КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ: 12. Гигантът Шанхай

КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ
(Октомври 2017 г.)

Вижте всички статии от поредицата „КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ“ тук.

Най-фотографираният изглед към модерната зона Пудонг в Шанхай

12. Гигантът Шанхай

С влака – стрела пристигаме в Шанхай на смрачаване. Навън времето продължава да ни притеснява – още от Джънджоу ни е захванал дъжд, но поне температурата тук обещава да е по-прилична след тия 10 градуса пред последните дни. Нали сме слезли вече на юг и синоптиците предвиждат за утре минимум 19 – 20 градуса, което си е друго нещо.

Посреща ни нов екскурзовод – Юри, както се представя, от който разбираме, че в Шанхай само статистически живеят 23 милиона души, а всъщност трябва да прибавим още 7. Така или иначе, това е най-големият и най-динамичен град в Китай, който вече повече от две столетия тегли страната напред и то с висока скорост.

През XVII – XVIII век Шанхай все още е скромно рибарско селище, но стратеугическото му разположение при устието на река Яндзъ му очертава много по – бляскаво бъдеще. Преломът настъпва след т.нар. Първа опиумна война (за какво друго става дума, ако не за надмощие в търговията с наркотици) през първата половина на XIX век. След подписания през 1842 година Нанкински договор, Шанхай попада в орбитата на пристанищата, отворени за търговия със Запада.


Осем страни от Европа и Азия получават териториална права, на базата на които в града възникват чуждестранни концесии. Те не само развиват активна международна търговия, но и изграждат свои квартали с характерната за страните им архитектура. Когато на следващия ден обикаляхме из Шанхай, Юри ни отведе в някогашния френски квартал, където под покривите на типични за страната на Балзак и Юго постройки са се приютили уютни кафенета, ресторанти и галерии. Тези квартали са формирали колониалния колорит на Шанхай, чиято епоха най-ярко е била изразена през 20-те и 30-те години на миналия век. Ако сега сравняват Шанхай с Хонг Конг, по онова време са търсели прилика с Париж. И то с блудния Париж, защото Шанхай бил и синоним на разгулен живот, главни герои на който били разглезените богаташи, тукашният ъндърграунд и всякакви гастролиращи от къде ли не авантюристи. И днес може да се видят по улиците на града баровци с лъскави автомобили последен модел. А нощният живот няма спиране.

В Китай проституцията официално не е разрешена, но, както и в други страни, полицията не си дава зор да притеснява жриците на любовта, пристигащи главно от Източна Европа. Те получават тримесечни визи и за това време старателно заработват, преди да поемат обратния към родината им път. „Клубове за мъже” виждахме не само в Шанхай, но и в по-малките градове, които посетихме.

И понеже отворих дума за автомобилите, автопаркът в града е нов, а и условията за каране на скъпи коли облекчават максимално шофьорите: естакади, пътни платна на няколко нива, мостове, тунели. И всичко това поддържано идеално!

От стария Шанхай е останало сравнително малко. Старите жилищни постройки мъждукат схлупени под силуетите на огромните небостъргачи. И метър по метър им отстъпват някогашната си територия. Но и на каква цена само. Юри разказва, че собствениците на старите жилища, част от които вече са необитаеми, продават по няколко апартамента, преди да ги съборят, и поради високата стойност на мястото, където тепърва ще израстват нови сгради, за 24 часа може да се окажат милионери!

Днес Шанхай е най-големият финансови търговски център на Китай със световно значение. Градът е разделен на две части от преминаващата през него река Хуанпу, която се влива в Яндзъ и оттам – в Източнокитайско море. Тази река е дълга 140 км, по нея непрестанно, ден и нощ, се движат фериботи, товарни съдове, баржи и туристически корабчета, които правят обичайните вечерни разходки из реката на фона на ярко осветените небостъргачи, струпани в новата модерна зона Пудонг. За нея казват, че е най-голямата строителна площадка в Шанхай.

Докато се движим с автобуса из града, пред обективите ни изскачат един след друг високоетажни гиганти над 200 до момента!), някои със странни, причудливи форми. Един от тях е Световният финансов център, който удивително прилича на отварачка за бутилки. На 474-тия му метър има наблюдателна площадка. До него е небостъргачът без конкуренция досега – Бизнес центърът Шанхай тауър, висок 632 метра и с формата на бутилка. Ами логично е да са съседи: на бутилката й отива отварачката!

Най-добър изглед към града се открива от „Перлата на Изтока”. С това прозвище е известна в цял свят телевизионната кула на Шанхай. Тя е построена за две години – между 1992 и 1994 г. Висока е 410 метра и е един от символите на Шанхай.

На 263-тия метър е наблюдателната площадка, до която се стига с асансьор за 48 секунди. Иначе казано, той се движи със 7 метра в секунда! На 259-тия метър е обсерваторията, подът на част от която е стъклен и туристите се надпреварват да се снимат над „пропастта”.

Нощувките в Шанхай, особено в центъра, са доста скъпи и затова е обичайно туристическите групи да се настаняват в периферната част на града. Но ако няма задръстване, оттам до основните туристически обекти се стига за 15 минути. Иначе в лъскавите хотели една нощувка може да варира от 300 до 500 евро. Юри разказва случка с някакъв руски генерал, който бил настанен в един от най-шикарните шанхайски хотели. Господинът, явно несвикнал на сух режим, поискал от персонала да си внесе в ресторанта бутилка с руска водка. Ок, приели желанието на руснака, но го таксували с 500 юана само за да му я отворят!

По време на комунистическия режим, в ерата на Мао, Шанхай временно излиза от авансцената. „Великият кормчия” имал намерението да комунизира и архитектурния стил на града. Днес свидетелства за това време са сградите на Шанхайския исторически музей и на местното правителство, построени на мегаломанския градски Площад на революцията. Между другото една любопитна подробност: тъкмо в Шанхай през 1921 година е основана Китайската комунистическа партия.

Бурният растеж на Шанхай се отпушва отново през 90-те години на миналото столетие. Но Шанхай не е само средище за бизнес и площадка на бетонови великани. Градът пази и свои светини от миналите векове, които имат безценно значение за неговата история. Ако посетите Историческия музей, ще видите разкошна колекция от национални костюми и битови предмети на различните малцинства, старинни мебели от XVII век, керамика още от времето на неолита, много красиви старинни риболовни лодки и др.

Храмът на Нефритения Буда ще ви пренесе в света на будизма. Тук, в един от няколкото павилиона, се намира нефритената статуя на Буда – полегнала, с тегло около тон, с дължина 2 метра. Заварихме я в момента на обичайната й сутрешна козметична процедура, за която се грижи персоналът на храма. Статуята без съмнение е впечатляваща, но ще срещнете подобни не само в тази зала. По-нататък е „Умният Буда”, при който студентите се молят за успех на изпитите, „Буда на здравето”, „Буда, който вярва в рая”… Храмът е мъжки, има и общежитие, в което живеят и се обучават монасите.

Голяма атракция е и пазарът „Ю Юан”. Тук може да се види старинна китайска архитектура на повече от 400 години. Навалицата край отрупаните с какво ли не сергии е огромна и пазарлъкът върви с пълна сила. „Ако постигнеш 50% намаление е много добре, ако са 60- направо си отличник”, коментира Юри. Стоките са основно сувенири, но има и магазини за бижутерия и копринени изделия, лавки за храна. На една от тях се трудеха турци, които продават сладолед, но повече ни впечатли павилиончето за пелмени със супа от раци, наречена „хиалонгбао”, където и опашката бе най-голяма. Взимаш пелмените, пъхаш сламка да изсмучеш супата, после се наслаждаваш на тестото и месото от раците.

Има и още едно забавление, което бих препоръчал на гостуващите в Шанхай – Океанариумът. Експозицията му е направо великолепна – ще видите уникални и много непознати видове от морската фауна, представени максимално в естествената им среда. Отделете час и повече, гарантирам, че ще се забавлявате добре.

Едно от предпочитаните места за пешеходна разходка в Шанхай е крайбрежната улица, от която се вижда много добре цялата кохорта от небостъргачи в Пудонг. От нея започва и пешеходната търговска улица „Нанджин”. Това е „стъргалото” на града, която вечер е много ефектна слъскавите рекламни светлини на безбройните модни бутици, магазини на престижни фирми, заведения. На всеки пети минути през нея преминават атракционни влакчета за любопитните, но по-мързеливи туристи. Шикозната „Нанджин” обаче дава измамна представа за нивото на този централен район в Шанхай. Страничните на нея тесни улички се провират през доста нелицеприятен декор, тук може да попаднете и на съмнителни субекти, истински „таланти” да омайват и мамят наивни туристи.

На следващия ден си събрахме багажа, защото вечерта беше полетът ни за Истанбул и България. Използвахме деня да прескочим до Суджоу, град на около 120 км от Шанхай, известен като „Китайската Венеция”. Наш водач бе друго момче – с китайско име Джан, който ни заведе в един старинен китайски дом с разкошна градина, след което с моторна лодка направихме кратък круиз по Великия воден канал. Вече имах повод да отбележа дължината му от над 1700 км, която го поставя на първо място в света. Широчината му в отделни участъци достига 100 метра, но е плитък – не повече от 2 метра. Всеки ден по него плават такива лодки с туристи, а под красивите мостове минават и куп странични канали. Затова е и сравнението с италианската перла Венеция.

И накрая един любопитен детайл от пътуването ни в Китай. Оказа се, че няколко човека от нашата група са големи фенове на тенис звездата ни Григор Димитров. Точно по това време той имаше срещи на корта и в Пекин, и в Шанхай, където на турнира China Open трябваше да се изправи срещу един от колосите на световния тенис – испанецът Рафаел Надал. Тези наши българи намериха време да отидат на двата мача на Гришо и да го подкрепят. Дори се бяха облекли с тениски в цветовете на националния ни флаг. Специални поздравления!

(Край)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Коментирай