КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ: 5. Изкуството да пиеш чай. 6. Манастира Шаолин

КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ
(Октомври 2017 г.)

Вижте всички статии от поредицата „КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ“ тук.

5. Изкуството да пиеш чай

Преди да отпътуваме за вътрешността на страната, в Пекин ще имаме удоволствието да се запознаем и с още една важна част от китайската култура – пиенето на чай. Това е стара традиция, която датира още по времето на династията Шан (1600 – 1046 година пр. Хр.).

Смята се, че чаеното растение се е появило най-напред в китайските провинции Юнан и Съчуан. През вековете, особено при династиите Цин и Тан, пиенето на чай добива широка популярност.Още тогава хората са разбрали, че чаят, освен като напитка за удоволствие, има и редица лечебни свойства. През XVII век Китай вече започва активно да изнася вълшебните чаени листенца в Европа – за Холандия, Англия. Днес тази страна е най-големият производител на чай в света, изпреварвайки държави като Индия, Шри Ланка, Виетнам и др.

В Китай чай се пие по всяко време и това е станало вече неотменна част от националната култура. Чаената церемония също. Поднасянето на тази тонизираща напитка в много случаи се подчинява на съответни правила: не само колко време продължава запарката, но и каква вода се подбира, какво е качеството на порцелана, от който са изработени чайникът и чашите, какви спомагателни уреди се използват за наливане на чая и почистване на съдовете, какъв е ритуалът за поднасяне на чая у дома или в делова среда. Пиенето на чай е и израз на отношение към госта, към събеседника, към близките.

По време на цялото ни пътуване в Китай всеки ден – на обяд и на вечеря в ресторантите, ни поднасяха чайник с освежаващата напитка. С различен цвят и вкус в зависимост от региона, в който пребиваваме.

В чайната в Пекин сме около дълга маса, в средата на която са подредени всички атрибути за чаена дегустация. Девойката, която води презентацията, ни показва основните разновидности на китайския чай: светъл, жълт, зелен, улон, черен и пу-ер. Най-важното е да се намери точната пропорция на сухия чай, температурата на водата, с която се залива, и времето, през което протича запарката на чая. За всеки отделен вид тази формула е различна. Например зеленият чай, който е сред най-разпространените не само в страната, но и в чужбина, температурата на водата трябва да е не по-малко от 75-80 градуса, продължителността на запарването максимум 1-2 минути, а допълнителните запарки до 4-6 пъти. Докато у нас и в Европа е обичайно чаените листенца най-напред да попаднат в чайника и след това да се залеят с горещата вода, в Китай е точно обратното. Чаят се пие в малки порцеланови чашки. Когато малко по-късно ни поканиха в шоу рума, бяхме впечатлени от красотата и многообразието на порцелановите чаени сервизи. Китайският порцелан, който датира още от VII век по времето на династията Тан, се радва на световно признание!

Преди да започнем чаената дегустация, девойката ни накара да… потъркаме дланите си. Влияело добре на кръвообращението, а оттам и как ще възприемаме поднесения чай! После започнахме да опитваме отделните видове. За начало – зеления чай. Най-вкусен е есенният и е добре да се пие свеж. Следва улон, наричан Черният дракон. Нещо средно между зелен и черен чай. Полезен за сърцето и кръвоносните съдове. Има добавка от женшен. Наричат го „императорския” чай. Може да се пие с лимон, мед или мляко. По-нататък: Ли чи – червен чай, с участие на годжи бери и червена роза плюс разни плодове. Полезен за кожата на лицето. Сладък на вкус. Казват, че това е „чаят на императрицата”. Млечен чай – приема се за зелен, расте по високите планини, полезен за паметта и чисти съдовете. С аромат на млечен крем. Стигаме до пу-ер: черен чай, подходящ за отслабване и против лошия холестерол. Расте на високо старо чаено дърво, което можело да изкара и до 1000 години. Среща се основно в провинция Юнан и го сравняват с отлежало вино. Поднасят ни и жасминов чай, пресен, със свеж вкус, полезен за черния дроб, бъбреците и очите. Събират го 4 пъти в годината, но есенният е най-добър. Опитваме и плодов чай, черничен поради наличието на черница сред съставките от много плодове. Има вкус на … компот и е подходящ за деца.

Накрая завършваме с обичайните покупки. В тази чайна предлагат продукцията си в опаковки с много приятен дизайн и подходящи за транспортиране. Чудесен подарък за близки и приятели от далечен Китай.


5. Изкуството да пиеш чай. 6. Манастира Шаолин

През 1980 година на световните киноекрани се появява филм, който разкрива съвършено непозната дотогава страна от живота на монасите в един от китайските будистки храмове. Тази продукция носи заглавието „Манастирът Шаолин”, посветена е на едноименната обител, разположена недалеч от старата китайска столица Лоян, и предизвиква истински фурор сред зрителите в много страни. Оттогава Шаолин се радва на изключителна популярност не само като Божи храм, а и най-вече с бойните изкуства, които неговите възпитаници практикуват от векове.

Вечерта, преди посещениетона манастира, отседнахме в Джънджоу, град с 10-милионно население, на брега на Хуанхъ – Жълтата река. Това е една от най-големите речни артерии в Китай, която носи такова количество льос, което би покрило Земята… 27 пъти! От отлагането на льоса се образува изключително плодородна почва, а заради жълтия му цвят Хуанхъ носи и това име – Жълтата река. До Джънджоу пътувахме за първи път с китайските железници. Във вагона на екран постоянно излизаше надпис за развитата от влака скорост, която не падаше под 300-306 км/час. Отдавна не бях пътувал във влак толкова комфортно, като в самолет! Когато пристигнахме в Джънджоу, валеше дъжд, температурата беше спаднала доста – миришеше едва ли не на зима.Трябваше да забравим слънчевите дни в Пекин.

При падналия вече мрак и сутрешната мъгла, примесена със ситен дъжд, нямаше как да добием по-пълна представа за Джънджоу. Но все пак картината, която се откриваше през прозореца на автобуса, направо ни шокира. Сякаш сме попаднали в… Лас Вегас, нямаше ги само рекламите на казина и бинго зали. Стъклени небостъргачи, лъскави хотели, отлична инфраструктура – всичко това се е появило през последните двайсетина години. Дори автобуса, с който ни посрещнаха китайците в Джънджоу, беше с луксозни кожени седалки, бели подглавници и махагонови подлакътници! Като за важни гости! Да не говорим пък за жп гарата – няма да я различиш от престижно международно летище!

На другия ден рано сутринта се отправихме към манастира – намира се на около 120 км от Джънджоу. По път ни спря полиция – да провери дали всички в автобуса сме си поставили предпазните колани към седалките. В Китай това се съблюдава строго и при нарушение от пътниците го отнася шофьорът.

Шаолин е действащ мъжки манастир. Тук служат около 60 монаси, живеещи в среда на дълголетници – много от тях достигат до 90-годишна възраст и отгоре. Вероятно една от причините за такава достолепна възраст е и чистата природа на свещената планина Суншан, сред която е разположен манастирът. Дори името му означава „млада гора”. Манастирът е построен с императорски указ през 495 година под влиянието на индийския монах Батуо, който става и негов пръв игумен. С неговото име е свързано и пренасянето на будизма в Китай от Индия. Трийсетина години по-късно тук се установява друг индийски монах – Бодхидхарма, известен с китайското име Да Мо. Той не само налага медитацията и дзен будизма като религия в храма, но и поставя началото на бойните изкуства, донесли на манастира голяма слава и до днес.

Бодхидхарма държал изключително много на медитацията, приемайки съзерцанието като път към просветлението, и това било едно от главните занимания на послушниците и монасите в манастира. Монахът обаче забелязал, че от всекидневното стоене в една и съща поза с поглед, вперен в точка на стената, монасите се изтощават и телата им губят своята сила. Тогава започнал да прилага различни упражнения, които постепенно прерастнали в характерните за Шаолин стилове на бойни изкуства.

За Бодхидхарма се носят различни легенди, една от които е свързана с … китайския чай. Веднъж, обучавайки монасите, се похвалил, че може да медитира без да помръдне от мястото си цели… 9 години! На втората нощ обаче заспал и когато на следващата сутрин се събудил, потънал от срам. Тогава решил да се самонакаже и откъснал клепачите на очите си, след което яростно ги стъпкал, така че никога повече да не заспива. Но съдбата мислела друго – от клепачите порастнало… чаено дърво. Пред входа на манастира се издига негов паметник.

Манастирът е изграден стъпаловидно на няколко нива, с павилиони, които представят различни сюжети, свързани с дзен будизма. Един от най-интересните представя Буда в миналото, днес и в бъдеще. Това отразява един от основните постулати във философията на дзен будизма – тя разглежда човека като съвкупност от минало, настояще и бъдеще. Независимо дали човекът е богат или беден, красив или грозен, здрав или болен, той се подчинява на тези три състояния. И между тях трябва да има баланс и хармония.

В Шаолин за първи път виждах толкова много дървета от вида гинко билоба. Отново срещнахме Пису – синът на Дракона, който всичко поглъща и нищо не връща.

Показаха ни и един огромен съд за приготвяне на храна (само постна!) на около 500 години, нещо като сродния по вид казан в Магерницата на Рилския манастир. Само че любопитното тук не е някоя голяма, в човешки ръст, лъжица за бъркане на храната, пак като в нашия манастир, а начинът, по който монасите са правели това: вързани на дърво с… главата надолу, за тренировка по бойни изкуства!

Монасите в Шаолин дължат дълголетието си и на всекидневните упражнения за укрепване на тялото, дишането и съзнанието, и на умението им да лекуват. Тук те правят от билки, листа и корени на дърветата по специални, техни рецепти, лекарства за различни заболявания. Т.нар. шаолинска медицина е известна в целия Китай. Особено ефикасни са методите им за лечение на ставни заболявания – предлагат например спрей, от който болките в опорно-двигателния апарат изчезват. Лекарството е проверено от колеги, посетили преди това Китай, и цялата ни група се снабди с него.

Но да се върнем на бойните изкуства. Техниките, които индийският монах въвежда в манастира, се основават на традиции в Китай от преди 4000 години. Още тогава войските са се обучавали за самозащита, водене на ръкопашен бой и боравене с различни оръжия. Така с течение на времето се формират стилове с названия ушу , кунг фу. Това са термини, които обозначават китайските бойни изкуства. Чи гун пък са медиативни упражнения за усилване на вътрешната енергия, които неизменно присъстват в обучението.

Когато гледах представлението „Духът на Шаолин”–шоу за демонстрация на бойните изкуства, което е най-атрактивната за туристите част при посещението им в манастира, виждах как участниците се концентрират, как контролират дишането, енергията и движенията си, за да бъде изпълнението им безупречно.

Бойните умения на монасите в Шаолин са били използвани още преди 13 столетия при потушаването на размириците по времето на династията Тан. Тогава бил направен опит за преврат и сваляне от власт на тогавашния император Ли Шъмин. Намесата на шаолинските бойци спасила живота на императора, който впоследствие присъдил на храмовия комплекс званието „Първи манастир в Поднебесната империя”! Това е и сюжетът на филма „Манастирът Шаолин”, донесъл му световна популярност.

В спектакъла „Духът на Шаолин”взеха участие преди всичко ученици от близкото до манастира училище по шаолински бойни изкуства. Уменията им са невероятни – независимо дали ползват или не бойни оръжия от рода на ножове, мечове, саби, секири, копия или прътове от бамбук. Едно от децата до такава степен връзваше „на фльонга” тялото си- имах чувството, че е от каучук!

Туристите могат да разгледат и оръжейната към манастира, където са изложени всякакъв вид бойни оръжия, използвани от монасите – бойци през вековете. Който желае, срещу допълнително заплащане, можа и да постреля с лък.

Децата постъпват в училището още от 3-годишна възраст и може да продължат обучението си толкова време, за колкото родителите им плащат.Повечето изпълнители от шоуто бяха на около 15-годишна възраст. Освен бойните изкуства, те изучават и общообразователни предмети, като математика например. Тук се записват деца от цялата страна, но е възможно да се обучават и желаещи от чужбина.След завършване на училището много малка част остават да служат като монаси в манастира. Повечето стават охранители, учители по кунг фу, каскадьори в кинопродукции и пр. В момента в това училище се обучават 7000 възпитаници.

Пред входа на манастира има много магазинчета за сувенири. Най-интересна сред тях е гривната с дървени топчета,като броеница, която монасите използват, когато трябва да преодоляват някакви трудности или важни задачи. Съгласно принципите на дзен будизма топчетата трябва да са максимум 9 на брой или съвкупно да достигат свещеното числото 9. Най-голямата броеница, която монаси носят като гердан, наброява 108 топчета, което събрано също прави числото 9! И ако още се поровим във философията на монашеското ежедневие, ще видим, че всички ходят с бръснати глави. Те смятат косата за излишна суета, от която човек трябва да се освободи…

Само на 300 метра от манастира се намира „Гората на кулите” – своеобразна гробница на монаси от манастира Шаолин, живели по време на династиите Тан, Вудун, Сун, Юан, Мин и Цин. Това са 248 надгробни паметници – кули, образец на старинното изкуство в строителството на китайските храмове. От 1996 година са под закрилата на държавата и са част от световното културно-историческо наследство на Китай в планината Суншан.

Освен будизма, сред най-разпространените вероизповедания в Китай са даоизмът и конфуцианството, които имат много общи черти, поставяйки на първо място връзката между природата и човека. Следва християнството, а напоследък нараства и броят на китайците – мюсюлмани.

На връщане от манастира, в района на Лоян – град със 7 милиона население и 13 императорски династии, разположен на брега на реката Ло, попадаме на уникално и мистично място – пещерите Лонмън (Драконова врата). Те удивително наподобяват някои от скалните светилища на траките у нас, в Хасковско например: Орлови скали при с.Сърница, Калето на гургулиците при с.Ангел войвода или скалните гробници в древния град Мира в Югозападна Турция. Всъщност става дума за скални ниши и плитки пещери, издълбани от човешка ръка в продължение на столетия. Но това не са гробници. Началото е през 494 година по времето на династията Уей и оттогава от варовиковите скали по протежение на реката И, на не повече от километър, са се появили 2300 ниши и хиляди статуи, скулптури и всякакви други божествени символи, свързани с будизма. Най-малките статуи не надхвърлят… 1 см, но най-внушителната е на Буда, изваяна в скалите на височина 17 метра! Всеки ден тук е пълно с туристи и поклонници, които се снимат на фона на огромното скално божество. За съжаление почти 90% от тези символи на вярата не са могли да оцелеят през вековете – били повредени или направо унищожени по време на многобройните войни и преследванията на будисти в тази част на Китай.

В околностите на Лонмън китайците добивали особен вид нефрит, наречен peony (божур). Представлява букет от естествено „изрисувани” на черен или синьозелен фон бели цветове, наподобяващи божури. Предприемчиви люде са превърнали тази природна ценност в красиви и доходоносни бижута и украшения, които се предлагат в няколко от магазините за сувенири край скалните пещери.

(Следва)

18/01/2018

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*