ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА: 1. От Златното руно до Новия път на коприната

ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА
(Септември 2016 г.)


Грузинците често обичат да разказват една стара легенда. След като Господ сътворил света, се заел да разпределя земята между народите. За съжаление по това време грузинците били на разпивка – нали още от дълбока древност си обичат виното. Когато научили обаче какво се случва, мигом зарязали пиячката и хукнали да си получат и те част от земния пай. Уви, закъсняли- всичко вече било раздадено. Ами сега? Жалвали се на Господ, а той след като размислил, взел, че им дал…рая.

Вижте всички статии от поредицата „ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА“ тук.

gruzia-kavkazkata-krasavica-1-ot-zlatnoto-runo-do-noviya-put-na-koprinata-01-jazon-zlatnoto-runo-argonavti

1. От Златното руно до Новия път на коприната

Тази легенда грузинците разказват с особен патос. Те много се гордеят със страната си, а гордостта е част от националния им характер. А да венцеславят Грузия има защо. Тя е една от най-старите държави в тази част на света. Според преданието, когато асирийският цар Нимрод решил да строи във Вавилон кула, „по-голяма от планината Севда”, един от знатните граждани на име Таргамос се възпротивил на тази идея и отвел семейството си на север, достигайки планината Кавказ. Той се счита за родоначалник на кавказките племена, а синът му Картлос – за основател на Грузия. Неслучайно по-старите имена на страната са свързани с този митичен герой: Картли, Сакартвело. Дори грузинският език се нарича картвели.

Ако продължим с легендите, ще припомня едни от най-известните в света. За похода на Язон и аргонавтите да търсят Златното руно в Колхида (по онова време в пределите на днешна Грузия). За Прикования Прометей, когото боговете наказали на една скала в планината Казбег, в Грузия, защото им откраднал огъня. За безстрашните амазонки, които се подвизавали по бреговете на реката Терек в Грузия…

Грузия е и една от първите страни в света, която приема християнството като официална държавна религия. Грузинската писменост е също много стара. Азбуката е създадена още през античния период, а през 2016 година беше включена в Списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство.

Да си призная, представата ми за Грузия се изчерпваше с незабравимата комедия „Кавказка пленница”, с футболния отбор на Динамо – Тбилиси, с грузинското вино и вездесъщия грузински шашлик. Да не забравя и прочутия грузински танцов ансамбъл „Сухишвили”, който е гостувал и в България. Когато посетих обаче тази прекрасна страна, отсамо себе си дойде и заглавието на пътеписа –„Кавказката красавица”.

Грузия е разположена в Югозападна Азия, на площ от 69 700 кв.км. Граничи с Азербайджан, Армения, Турция и Русия, има и излаз на Черно море. Тя е планинска страна, половината й територия е на повече от 1000 метра надморска височина. Най-високият й планински връх е Шхара (5068 м), втори след него е Казбег (5033 м). Въпреки че е сурова планина, Кавказ се отличава с необикновен природен чар. Плодородните селскостопански земи се простират по долините на реките Риони и Кура, както и в Колхидската низина. Батуми пък е главният черноморски курорт на страната.

Историята на Грузия й е отредила твърде къс период на единна и суверенна страна. При управлението на царица Тамара (1184 – 1212 г.) тя изживява своя Златен век след владичеството на гърци, римляни и византийци. След царуването на Тамара през XIV век страната е опустошена от монголците. Столетие по-късно се разпада на няколко царства (колко си приличаме по това с грузинците) и става лесна плячка първо на персите, после на османските турци. През 1801 година Грузия вече е руска провинция, а от 1921 година влиза в орбитата на новосформирания Съветски съюз и е обявена за съветска република. Така до 1991 година, когато след разпада на СССР провъзгласява своята независимост. Тогава пък се отприщват вътрешните размирици и сепаратистки движения, войните в Абхазия и Южна Осетия, по-късно и с Русия, за да изпадне в тежък икономически и социален колабс, от който и до днес не може напълно да се отърве. Ами само от войната с Русия през 2008 година, след която окончателно губи провинциите Абхазия и Южна Осетия, а това е 20% от нейната територия, когато близо 300 000 грузинци са принудени да напуснат родните си места, грузинската икономика е на минус с над 2 милиарда щатски долара! По времето на съветския комунистически лидер Михаил Горбачов имаше един външен министър на СССР, Едуард Шеварнадзе. Той стана и президент на Грузия, но по негово време страната буквално е беряла душа: 50 долара средна месечна заплата, 50 % дефицит на брутния вътрешен продукт (БВП), 40 % безработица, огромен държавен дълг – само неизплатените пенсии и заплати през 2003 година са възлизали на 120 милиона долара! И логично общественото недоволство посочва на Шеварнадзе вратата. През нея влиза водачът на т.нар. Революция на розите – Михаил Саакашвили, с опити за сериозни реформи, но войната с Русия забавя промените и след 10 години на власт самият Миша, както го наричат грузинците, търси убежище в…Украйна.

Днес Грузия изглежда по-стабилна. Първо, политически, след като с голямо мнозинство последните парламентарни избори печели демократичната и с явно прозападни нагласи партия „Грузинска мечта”. В страната е спокойно и това е първото впечатление, когато пристигнахме в Тбилиси. По улиците сноват полицейски патрулки, на които „сините лампи” святкат непрекъснато. Екскурзоводката ни Мака – блондинка, която въобще не прилича на грузинска жена, ни обясни, че това се прави 24 часа в денонощието, а не при полицейска акция. Така всеки си дава сметка, че пазителите на закона са на мястото си и трябва да се съобразява с това. По тази причина нивото на престъпност в страната е сведено до минимум. Ето за кого Веселин Маринов си струва да попее…

Второ, според анализаторите, през последните няколко години Грузия е успяла да поддържа „ забележителна по своята либералност пропазарна политика”, благодарение на която темповете на растеж на БВП достигат 5% годишно и се очаква в обозримо бъдеще Грузия да се превърне в просперираща страна. Има видим подем в селското стопанство, след като държавата е започнала да осигурява субсидии за местните фермери. Грузия е производител на цитрусови плодове, голям износител на минералната вода „Боржоми”. Строи се много, обновяват се пътищата. Туризмът значително е дръпнал напред – докато обикаляхме страната не спираха да прииждат групи чуждестранни туристи, особено от Азия. Годишно 5 милиона туристи посещават страната, което не е никак малко за нейните мащаби.

Макар и бедна на природни ресурси, заради което внася нефт и газ, стратегията на страната е да се намести, малко грубо казано, в регионалната енергийна система, насочена към Европа. Ще продължи започналото по времето на Саакашвили изграждане на газо- и петролопроводи, така че Грузия да стане част от Южния газов коридор в Каспийския регион, по който трябва да потече природен газ за европейския континент. В коментар на политическия анализатор Алекс Алексиев се посочва, че още по-голяма перспектива крие включването на Грузия в инициирания от Китай Нов път на коприната. Това е грандиозен проект, съдейки не само от заложената в него идея, но и по размера на инвестициите, които ще се вложат. Само Китайската национална банка е готова да плати на първо четене близо 120 милиарда долара! Става дума за трасе, наподобяващо стария път на коприната, което ще осигурява пряка връзка на китайските стоки с пазарите в Централна Азия и Източна Европа. Само през последните години износът на Китай за за страните от Източна Европа е нарастнал с 30 %! Новият търговски коридор има за цел значително да съкрати доставката на тези стоки по сушата – от 36 на 10 дни с влак и така да конкурира морските пътища. Предвижда се строителството на съответната инфраструктура: автомобилен и ж.п. път, морски пристанища. Новият път на коприната определено ще има огромно геополитическо значение, защото освен на Китай без съмнение ще носи полза и на всички страни, участващи по веригата. И една от тях ще е Грузия.

Но да оставим големите проекти и да видим какво предлага Грузия като туристическа дестинация. За начало да започнем от столицата.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
28/02/2017

Коментирай