ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА: 2. Тбилиси – „топлият” град

ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА
(Септември 2016 г.)

Вижте всички статии от поредицата „ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА“ тук.

gruzia-kavkazkata-krasavica-2-tbilisi-05

2. Тбилиси – „топлият” град

За Тбилиси пътувахме с Турските авиолинии през Истанбул. Когато пристигнахме в грузинската столица, тукашното летище ми се стори доста по-семпло от нашето на Терминал 2 в София. Всъщност една от положителните промени в грузинската страна са значително увеличените въздушни връзки с Централна Азия и Източна Европа. През 2016 година тръгна от София и директният полет на нискотарифната авиокомпания Wizz air до Кутаиси.

Тбилиси наброява около 1,4 милиона жители. И тук, както в цяла Грузия, населението е микс от близо…100 националности. Грузинци, арменци, евреи, азери, абхазци, кюрди, руснаци, турци, украинци, татари, осети…Може да изброявам безкрай! Тбилиси в превод от грузински означава „топъл град”. Идва от думата тфили – топъл. До 1936 година градът се е наричал Тифлис. По същия начин се изписваше на турски името на града на истанбулското летище. Топлото пък има връзка с т.нар. серни бани в квартала Абанотубани. Те са се захранвали с топла минерална вода (70-80 градуса), разнасяйки из целия квартал миризмата на сяра. Кварталът е населен предимно с азери, тук са си вдигнали джамия и паметник на покойния президент на Азербайджан Гейдар Алиев. Баните сега са затворени, но някога тук са отмаряли търговците с камилските кервани, които са пътували по Пътя на коприната. Имало и басейни за ВИП гости, какъвто например бил цар Ерекли II. И днес на стената на една от баните се точи надпис King Ereklie’s Bath. Мака казва, че теляците, които обслужвали посетителите в баните, имали навика да надават ухо какво си говорят клиентите и вършели откровен шпионаж. В духа на шегата дали пък тук не се е пръкнал…КГБ?

Може би най-добрия изглед към Тбилиси се открива от цитаделата Нарикала, стените на която се издигат на хълма Св.Гора над града. До крепостта се стига с кабинков лифт само за няколко минути. През вековете тя е претърпяла всякакви превратности – била е разрушавана и възстановявана отново. Последната й реставрация е извършена в началото на новия век, тогава е реконструирана и намиращата се в нея църква Св.Никола. Вечер стените на крепостта се осветяват и гледката е впечатляваща.

Първото, което спира погледа от цитаделата към града, е реката Кура, която протича през Тбилиси. Тя е най-дългата река в Грузия, около 1364 км. Извира от Турция, преминава през Грузия и Азербайджан и се влива в Каспийско море. Една от атракциите за гостите на Тбилиси са разходките с лодки из реката. Между двата й бряга се е протегнал стъкленият Мост на мира във формата на дракон. Той е и част от футуристичните архитектурни проекти в градския дизайн на грузинската столица. Към тази категория може да присъединим общинската сграда с форма на накацали една до друга гъби, двете огромни тръби от стъкло и метал, които е трябвало да бъдат част от театър, стъклената фасада на най-новия хотел – гигант в Тбилиси – 6-звездният „Балтимор”. Цялата в стъклена опаковка е и ексцентричната сграда на хълма под крепостта, която се оказа домът на новата политическа звезда на Грузия – бизнесменът – милиардер Бидзина Иванишвили. Той е и лидерът на управляващата партия „Грузинска мечта”, но за разлика от родните политици, за които мечтата на живота им е премиерският пост, г-н Иванишвили се е отказал да ръководи грузинското правителство и е предпочел да си гледа бизнеса. За него се разнасят всякакви приказки, една от които е, че натрупал богатството си от търговия с метали и недвижимости като подставено лице на Кремъл. И за да завърша със стъклените архитектурни еквилибристики в пейзажа на Тбилиси, да обърнем поглед от другата страна на реката, срещу хълма с Нарикала. Там се извисява лъскавата резиденция на грузинския президент. По формата си тя почти копира американския Капитолий в столицата Вашингтон. Строена е пет години (2004 – 2009) при управлението на Михаил Саакашвили. Казват, че строежът бил повече от разточителен, похарчени били милиони долари, за което държавният глава отнесъл остри критики.

Близо до крепостта се извисява 20-метровата статуя на Майка Грузия. Изработена е от алуминий, а женската фигура държи в ръцете си чаша и меч – символи на гостоприемството и величието на Грузия. Малко по-нататък пък е телевизионната кула на Тбилиси.

От стените на крепостта добре се виждат Площада на победата с колоната на Св.Георги, покровителят на Тбилиси, най-представителният булевард в столицата на името на грузинския поет Шота Руставели, както и повечето православни храмове, пръснати на различни места из града. Сред тях се отличава църквата Св.Троица, чиято камбанария се издига на 90 метра височина! Прави впечатление видът на църковните кубета – всички са конусовидни за разлика от традиционната за православието обла форма.

Сега ще слезем от Нарикала и ще продължим с „наземна” обиколка на Тбилиси. Ще започнем от църква, една от най-значимите в града – Метехи, разположена върху скалисто възвишение на левия бряг на Кура. На това място е било първото селище на име Метехи, имало е царски дворец и църква, посветена на Божията майка. Тя е строена от цар Вахтанг I Горгасели. След победата си над персите през V век той основава Тбилиси и днес в съседство с църквата Метехи се издига негов паметник. Царят е на кон, с шлем, на който е изобразена главата на вълк. Персите били удивени от бойните му умения и го нарекли Вълчата глава.

През 1235 година монголците унищожили и царския дворец, и църквата. Четири десетилетия по-късно грузинският цар Деметре II възстановил църквата и до днес тя е останала в този си вид. Мака разказва, че до установяването на съветската власт тук е имало затвор, тя го е разрушила. Сега около Метехи е оформена широка площадка, от която също се открива панорамна гледка към града. Символична е близостта на църквата с паметника на Вахтанг Горгасели. Царят е останал в грузинската история и като строител на множество църкви и манастири, утвърждавайки така християнската вяра. Когато влязохме в храма,течеше обичайната неделна литургия и вътре беше пълно с богомолци. А отвън една жена продаваше цветя и плетени цветни венчета, да красят главите на дамите.

Да продължим към стария Тбилиси. Там ще видим още две от най-важните за грузинците православни църкви – катедралата Сиони и базиликата Анчисхати, ще проследим и първите стъпки на християнството в страната. Но преди това ще прекосим стъкления мост, ще излезем на площад Горгасали и ще се спуснем в тунела на покрития пазар Мейдан базар. Тук има какво да видят туристите: пещ, в каквато грузинците пекат хляба си, делви, в каквито им отлежава виното, различни видове грузински вина и местната ракия чача, многобройни сувенири и произведения на местните художествени занаяти. В Мейдан базар може да се видят например различни по размери рогове за пиене на вино, всякакви статуетки на Сталин – нали по произход е грузинец, икони, традиционни местни облекла и най-вече прословутият чохар (в комплект с патрондаш и рунтав калпак). Чохарът е облеклото на грузинските джигити. Стоките не са от най-евтините, но пък качеството им е гарантирано.

На Мейдан базар, а и на други места в Тбилиси се предлагат и произведения на едно възродено в Грузия древно изкуство – минанкари. Това е ръчна изработка на бижута, картини, медальони, цветни икони и др. от специфичен емайл, подобен на стъкло, инкрустиран със сребро, злато, полускъпоценни камъни и други украшения. Названието минанкари е от ирански произход, означава име на божество и се смята, че тази ювелирна техника е възникнала през IV – V век в т.нар. Сасанидски Иран, развила се е по-късно във Византия. В Грузия подобни артефакти има в Националния музей, както и например на гробницата на Св. Нино в Бодбе (край Кахетия). Дълго време тази технология замира, докато се възобновява отново през 60-те години на миналия век. Днес частни ателиета практикуват този занаят, качествени изделия може да се намерят и в една от най-добрите столични галерии – „Шарден”. Но както навсякъде по света, инвазията на ментетата от Изтока не е прескочила и Грузия, подобни изделия пристигат от Тайланд и цените им подбиват пазара.

От базара стигаме пред Синагогата. Тя е построена през 1904 г. Евреи се заселват в Грузия малко след раждането на Христос. Дълги години храмът е дом на еврейската общност в Тбилиси. Продължава и сега, въпреки че след разпада на СССР мнозинството от тях се изселва в Израел. Мака казва, че след политическите промени са се изострили отношенията на обеднелите грузинци и евреите, които по понятни причини са запазили материалното си състояние. Според нея това е и една от причините евреите да заминат за новата си родина.

Продължаваме по ул. „Ерекли II” в стария град, изпълнена с кафенета и ресторанти, от които се разнасят аромати на грузински вкусотии. За местната кухня тепърва ще говорим. На тази улица се открояват характерните грузински къщи, с дървена облицовка и балкончета, обкичени с цветя.

Грузинците освен горди и гостоприемни са и с тънко чувство за хумор. По улиците на стария град ще срещнеш бронзови статуи и кукли, които няма как да не те накарат да се засмееш и да поискаш снимка с тях. Една от бронзовите капии събира най-много туристи. Това е тамадата, диригентът на тостовете, които са неизбежна част от гощавката на грузинската трапеза.

Минаваме покрай Грузинската патриаршия и централата на политическата партия „Грузинска мечта”. А след сергията на букинистите до базиликата Анчисхати спираме пред една ексцентрична сграда, наклонена като кулата в Пиза. Това е кукленият театър за възрастни. Фасадата му създава илюзията, че е много стара, но всъщност не е така. Тук се изнасят куклени пиеси, съпроводени със субтитри на различни езици, така че зрителите чужденци да знаят за какво става дума. Тъй като се помотахме повечко из стария град, не сварихме атракцията, която кукленият театър предлага на гостите на града: всеки ден в 12.00 и 19.00 на балкончето на най-горния етаж излиза кукла и бие висящата на него камбана.

Пешеходният ни тур приключва (посещението на църквите Сиони и Анчисхати оставям за следващата глава) и се качваме на автобуса, за да поемем по водещия булевард на Тбилиси „Шота Руставели”. За тази популярна транспортна артерия грузинците говорят като за парижката Шан-з- Елисе. Тя започва от Площада на победата с колоната, на върха на която е златната статуя на Св.Георги, и завършва на площад „Руставели”, където е и паметникът на поета. От двете страни на булеварда се редят и старинни, и модерни сгради: Драматичният театър „Руставели”, Грузинската академия на науките, Театъра за опера и балет, Парламентът, Музеят на съвременното изкуство и др. Улицата е дълга около километър и половина. Тук, както и навсякъде из града, може да срещнеш известните грузински маршрутки. Градският транспорт разчита и на автобуси, а метрото (с 2 линии и 22 метростанции) вече е навършило 50 години.

За сведение Шота Руставели е един от най-известните грузински поети, живял в периода между XII и XIII век. Автор е на поемата „Витязът в тигрова кожа”, определяна като възхвала на грузинската царица Тамара. Тази поема се счита не само за национален епос на Грузия, но и за явление в световната литература.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
1/03/2017

Коментирай