КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ: 10. Китайската кухня

КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ
(Октомври 2017 г.)

Вижте всички статии от поредицата „КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ“ тук.

10. Китайската кухня

Тази тема няма как да я пропусна. Тя беше нашата голяма грижа преди да тръгнем за Поднебесната империя, защото китайската кухня в Китай няма нищо общо с китайската кухня у нас или в която и да е европейска страна.

Има нещо такова и го забелязахме на мюсюлманската улица в центъра на Сиан, която кой знае защо я наричат „улица на културата”. Като изключим няколкото старинни сгради, вниманието на посещаващите тази улица изцяло е погълнато от сергиите, на които се предлага автентична улична китайска кулинария: варени овнешки крачета, панирани калмари, чорби с всякакви мръвки без свинско, шишчета на скара, спагети с формата на дълги плитки, тестени лакомства, като двама готвачи „месят” тестото, налагайки го с големи дървени чукове…

Атракция са тези врящи казани и димящите скари с овнешки шишове, спор няма, но екскурзоводката ни препоръча само да гледаме и снимаме, не и да опитваме от тях. Бях подготвен за такова нещо още в София, когато прочетох в един пътеводител какво предлага един пекински ресторант: варена овнешка карантия и шишчета от пържени щурци! Но, слава Богу, там, където ни водеха да хапваме на обяд и вечеря, с ръка на сърце ще призная, че останахме изключително доволни.

Китайската кухня се смята за една от най-богатите и разнообразни кухни в света. Обикновено тя съдържа две съставки: въглехидратен компонент (ориз,фиде или кръглите хлебчета манту, приготвени на пара), който се приема за… основно ястие, и „придружаващи” ястия от зеленчуци, месо, риба, гъби и др.

С две думи – точно обратното на кулинарната практика у нас, в Европа, където именно месото и рибата са основното белтъчно ястие, другото е гарнитура. И в Пекин, и в Шанхай, и в другите градове за „основно” ни предлагаха ориз. По добива на ориз китайците нямат съперник в света. Селското им стопанство, в което е заета повече от половината население на страната, осигурява изобилие от зърнени култури, зеленчуци, цитрусови плодове, риба и месо, но не и млечни продукти. Отглеждането на едър рогат добитък, особено на млекодайни породи, е в значителен дефицит и трябваше с неудоволствие да отбележим, че на закуска в хотелите липсваше сирене, предлагаше се и нещо като кисело мляко, но далеч от това, което е познато в Европа. Все пак ни погали егото интересът на китайците към българското кисело мляко в контакта им с нашите сънародници от родопското село Момчиловци. Дали пък някой божи ден няма да видим из китайските магазини творението на родния булгарикус бациликус, както това вече отдавна се случва в съседната Япония?

Храненето в оригинален китайски ресторант е приятно забавление. Седим около кръгла маса, върху която е монтиран също кръгъл подвижен стъклен плот, на който любезните домакини редят поне десетина ястия със зеленчуци, риба и месо, включително неизменния ориз и супи. Полага ни се и бира, която много ни хареса, особено Singtao. В болшинството от ястията храната е приготвена на хапки, готови да ги… ”боцнеш” с вилицата или да ги „щипнеш” с бамбуковите пръчици. Смята се за нелюбезно гостите сами да режат храната си. В ресторантите винаги имахме на разположение и двата прибора плюс порцеланова лъжичка за супите, но никога нож – присъствието му на масата се е възприемало като агресия и проява на лош вкус. Само рибата се поднася цяла. Вкусихме на- пример риба на пара – беше превъзходна!

И така, в сладки приказки си въртим стъкления плот, опитваме от това или онова. По традиция супата обикновено остава за накрая, а в началото се започва с чай. Чиниите, в които си сервираме от храната, са много малки, такива, каквито у нас подлагаме под чашата за чай. Но не прави впечатление – слагаш по малко от едно, после от друго и така забавно минава обядът или вечерята. Още по-добре, ако ги полеем с чаша вино. Разбира се, на който не му изнася местната кухня, може да потърси услугите на ресторантите от международните вериги за хранене, в заведенията от западен модел, каквито има навсякъде в Китай, или в супермаркетите, макар че там може да попаднете и на… сладък салам. Въпрос на избор.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Коментирай