Доминиканска република – Карибски купон. 3 ден: Една пура, моля!

Манифактурата за пури

Манифактурата за пури

На закуска в ресторанта дойде една жена от съседната маса да ми каже, че някаква птица ми е накълвала кроасана, докато съм ходил да си точа фреш. Будна съвест! Благодарих на жената, май беше германка, но за нейно учудване не си хвърлих закуската в коша, ами си я хапнах като стой та гледай! Какво като се е почерпило птичето? Тук природата е изключително добре съхранена и това с пълна сила важи за курортната зона и плажа Баваро, където се намираме ние. Властите в Доминикана смятат екологичните закони за светая светих!

Докато пиехме много хубаво доминиканско кафе, попитах бармана кой от местните видове ром ще ми препоръча да си купя за вкъщи. Преди това направих подобен опит с един от сервитьорите, но вместо да ме ориентира в избора, направо се насочи към бара да ми носи питие. Езиковата бариера и тук си казва думата – персоналът в ресторантите не говори добре английски. Едно им говориш, друго разбират! Барманът обаче включи за какво го питам и ми показа бутилка от завода Бургела. Каза ми, че този ром е the best и впоследствие се доверих на него.

До обяд се търкаляхме на плажа. Тук непрестанно бродят продавачи на пури и сувенири, както и всякакви киеци, които те питат свойски откъде си, след което се опитват да ти пробутат някой евтин боклук. На пясъка се вихри анимация – аеробика, плажен волейбол. Появи се и дресьор на змии, който беше хванал за снимка едно едрогърдесто маце, вероятно рускиня, и чевръсто му увиваше влечугото около кръста.

Днес след обяд сме се записали на шопинг тур в Mondo Autentico- център за художествени занаяти. Бусчето, което трябваше да ни извози дотам, пристигна със закъснение, тъкмо когато на езика ми бяха едни от цветистите ни български ругатни. До въпросния център пътувахме около 30 минути. Пътят беше досущ като в България – осеян с дупки и кърпен асфалт. Половин час понякога е достатъчен да добиеш впечатление какво има извън курортната зона. За съжаление – запусната инфраструктура, мръсотия, мизерия. Наоколо се редят схлупени къщурки, от които се разнася непоносима воня. Много рядко може да се види по-читава сграда – ще е къща или на някой доктор, или на търговец. На всеки километър са се спретнали малки хотелчета, където се вихри проституция и употреба на наркотици. На пътя пеперудки като нашите магистрални мургавелки колкото щеш! На всяко кьоше се мъдри будка с надпис „Banca“, което се оказа пункт за някаква местна лотария, нещо като родното ни тото. Край всяка от тях се тълпят местни чернокожи, почти всички яхнали малки мотопеди. В Доминикана мотопедите са основно МПС, щъкат с тях навсякъде. На много места ги дават под наем. Автопаркът е типично американски, особено камионите. Хигиената в населените места е под всякаква критика: кални улици, бродещи сред тях бездомни кучета. Попаднахме и на сергия за… месо, накацано от рояк мухи. Една хапка от него сигурно ще донесе дълго и тежко висене на тоалетната чиния, а може да има и по-тежки последици. Хората са облечени бедно. Но напук на всичко това навсякъде звучи меренге, а ухилени местни младежи се поклащат в такт с тази музика, сякаш това, което ги заобикаля, няма никакво значение. Че в циганските ни квартали не е ли така?

Mondo Autentico представлява комплекс от манифактура за производство на пури и голям магазин за сувенири. За пръв път имах възможност да се запозная с целия процес за изработката на пурите: от подбора на тютюневите листа (може да са от различни видове), пресоването им, за да се получи формата на самата пура, поставянето на връхчето на пурата, „отлежаването“ на изделието (поне 75 дни), до пакетирането и изпращането на готовата продукция за продажба. На стената в манифактурата висят портретите на изтъкнати любители на пурите: Шарл де Гол, Фидел Кастро, Че Гевара и др. Учудих се, че липсва Уинстън Чърчил – да сте го видяли без пура?

Повечето време, разбира се, прекарахме в магазина. Купихме за България кафе, бутилка ром, малко бижутерия за двете ни дъщери, албум за бъдещите снимки от Доминикана. Както и две много приятни картини в популярния тук стил „Хаитянски наив“. Тук цените са фиксирани и не може да се прави пазарлък, както например на плажа.

Шопингът приключи в едно от магазинчетата за сувенири в хотела. Мария не намери още нещо, което да прибавим към подаръците от следобедното пазаруване. След като видя, че госпожата не поддава, продавачът – чернокож хитрушко с игриви очи, се насочи към мен, белким му излезе късмета. Донесе ми кутия с пури, но му казах, че не пуша. Повъртя се насам-натам и ми предложи бутилка ром. Казах му, че не пия. Изглежда го смути нежеланието ми да се посветя на някой от тези пороци и тогава ни в клин, ни в ръкав, намигвайки с око, изстреля „А ники-ники?“ Жестът, който последва, недвусмислено ме подтикваше към отговор как съм по тънката част. „О-о, викам му, няма проблеми!“ и изразително погледнах към жена ми, сякаш да подчертая, че и на 100 години пак ще хваща око.Това искрено го зарадва и разпервайки ръка, възкликна: „Give me five!“ След което плеснахме ръце, а това „ники-ники“ стана нарицателно от доминиканския ни воаяж.

За вечеря всички българи от мъжки пол обухме дълги панталони и това бе причина да ни пуснат в ресторанта „Рио Гранде“ – мексиканският стек хаус. Вечеряхме превъзходно телешко на барбекю с червено вино. А за добре дошли ни поднесоха „Маргарита“ – напитка, която се оказа чиста текила с обилно сол по ръба на чашата. На жените не им хареса, но след като сме почти в… Мексико, трябваше да опитаме и това.

(Следва продължение!)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
7/11/2012

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*