Доминиканска република – Карибски купон. 2 ден: No smoking

Тъй като пристигнахме по тъмно, едва днес, след сън, можахме да се запознаем с мястото, където ще прекараме новогодишната си ваканция. Стаята беше прекрасна, на две нива, с климатик и телевизор LCD, всеки ден се зарежда минерална вода. Единственото неудобство е, че се намира на партера и всеки може да се порадва на нашето интимно битие. Но тук явно на това не се обръща внимание. Хотелската част представлява верига от триетажни корпуси в много приятни цветове, като между тях е оставено достатъчно свободно пространство за парковата част и басейна. Паркът е изключително привлекателен с кокосовите палми, букетите от тропически цвета и скулптурите на животни и божества, изработени в стила на индианската художествена традиция. През целия ден отвсякъде звучи ритмична музика. Край басейна се намира игрище за плажен волейбол, там е и СПА центърът, който всъщност представлява две колиби с по две масажни маси на открито и малко джакузи. Храната е на All inclusive, основно в ресторанта Ел Касабе, но има и три заведения а ла карт с италианска, мексиканска и средиземноморска кухня. Храната е много добра и разнообразна – тук е рай на плодовете, фрешовете и разбира се коктейлите с известния доминикански ром. В този комплекс обаче не се допускат да почиват малки деца.

Закусихме рано, защото имахме среща с представителя на Travelplan. Казваше се Антонио Пачеко.В ресторанта вече цареше предновогодишно настроение – келнерите носеха на главите си червени коледни шапчици и мязаха досущ на джуджетата на дядо Коледа. Само дето муцките им бяха черни! Много са весели, постоянно подпяват някоя местна мелодия. Докато стане време за срещата ни с Антонио, с Мария поскитахме из „махалата“. На инфото се явихме само ние шестимата и едно семейство от Димитровград. Другите българи въобще не се вяснаха – явно такива неща като екскурзии, организирани забавления не ги интересуваха, дори кога след няколко дни ще ни вземат от хотела, за да си тръгнем за България.

Антонио излезе доста словоохотлив, но и нетактичен. Така и не разбрах защо пред четири семейни двойки започна да предлага и телефон само за мъже. Ако бяхме дошли в страната му да се забавляваме с проститутки, а това беше подтекстът на тази покана, щяхме да си дойдем сами, по ергенски. Сляп ли е, глупав ли е, не знам! Освен това обеща екскурзиите да са на руски език, а после се отметна, щом прибра парите. Накрая се разсърди, че не му отделихме бакшиш, но ние много добре знаем, че в цената е калкулиран и приход за него. Нали и ние работим така на морето, какво ни взема за балами! Така единия ден ще ходим на шопинг в някакъв център за художествени занаяти, след новогодишния празник ще отидем с корабче на о. Саона, а на другия ден ще посетим полуостров Самана. От екскурзията до столицата на страната Санто Доминго се отказахме, защото трябваше да пътуваме само в едната посока 3 часа и половина. Много съжалявах, че този забележителен град е толкова далеч от хотела ни. Санто Доминго е най-старият град в Америка. Тук се намират най-старата катедрала (Св. Мария) на континента, най-старата колониална улица, най-старият американски университет, основан през 1538 година! В Санто Доминго са погребани костите на Колумб, на името на великия откривател се издига и най-старият морски фар в Америка.

Когато приключихме срещата си с мистър Антонио, с Мария влязохме в един от сувенирните магазини към хотела. Купих на жена ми поредната сламена шапка – тя има наистина впечатляваща колекция от подобни плажни аксесоари. В интерес на истината тя беше много красива ( имам предвид и шапката!). На входа на магазина стояха няколко местни момчета. Едно от тях дружелюбно ни попита откъде сме, след като му светна, че не сме руснаци. Когато му казахме България, последва и обичайният за последното десетилетие възглас: „О, да, Стоичков!“. Славата на Модерния ляв не увяхва по различните краища на света.

Дойде време да излезем и на плажа. Пясъкът е чисто бял като брашно. Плажната ивица е много широка и чудесна за разходка, за което помага и отливът. Можеш да скиташ по нея километри. Самият океан – тук се намираме на брега на Атлантика, е доста бурен, вее се червен флаг от спасителния пост, но на плиткото хората си се плацикат спокойно. И аз се гмурнах сред вълните, но се разочаровах бързо – водата беше топла, но адски солена. Времето тук се мени за минути – ту грее палещо слънце, ту излизат облаци и ръсва дъжд. На плажа се предлагат всякакви водни спортове: сърф, банан, джет, парашут – нищо по-различно от българските курорти. Хавлии за плажа се вземат срещу депозит – като върнеш кърпата си получаваш парите. На плажа има и още една особеност – на всяка крачка щъкат посредници, които предлагат да те заведат в по-евтин хотел. Трябва да си ненормален да им се поведеш по акъла, но щом го правят, значи има и балъци.

Този ден решихме с Мария да обядваме в средиземноморския ресторант Mare Nostrum. Противно на очакванията ни, доминиканската кухня не отрежда водещо място на рибата и морските дарове. На блок масата нямаще никаква риба! Добре, че срещнахме българите от Димитровград, които ни подсказаха, че трябва да направим специална поръчка за риба и то при готвача!

След обяд го ударихме на релакс: масаж, спане – още не можехме да се отървем от умората след дългото пътуване до Карибите. Вечерта се събрахме с двете семейства да хапнем и се насочихме към мексиканския ресторант. За съжаление не ни пуснаха вътре, защото се бяхме издокарали по къси панталони и сандали. Коментирахме, че за да вечеряме тук може би трябва да се барнем в смокинг. Тогава отидохме в Ел Касабе. Там слава богу бяха благосклонни, едно момиче от персонала ни попита „No smoking?“ и когато ни поведе към салона за непушачи, тутакси ме огря шегата: „Ето, тук ще ни пуснат без… смокинг!“

Вечеряхме леко. Храната беше прилична, но бирата – никак. А в Доминикана се продава само един вид местно пиво – Presidente и някакъв испански бълвоч. Дори и на уискито посягат, майка им стара – сервират го… със спрайт!

(Следва продължение!)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21