ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА: 5. Спомени за Генералисимуса

ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА
(Септември 2016 г.)

Вижте всички статии от поредицата „ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА“ тук.

gruzia-kavkazkata-krasavica-5-spomeni-za-generalisimusa-164-646

5. Спомени за Генералисимуса

Името на Йосиф Висарионович Сталин – грузинецът, стряскал и свои, и чужди през дълголетното му лидерство на комунистическата власт в бившия СССР, е все по-популярно в Грузия. И не само там – едва ли има чужд туроператор, който да не включва в програмата си за обиколка на Грузия музея на Сталин. Интересът е много голям, особено от западните страни и тези в Югоизточна Азия.

Музеят се намира в Гори, родният град на Сталин. Тук е родната му къща (семпла, без никакъв разкош), бронираният му влак, с който е пътувал из страната, а музейната експозиция съдържа богат веществен и снимков материал, както и сувенири с лика на вожда.

Снимките представят Йосиф Висарионович, по фамилия Джугашвили, от младежките му години до смъртта му през 1953 година. Трети син в семейството му, като млад е бил истински красавец. Чак към 40-те започва да се оформя познатия ни образ. За първи път виждах родителите му – бедни трудови хора, големият му син Яков, който Сталин не пожелава да освободи от нацистите, разменайки го за пленения при Сталинград хитлеристки фелдмаршал Паулус. За първи път виждах по-малкия му син Василий, който умира твърде млад, преследван от режима на тогавашния комунистически лидер Никита Хрушчов. За дъщеря му Светлана Алилуева знаех, че е омъжена в САЩ и беше починала на преклонна възраст. Днес има негови потомци и в Грузия, и в Русия, и в САЩ.Малко известно е, че Сталин е учил в духовно училище за свещеник. На младини е писал стихове. За комунистическа пропаганда два пъти е лежал в ареста, оттам си е кореспондирал с Ленин. Когато умира, бил погребан до Ленин, но Никита Хрушчов наредил да извадят тленните му останки и да ги положат под Кремълската стена.

Има няколко картини, рисувани от различни художници, сюжет на които са срещи на Сталин с комунистически дейци: с Ленин, с писателя Владимир Маяковски, с членове на съветското ръководство, а и с нашия Георги Димитров. В музея е направена възстановка на кабинета, където Сталин е водел заседанията на съветското Политбюро.

Следват снимки от времето на Втората световна война: срещата на тримата големи – Сталин, Чърчил и Рузвелт, завземането на Райхстага при щурма на Берлин, подписването на капитулацията на хитлеристка Германия. В музея са изложени и доста предмети, част от които са подаръци от ръководители на други страни. Има един макет на танк, който Сталин като генералисимус (най-висшето военно звание) особено е харесвал. Тук са любимите му лули. Пирографирана дървена чиния пък е дар от България.

Когато си тръгвахме от музея едва не подразних Мака с въпроса, който всички посетители й задават и й е омръзнало да отговаря: какво е отношението на днешните грузинци към техния известен сънародник? Няма еднозначен отговор! Едни го величаят заради безспорния му принос да мобилизира съветските народи в битката за освобождението на СССР и Европа от хитлеристката окупация,както и заради икономическия подем на страната в предвоенните години. Още помня като ученик как в учебниците по история и в тогавашните филми звучеше непоколебимото „За Родину, за Сталина!”. Други обаче ненавиждат Сталин – за тях той е сатрап, унищожил милиони хора чрез догмата за врага с партиен билет, за т.нар. разкулачване и отнемането на земята в полза на държавните колхози, за съглашателството му с нацистите преди да бъде нападнат от тях СССР, за страданията, причинени на съседни народи: поляци, украинци…

Така или иначе, това е историческа личност от голям калибър. Дори и да ни се иска, няма как да се покрие с плесена на забравата. Ще го има и в музея, и в литературата, и в драматургията на театралните пиеси, и в сценариите на филми, и в платната на художници. И разбира се в туристическите пакети.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
13/03/2017

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*