КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ: 11. За китайците в Китай
КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ
(Октомври 2017 г.)
Вижте всички статии от поредицата „КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ“ тук.
11. За китайците в Китай
В Пекин, на площада Тянанмън и в Забранения град, за първи път видях толкова много китайци на едно място. Сега гонят милиард и четиристотин милиона, но какво ли щеше да стане, ако властта не беше спряла темпото на раждаемост със закон за максимум едно дете в семейството!
Тази политика е въведена още през 1979 година. За поощряване на „еднодетството” и до днес са валидни редица привилегии при получаването на медицинска помощ, образование, при предоставянето на жилище и място в детската градина, разни данъчни облекчения. Абортът в Китай е разрешен и дори за тази цел тук идват и много жени от чужбина, особено от страни, където църквата по отношение забраната на аборта е безкомпромисна. Изчислено е, че благодарение на тези мерки са били предотвратени… 400 милиона раждания, които щяха да увеличат населението на Китай до 1,7 милиарда! Едва отскоро има пробив в еднодетния модел с допускането на второ раждане поради явните признаци за застаряване на населението. Но държавата в тези случаи не отпуска нито юан! Да не говорим пък за отпуска по майчинство – на китайките това е разрешено само в рамките на… 3 месеца! Иначе си губиш работата, а опашката за нея от други кандидати е достатъчно дълга. Екскурзоводката ни Инна, която има малко момиченце, споделя, че в Китай мрежата от детски градини е добре развита, таксите, които се плащат са приемливи – между 300-400 юана на месец или малко над 50 евро.
По стара традиция, както и в други азиатски страни, за едно китайско семейство е важно да се роди син, защото той ще се грижи впоследствие за родителите си – дъщерята отива в семейството на съпруга си и обгрижва неговите старци. Казват, че има много места, където на момчетата у дома се дава по-добрата храна. Кривите крака на някои момичета са резултат от преболедуван рахит именно от недохранване! В момента в Китай има значителен превес на момчетата и демографите са силно притеснени, че може да се стигне до сериозен срив в баланса между половете. По тази причина властите забраняват на неомъжени момичета да пътуват в чужбина – заминат ли, на 100% ще останат там. Сватбите и днес се диктуват от родителите, а познатото и вече доста разширено у нас съжителство на семейни начала, без брак, в Китай е абсурд.
Основната част от населението са китайци – 92%, които наричат себе си хан. В Китай обаче живеят и още 55 официално признати националности. Много от тях са представени с обичаи и традиционно облекло в Шанхайския исторически музей. Носиите им са много красиви, направо уникални. Политика на правителството е обаче активно да смесва населението в районите с малцинства, заселвайки китайците хан. В цялата история на Китай управляващите и въпросните хан са смятали тези малцинства за изостанали в обществено, икономическо и културно отношение. Държавата им е забранявала техните обичаи, език и религия. И това е водело до постоянни размирици и етнически конфликти. Примери с непокорните уйгури или пък вълненията в Тибет са добре известни. Отчитайки това и може би горчивия опит на страните от Северна Африка след „Арабската пролет”, властите очевидно си дават сметка колко е важно в страната да цари спокойствие и за нас не беше чудно, че социалните мрежи, например, които станаха катализатор на протестите в Африка и Близкия Изток, тук са покрити с пълна мъгла. Не можахме да влезем нито във Фейсбук, нито в Туитър, нито да се поровим в Гугъл мап. В това отношение китайците изглеждат капсулирани, въпреки огромните им постижения в областта на телекомуникациите. Добиваш усещането, че колкото по-малко те имат представа какво се случва оттатък границите им, толкова по-добре. И в програмите на местната телевизия може да се почувства това.
Иначе държавата е създала стройна социална система. Оказа се,че в Китай няма различни категории труд, от които да зависи пенсионирането като у нас. Всички се пенсионират на общо основание – жените на 55 години, мъжете на 60. Пенсиите им, за разлика от тези на българите, са много по-близо до работната им заплата. Естествено едни взимат повече, други по-малко. С повечето пари за пенсии са предимно висшите чиновници и особено служителите в сферата на военно-промишления комплекс. Те са и най-облагодетелствани при взимането на кредити за жилища. Има немалка разлика в нивото на заплащане между северната и южната част на страната. Югът, където са Шанхай и Хонг Конг, е далеч по-щедър с оглед на по-силното му икономическо развитие.
Що се отнася до жилищата, в Китай съществува особен феномен: можеш да обитаваш дома си като частен имот не повече от… 70 години. Тогава или ще го съборят, ако е остарял, или ще трябва да го плащаш отново, и то на по-висока цена. Ако пък не можеш – друг ще се настани в него. Кредит се отпуска примерно за 30 години. Плащаш и лихвата през първите 15, а ако за останалото време се издължиш в аванс, банката не ти я начислява. Държавата отдава земята на земеделските производители да я обработват, но те пък не й плащат аренда. Най-големи площи заемат производителите на ориз и зърнени култури. Земята обаче не може да се наследява. Едва през последните години на селяните е отпусната минимална пенсия.
През тази година Китай отчита рекорден спад на безработицата. Към края на септември тя е достигнала… 3,95% – представете си какво означава това на фона на умопомрачителния брой на населението в страната. Нещо повече,както съобщава Ройтерс, само за деветте месеца на 2017 година в Китай са открити нови над… 10 милиона работни места! Китайците са едни от най-критикуващите политиката на т.нар. социални държави в Европа. Те смятат, че социалните закони на нашия континент са остарели, че проблемите на западното общество се трупат от криворазбраните социални придобивки, които водят до мързел и не поощряват трудолюбието. „Ще живее добре този, който се труди и не е мързелив, казва Юри, нашият екскурзовод в Шанхай. Преди 17 години нямах нищо: нито квартира, нито кола, нито семейство. Сега имам всичко това и едно момченце на 5 годинки. Повиших си образованието, намерих си работа като екскурзовод, но развих и частен бизнес – след специализацията ми в Русия установих там контакти и търгувам с тази страна. Жена ми работеше в местното В и К, но сега остана вкъщи да гледа детето, понеже аз изкарвам достатъчно пари.” Според Юри така мислят и действат огромна част от китайците, особено по-младите от тях.
И още нещо: близо 4% от брутния вътрешен продукт на Китай отива за образование. През последните 10 години китайците са платили 2000 милиарда юана, за да имат образовано младо поколение! Дори таксите на студентите във висшите учебни заведения са се вдигнали, но никой не роптае за това. В Шанхай, например, кайто е първият град в Китай, въвел задължително 9-годишно образование, където се намират и едни от най-престижните китайски университети, 21% от населението е със завършено средно училище, а 22% -колеж! На фона на всичко това обаче изглежда трудно обяснимо масовото незнаене на чужди езици, особено в обслужващата сфера. Дори в хотелите и ресторантите, където пребивават туристи. Забравете да питате на английски – езикът на мимиките, жестовете и знаците е много по-ефикасен, ако искате да ви разберат!
И още един съвет: когато пътувате из Китай, носете си лекарствата от къщи. Тукашните аптеки не са като в Европа – предлагат разни билки и корени, но знае ли човек как ще се отразят на организма му. Китайската медицина е велико нещо и го знам от личен опит. За нея може да се напише цял трактат. Но ползването й на място без намесата на квалифицирано медицинско лице не е препоръчително.
Китайците умеят да работят, но и да празнуват. Известно е, че традиционните китайски празници се движат по китайския Лунен календар. Празникът на фенерите, рожденият ден на богинята на милосърдието, китайската задушница и други са по-известните празници без тези от светския календар: Националният празник, 1 май, Коледа и пр. Безспорно най-популярният традиционен празник си остава Китайската Нова година. С Мария сме попадали на нея два пъти, но не в Китай, а в Сингапур и Тайланд. Това е най-важният празник в китайския календар, но и много тачен в цяла Азия. Обикновено протича в края на януари и е много пищен. Винаги има представления с участието на животни, в които китайците вярват, че носят късмет – дракони, лъвове, тигри. В музея Тангбо в Сиан ни обясняваха, че на Нова година, когато у дома се събира цялото семейство, се поднася като дар керамична маска на тигър. По това време китайците се обличат в червени дрехи и украсяват дома си със стихове на червена хартия. Червеният цвят символизира огъня, който според китайските вярвания прогонва лошия късмет. Всяка година носи името на едно от 12 животни. Например Годината на дракона, Годината на кучето, Годината на заека, Годината на петела, както е през тази, 2017 година. Според легендата, в древността Буда поканил всички животни да отпразнуват китайската Нова година, наричана Чун Дзие. Само 12 от тях дошли на празника и Буда кръстил по една година на всяко от тях, които са го уважили. По време на празника на фенерите, когато хората украсяват домовете си с различни по форма и големина фенери, се организират фойерверки и шествия начело с дракон, който води процесията. Обикновено той е направен от бамбукова конструкция, обвита с хартия и коприна. В този импровизиран дракон влизат и до 20 човека, които го карат да танцува по улиците.
В началото на тази година посрещнахме китайската Нова година на тайландския остров Пукет. Хотелът ни се беше приготвил фантастично да посрещне своите гости, сред тях и куп китайци, които бяха „дебаркирали” на брега от няколко круизни кораба. Помня, че тогава на острова се изсипаха стотици азиатски туристи. С наши приятели не останахме в хотела за празника, отбихме се в ресторант на друго място в Пукет. Но когато след два-три часа се прибрахме, цареше тишина, нарушавана само от леката приятна музика на млада китайка, която свиреше на някакъв струнен инструмент. А наоколо, по масите, няма жива душа. Гостите дошли, хапнали набързо и кой откъде е. Няма я бурната веселба през цялата нощ, както сме свикнали да празнуваме у нас, в България. Но така е по тези географски ширини…
(Следва)
-
- Не зная дали тази майка има втора рожба, но еднодетният модел в Китай предотврати нарастване на населението в страната с цели 400 милиона души
-
- Тези дами изглеждат в добро настроение, живеят в проспериращ град като Суджоу
-
- Младите китайци – колко са различни от своите предци
-
- Улична „фризьорка”
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
