ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ: 2. Хайфа – Бахайските градини
ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ
(Ноември 1999 година)
Вижте всички статии от поредицата „ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ“ тук.
2. Хайфа – Бахайските градини
Долу, на кея, ни очакваха няколко автобуса. На рецепция ни раздадоха някакви картончета за удостоверяване на самоличността, тъй като паспортите ни оставаха на кораба. В автобуса, с който щяхме да пътуваме, се паднахме с руснаци и поляци, което носи и съответното неудобство.
Събирането на туристи от тези две националности в автобуса е равносилно да смесиш сърби и косовари. Толкова се ненавиждат! За това си има стари причини, но да не навлизам в национални междуособици. На всичко отгоре екскурзоводката, която щеше да ни води, се оказа полякиня, която през целия път говореше много повече на полски и това изнерви руснаците до краен предел.
Хайфа е най-голямото израелско пристанище и честа спирка на круизните кораби, обикалящи из Средиземно море. Самият град е разположен по склоновете на планината Кармел. В превод от иврит означава „красив град”. В тази планина френски монаси основават манастир, който по-късно полага основите на известния Орден на кармелитите. Този орден, който се е отличавал с много строги правила на монашеския живот, бил основан през XII век, по време на кръстоносните походи. И името му произхожда от планината Кармел. Тук е живял един от най-известните християнски проповедници – пророк Илия. На мястото на пещерата, в която пророкът е прекарвал дните си, днес се намира олтарът на манастира.
Популярността на Хайфа идва най-вече от обстоятелството, че градът е световен център на бахайската религия. Години по-късно можахме да посетим бахайски храмове в Чикаго и Делхи. Гордостта на Хайфа са Бахайските градини, включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Както и се очакваше, по програма можехме да ги зърнем само от автобуса, пътьом, така да се каже. Но това наистина е шедьовър на парковото изкуство, на майсторството да подредиш хармонично на голямо пространство цветя, храсти, дървета, водоскоци и пр., така че да приличат на един прекрасно изтъкан огромен килим. Цялата тази композиция се спуска надолу през 18 тераси, а на върха й, до който отвеждат цели 1000 стъпала, се издига разкошен бахайски храм с позлатено кубе. Тук се намират и гробниците на двамата основатели на бахайската вяра: Баб и Бахаулла, но в тях не се допускат посетители, за да не се нарушава покоят им.
Пътят ни продължава край морето, на юг в посока Тел Авив. Всъщност ние се движим по древния път Виа Марис, който свързва израелската страна със Сирия и Ливан. Наоколо се точат гори с евкалиптови дървета, блата, около които пърхат птици. Скоро достигаме друга историческа забележителност – градът- музей Кесария. Полякинята, на която така и не запомних името, ни разказва, че този град е основан по времето на римското владение от цар Ирод Велики през I век пр.н.е. на мястото на малко финикийско пристанище. През II век тук са живеели 125 000 души! По-късно попада под властта на араби, кръстоносци, войските на Египет и Сирия… Интересно е, че по времето на Исус Христос Кесария била столица на римската провинция Юдея, резиденция на небезизвестния римския наместник на Юдея Пилат Понтийски, пряко замесен в ареста и смъртта на Спасителя. В този град апостол Петър е проповядвал християнството и то не къде да е, а в дома на римския центурион Корнелиус. От епохата на римското владичество по тези земи е останал римският амфитеатър, който след реконструкция днес се използва за различни обществени прояви: концерти, оперни спектакли. Запазена е и старата византийска улица с мраморни колони.
Кесария остава зад гърба ни. Спирам поглед върху обработваемата земя по протежението на Виа Марис. Редят се портокалови горички, бананови дръвчета, маслинови насаждения. Когато в края на деня се връщаме обратно, впечатлението ми, че северната част на страната е по-благоустроена, по-озеленена/доколкото това е възможно/ се потвърждава. Тук хората вършат истински подвиг, за да се справят със сухата земя. В целия Израел липсата на достатъчно вода е огромен проблем. На много места виждаме как почвата е опасана с тънки маркучи за капково напояване И прави чест на израелците, че макар и с много усилия успяват да превърнат пустинята в рай.
Екскурзоводката ни сочи за пример в това отношение много популярните в Израел кибуци. Най-общо казано кибуците са нещо като селскостопански комуни, общини, изградени на принципа на общата собственост и равенството на всичките й членове в труда и потреблението. Намирисва малко на постулатите, добре познати у нас от времето на социализма, но няма да навлизам във философията на този чисто израелски икономически продукт. Един от първите кибуци в Израел се появява през 1909 година, в него живеят и работят в дървени бараки и при много трудни условия 8 човека. Пикът на кибуците е в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, когато в страната е имало над 270 такива комуни с близо 129 000 души. Най-важната мисия на кибуците е била да осигурят на населението достатъчно за изхранването му земеделски продукти. И са се справили много добре, въпреки безводната земя! Те имат основна заслуга за създаването на високопродуктивно земеделие в Израел, което не отстъпва на страните с вековни традиции в тази област.
Малко по-нататък настигаме покрайнините на Херцлия, малък град с население от 90 000 жители, който носи името на Теодор Херцл, един от основателите на ционисткото движение в Израел. Херцлия е основан през 1924 година от американски евреи. 7 души се заселват в бараки и започват да се занимават със земеделие, улеснени и от това, че новото селище се пада сред сравнително плодородната долина Шарон. Тези седем първопроходци са в основата и на герба на града, изобразен със 7 звезди.
Херцлия е вторият по значение финансов център в Израел. Много компании, особено в областта на високите технологии, са се установили тук и неслучайно градът носи и прозвището „Силиконовата долина на Израел”. Силно се развива туризмът – градът притежава яхтено пристанище и летище за малки частни самолети. Разгръща се голямо жилищно строителство – на скъпи вили и частни домове. Тук живеят и много дипломати. На приморския район Херцлия Петах се носи славата на „селището на милионерите”. Тук са най-хубавите плажове и ресторанти в региона.
Вече сме преполовили пътя до Йерусалим (от Хайфа до Свещения град са около 150 км) и ето че стигаме до първите предградия на Тел Авив.
(Следва)
-
- На пристанището в Хайфа
-
- Един от многобройните кибуци в Израел
-
- Римският театър в Кесария
-
- Бахайските градини в Хайфа
-
- С автобусите на кея ще поемем към Светите земи
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
