тук за първи път опитваме класическия за Кабо Верде специалитет – „Качупа”, който представлява бавно приготвена яхния от ориз или царевица, боб, маниока, сладък картоф и телешко месо или риба. Счита се за националното ястие на острова. Разбира се, в множеството ресторанти в Санта Мария се предлага основно риба, рибни специалитети, лобстери и други морски дарове. Най-разпространената риба в Кабо Верде е рибата тон, виждахме да я разфасоват и на кея край плажа на Санта Мария. Но опитахме и още един вид, който силно ни впечатли – амбърджак. С фино бяло месо, на скара е страхотна! За предястие може би най-често се предлага козе сирене и с чаша вино изглежда превъзходно.

За десерт  се сервират различни сладкиши, сладоледи  и екзотични плодове. Никога досега не бях опитвал , например, толкова сладка папая! По начало селското стопанство е неизменна част от икономиката на архипелага. Отглеждат се тютюн, банани, сладки картофи, царевица, фъстъци. На вулканичния остров Фогу ябълки, кафе и лозя, от които се произвежда чудесно бяло или червено вино „Калдерас”, каквото ни предложиха и на вечерята в ресторанта “Funana”. Много от плодовете и зеленчуците обаче идват от внос и логично при описаните климатични особености, особено на остров Сал.

Да си дойдем обаче на думата с музиката. Тази вечер гостува певицата Милу, попрехвърлила средната възраст, но запазила страхотния си глас и уменията да се превъплъщава в танцувалните стилове с подкрепата на няколко невероятно темпераментни танцьори. Направиха страхотно шоу, стана и много як купон.

Навярно като Милу има и още много надарени изпълнители в Кабо Верде. Но тази страна има своята незаменима икона – певицата Сезария Евора. Едно от най-известните тукашни имена, познато в целия свят. Включително и в България, където Босоногата дива, както я наричат, изнася два концерта в София , в НДК, през 2005 и 2009 година.Сезария Евора излизала на сцената винаги боса в знак на съпричастност с бедността на своите сънародници. Така, както е правила на концертите си и друга африканска звезда, за която преди време писах – най–старата турне певица в света, 103-годишната Би Кидуде от Занзибар. И двете вече не са между живите, но изкуството им остава в историята и е част от културната съкровищница на Африка и света. Сезария Евора, която изпълнява и популярната у нас мексиканска песен Besame Mucho, е изпълнителка в т.нар. стил морна, подобен на португалското фадо. Стил меланхоличен, баладичен, възпяващ морето, несподелената любов, хората от островната държава. Затова е известна и като Кралицата на морна. Оставя в музикалната си кариера милиони продадени копия с нейни изпълнения, пет номинации за американската музикална награда „Грами”, като два пъти става и носител на приза. Нейни изпълнения може да се чуят както в някои  от заведенията на острова, така и в албуми, които се продават в магазините за сувенири.

А какво още може да се купи за спомен от Кабо Верде? Традиционни ръчно изработени сувенири: костенурки, африкански маски, памучен текстил с много добро качество, женски статуетки, ръкоделия, тъкани кошници и още интересни изделия на местните художествени занаяти. Плюс кафе и вино от Фогу.

***

Кабо Верде отново ще бъде в листата на Бояна-МГ за ваканция през зимните месеци. Следете нашите предложения на сайта на компанията.

(КРАЙ)

 

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
15/07/2022

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*