ДА СЕ ВЛЮБИШ В СЛОВЕНИЯ: 1. Порторож – Пристанът на розите

ДА СЕ ВЛЮБИШ В СЛОВЕНИЯ


През март тази година президентът на Словения Борут Пахор откри на специална церемония първата директна самолетна линия от София до словенската столица Любляна. Полетът се извършва от словенската авиокомпания Адриа Еъруейз три пъти седмично (в понеделник, четвъртък и неделя) и трае час и половина. С жена ми Мария решихме да посетим тази страна, за която бяхме чували само ласкави отзиви. Някъде даже четох, че спиращите дъха пейзажи, красивите и тайнствени места в Словения ще те накарат да се влюбиш в нея. Слагам ръка на сърцето и потвърждавам не на 100, а на 200 процента, че това е точно така. Дано само тази линия устиска във времето, защото като тръгнахме за Любляна „Бомбардир”-ът (това е марката на самолета) беше почти полупразен. А не е далеч времето, когато линията от София за грузинския курорт Кутаиси бе посрещната с големи очаквания, а накрая за няма и година време потъна в забвение. Икономическата логика в случая е безпощадна.

Вижте всички статии от поредицата „ДА СЕ ВЛЮБИШ В СЛОВЕНИЯ тук.

1. Порторож – Пристанът на розите

Словения не е голяма държава – по площ е почти пет пъти по-малка от България. За около два часа с кола може да прескочиш от единия й край до другия. Населението й е близо 2 милиона души. От 2004 година страната е членка на Европейския съюз, еврото е изместило местната валута и за европейските туристи това е безспорно удобство.

В Словения сме само за няколко дни. Както се казва, просто да я „помиришем”. Първата ни спирка е адриатическият морски курорт Порторож. Намира се в югозападната част на страната, на около час и половина път от люблянското летище. Истински завидях на словенците за качеството на техните пътища – по магистралата до крайбрежието им няма и шупла, камо ли дупки! Шофьорът, който ни вози в чист и спретнат микробус, се казва Боян. Говори сносен английски, макар че бихме могли да се разберем и на родните ни славянски езици. Но така е свикнал човекът да общува с чуждестранните туристи. Показва ни по пътя това и онова, а ние виждаме колко е зелена и чиста тази страна. Движим се край горички и хълмове, а когато наближаваме крайбрежието, се спускаме надолу. Релефът на Порторож е хълмист, по ниските склонове са накацали вили и малки хотели. Но човек остава с впечатлението, че тук познатото у нас презастрояване на крайбрежната територия въобще не съществува. Такъв полегат бряг съм виждал примерно в Сан Ремо, но там гъмжи от оранжерии за цветя, а тук се оглеждахме за… рози. Нали това означава в превод името на града – пристанище на розите. А както у нас, така и тук тези разкошни ароматни цветя са в силата си точно през май и юни. Е, нямат славата на нашата макслодайна роза, но нали са добавка към цялостната красота на града.

Порторож няма исторически забележителности както съседния Пиран. Но е прекрасно място за спокойна почивка на брега на морето и особено за любителите на СПА услуги. Повечето класни хотели добавят към названието си „термален” и там наистина има отлични условия за пълноценен релакс и възстановяване на здравето. Курортът е известен с възможностите си за лечение на различни заболявания: от нарушения на стомашно-чревния тракт до бронхиална астма, от проблеми със ставите и цялостния опорно-двигателен апарат до такива на кожата. Днес в града на много места може да намерите СПА и уелнес центрове, студиа за масажи, включително и тайландски. При процедурите се използва и морска вода, както и лечебна кал. Впрочем, туризмът прохожда тук още през XIX век, когато офицери от австро-унгарската армия идвали да се лекуват с кал от солниците в съседното на Порторож селище Сечовле. През миналото столетие , когато тук отпочиват представители на кралската австро-унгарска династия, на Порторож се носи славата на Хабсбургска Ривиера! Най-старият хотел в курорта – петзвездният „Палас”, построен през 1910 година, всъщност наследява дворец на Хабсбургите, а днес е и в класацията на най-луксозните хотели в света, посещаван от кралски особи и всякакви други знаменитости.

И понеже стана дума за термалните хотели, нашият – „Словения”, също не прави изключение. И тук уелнес центърът (на площ от 10 000 кв.м!) разполага с отопляеми плувни басейни със сладка и морска вода, предлага таласотерапии, аюрведа, на собствения му плаж Meduza има павилиони за масаж и други процедури за тяло и разкрасяване. Хотелът също е 5-звезден, луксозен, но стаите му като квадратура са далеч от стандарта на тази категория – просто са малки. Но от балконите им изгледът към морето е прекрасен. Пред погледа се стеле малкият и сравнително тесен изкуствен пясъчен плаж, кеят, яхтеното пристанище, главната улица „Обала”, която се простира успоредно на морето и тук може да се намери всичко: ресторанти, барове, магазини, всякакви други забавления.

Докато словенците отмарят и тук, но повече на хърватското крайбрежие, в Порторож пристигат туристи от цяла Европа. В курорта попаднахме кажи-речи още в началото на туристическия сезон, който обикновено е кратък. Сега нямаше много хора, някои заведения още не бяха отворили, но казват, че през юли и август, когато температурите на въздуха се качват и до 35 градуса, в хотелите не можеш да намериш пукнато място.

Освен плаж и СПА услуги, туристите в Порторож имат един съществен бонус – възможността да посетят Венеция. До Канале Гранде и останалите забележителности на прочутата италианска перла всеки ден пътуват автобуси и по-малки бусчета. Пътят не отнема повече от 2 часа в едната посока и затова екскурзията до Венеция е една от най-популярните атракции в Порторож. Има и ферибот, а не е далеч и друг, дълбоко свързан със словенската история град на Ботуша – Триест, но за това ще стане дума в следващата част от пътеписа.

Тъй че, ако ви се падне да почивате на „Хабсбургската Ривиера” , не забравяйте, че Венеция е наблизо. Отивате сутринта, връщате се вечерта.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
10/07/2018

Коментирай