ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА: 4. Off road под 5-хилядника Казбег

ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА
(Септември 2016 г.)

Вижте всички статии от поредицата „ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА“ тук.

gruzia-kavkazkata-krasavica-4-kazbeg-P1280565

4. Off road под 5-хилядника Казбег

От християнските светини в Грузия остана да видим още една – Гергетската Света Троица, но тя е далеч от Тбилиси, в Кавказ, на почти 2200 м надморска височина. Дотам ще стигнем с автомобили 4 х 4 от градчето Степанцминда (бивш Казбег по съветско време), но най-напред ще пътуваме с автобуса ни по прочутата Грузинска военна магистрала. Тя е строена от Русия през XIX век с очевидната стратегическа цел да се осигури преход на войските й през труднодостъпния терен на Кавказ.

От християнските светини в Грузия остана да видим още една – Гергетската Света Троица, но тя е далеч от Тбилиси, в Кавказ, на почти 2200 м надморска височина. Дотам ще стигнем с автомобили 4 х 4 от градчето Степанцминда (бивш Казбег по съветско време), но най-напред ще пътуваме с автобуса ни по прочутата Грузинска военна магистрала. Тя е строена от Русия през XIX век с очевидната стратегическа цел да се осигури преход на войските й през труднодостъпния терен на Кавказ.

Магистралата преминава през подножието на Голям Кавказ и стига до границата с Русия. Казват, че природните картини, които се разкриват по протежение на тази историческа пътна артерия, направо спирали дъха и често вдъхновявали творчеството на едни от най-изтъкнатите грузински интелектуалци: поети, писатели, художници… И наистина: природата, през която преминава този важен стратегически път, е много живописна. Особено в онази част от пътя, която следва един огромен водоем, язовира „Жинвали”. Край него се издига и укрепеният отбранителен комплекс Ананури (от XVII век), който можахме да зърнем само отвън. Бяхме проточили обяда в някакъв крайпътен ресторант и щяхме много да закъснеем, ако останем да разглеждаме и тази крепост. Край нея обаче може да се дегизираш като грузински джигит – има сергии с рунтави калпаци и кон – слагаш калпака на главата, яхваш коня, дават ти една дървена сабя и след команда „Зеле” снимката ти е готова.

Всъщност, Грузинската военна магистрала няма нищо общо със съвременната ни представа за подобно транспортно съоръжение. Това си е най-обикновен път, добре поддържан, който на места е дублиран от дълги тунели. Това е направено в случай на дълбоки снежни преспи, когато пътят стане непроходим. А люти зими с яки снегове в Кавказ са обичайно явление. Отначало пътят следва долината на река Арагви. На едно място дори имах чувството, че сме попаднали на нещо като турския…Памуккале: спускащи се от планината минерални води са се отлагали по склоновете й, образувайки причудливи форми. После пътят започва да се изкачва, стига до планинския курорт Гудаури (2195 м), където се показват и първите хотели. Тук грузинците през зимата идват на ски, но никъде не видях съоръжения, каквито изисква един съвременен зимен курорт. Тук вече растителността става рехава, планинските хребети – все по-стръмни, а пропастите под тях все по-дълбоки.

Мака ни отпусна кратка почивка край един грамаден подковообразен бетонов паметник, нашарен с традиционните символи на Грузия и Русия. Това бил паметникът на грузинско- руската дружба, вероятно от времето, когато двете страни са били част от съветската социалистическа система. Защото днес, след войната през 2008 година, дружеските им отношения са само добро пожелание. Около паметника е разгърната малка индустрия за екстремен туризъм. Има всякакви занимания за любителите на силни усещания: парапланеризъм, преходи с АТV-та, конна езда. Не липсват и сергии, от които можеш да си купиш високопланински чай и мед. А гледката наоколо е главозамайваща и се почувствах истински щастлив, че съдбата ни отреди да стъпим на величествения Кавказ!

След половинчасов престой най-после потегляме към крайната цел – джип сафарито до църквата Гергети. Градчето Степанцминда е пръснато под огромните кавказки масиви. Още като го наближихме край пътя се появиха металните тръбопроводи, по които тече газта за отопление на местните хора. Тя се взема от Азербайджан и Мака казва, че по решение на грузинското правителство през тежките зимни месеци отоплението на газ и електричество е безплатно за населението на града и околните селища. Когато тръгнахме по-късно с джиповете към Гергети, нямаше къща, която да не е газифицирана. А местните жители нямат много възможности за препитание: отглеждат добитък, мнозина са заети в туризма.

Пътят е много стръмен и изровен от суровия климат,но и джиповете – мицубишита, и шофьорите им се справят отлично. За по-малко от час катерене по пътя- серпантина, стигаме до подножието на църквата. До нея има около 200 метра пешком. Надморската височина, разреденият и хладен въздух обаче не ми се отразиха добре: заболя ме главата, вероятно съм вдигнал кръвното. Все пак това са почти 2200 метра надморска височина!

Гергетската Света Троица е сравнително малка църква. Строена е през XIV век, и сега е действаща, в нея на служба са петима монаси. Има икона на Света Богородица, пред която туристи и поклонници влизат да се помолят и запалят свещ за здраве. Вътре не е разрешено да се снима.

Защо църквата е строена толкова високо и на това пусто място? Обикновено в Грузия църкви са се строяли и на такива отдалечени места, за да се съхранят и храмовете, и вярата от чужди посегателства. Вероятно такова е било и намерението на местните хора, когато са обмисляли къде да бъде църковният храм. Според легендата, те решили да се доверят на избора на…птица. Оставили парче месо и приели където птицата (очевидно се касае за орел, сокол или подобен) положи мръвката, там ще бъде и строежът. Така и станало. А Гергетската Света Троица носи името на най-близкото до нея селище – Гергети, което се намира на десния бряг на река Чхери, приток на Терек. По съветско време църквата била затворена, но след разпада на СССР Грузинската патриаршия възстановила дейността й. Църквата не блести с нещо особено, но това, което впечатлява туристите, е прекрасният изглед към един от кавказките първенци – връх Казбег (5033 м). Докато бяхме пред църквата и се взирахме към планината, върхът си оставаше забулен в облаци, напомняйки ми за каръка с японския Фуджи – тогава и този красавец остана скрит от къделите в небето. Когато обаче потеглихме с джипките обратно за Степанцминда, Мака, която пътуваше в нашата кола, нададе „бойния вик на апахите” и накара шофьора ни да спре. „Казбег, Казбег, викаше тя. Откри се , излизайте да го снимате!” Върхът беше отхвърлил пелената на облаците и се пъчеше с цялото си величие пред фотокамерите, обсипан със сняг. Вече се смрачаваше и когато после гледахме снимките, които Мария направи, беше уловила страхотното съчетание на кавказкия връх и силуета на Гергетската Света Троица. Невероятно попадение!

Когато се прибрахме по тъмно в Тбилиси, още пред очите ни стоеше тази изключителна картина – симбиозата между природа и вяра!

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
10/03/2017

Коментирай