КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ: 7. Градът на коприната. 8. Урок по калиграфия

КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ
(Октомври 2017 г.)

Вижте всички статии от поредицата „КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ“ тук.

7. Градът на коприната

От Лоян, където пренощувахме, до Сиян са около 4 часа път с високоскоростния влак.

Сиан е поредният многомилионен град (8,5 млн) в Китай, столица на провинцията Шанси, в самото сърце на страната. Град с богата история и динамично настояще. Небостъргачите и високоетажните жилищни блокове вече толкова не ни впечатляват. Повече внимание заслужава индустриалният облик на града: предприятия на Сименс и Самсунг, авторемонтни заводи за коли от САЩ и Япония, фабрики за производство на пиво, сокове, лекарства, текстил, военна промишленост…

Строителството е огромно, но в никакъв случай не става дума за бетонова джунгла. Срещаме и нови сгради, съчетаващи в архитектурата си съвременния с традиционния китайски стил. Покрай широките улици са засадени дървета: кипариси, нарове и др., които отчетливо показват желанието на местните власти да има повече зеленина в града. От 2009 година е започнало да се строи метро, две години по-късно градът вече разполага и с летище. Хотелът ни е в центъра, на главна улица, в която виждаме маркови бутици на Prada, Louis Vuitton, Chopard, Omega и др.

Сиан се нарежда сред най-древните градове в Китай, с история от над 3100 години! Бил е столица на 13 китайски династии и 73-ма императори. Запазил е куп културно-исторически ценности, затова е и един от най-посещаваните от туристи градове в Китай.

В Градския музей в Сиан може да се види голям макет на града от VII век – времето на династията Хан. Тогава населението му е наброявало 1,5 милиона жители! Ясно личат крепостните стени, строени през 194 година пр. Хр., които по онова време са се простирали на територия 30 х 30 кв.км, заграждайки площ от 900 кв. км! От тях днес са останали около 12 кв. км. Казват, че това е най-старата и най-дълга градска крепостна стена в света! По протежението на стената са запазени 6000 бойници, а на всеки 120 метра има наблюдателна кула. Подобно на Великата китайска стена и по сианската е възможно да се разходиш, да покараш колело – тук предлагат велосипеди под наем, ежегодно се провежда маратон. В далечни времена тази стена, обградена и с воден ров, е имала изключително важно значение за безопасността на града. За да се проникне в него, е трябвало да се премине през четири порти, символизиращи четирите посоки на света. От външната страна на стената, пред всяка от тези четири порти, били изградени четири различни по размер затворени правоъгълни дворове, които служели за капан на потенциалните нашественици. Когато попаднели в тях, били обречени на явна смърт – обстрелвали ги от всички страни. Нещо подобно, но под формата на вътрешни дворове, наблюдавахме по-късно на крепостната стена край Великия воден канал в Суджоу.

Старият Сиан е разполагал и с великолепен дворец, построен при династията Цин, който също може да се види на макета, но по времето на Мин е разрушен. В централната част на Сиан се намират и някои от основните исторически забележителности: Голямата джамия в мюсюлманския квартал, строена при династията Тан, както и двете кули: Кулата с камбаната и Кулата с барабана. Първата бие сутрин, подканяйки населението на работа, а втората оповестява края на работния ден. Камбаната, която е излята още през VIII век и тежи 6500 килограма, е монтирана на сегашния й четириъгълен постамент едва през 1384 година.

Градът е известен и с великолепния будистки паметник, 7-етажната Голяма пагода на Великата гъска, където се съхраняват ценни будистки ръкописи. Това е едно от свещените места за поклонение на будистите в Китай.

Най-сетне, при управлението на династията Хан, в Сиан се открива и Пътят на коприната, свърващ Изтока със Запада чак до Рим. По този път керваните от камили, натоварени със стока, се движели през планини и пустини, разнасяйки из екзотични страни и древни градове голямото китайско откритие – коприната, която в далечното минало се котирала по-скъпо от златото. На връщане керваните носели непознати за китайците плодове, зеленчуци и всякакви други скъпоценни товари, чрез които се развил с течение на времето активен стокообмен. Днес и в Сиан, и в Шанхай, а и на други места съществува мрежа от фабрики за коприна и копринени изделия с много добро качество.

8. Урок по калиграфия

Днес ще отделим време на едно старо китайско изкуство – калиграфията. Китайската писменост е една от най-древните в света. Тя съществува повече от 5000 години. От общо 60 000 писмени знака, за нормална употреба на официалния китайски език е достатъчно познаването на обем от 3000 до 5000 знака. За неграмотен се смята човек, който си служи с не повече от 500 знака. Китайската писменост няма азбука и знаковата писменост, означаваща думи и понятия, е най-доброто средство за комуникация в такава голяма страна. Това особено важи при обстоятелството, че диалектите в различните национални малцинства са толкова много и толкова различни, че разбирането между тях е невъзможно. Затова единната писменост е един от най-важните фактори за политическото и културно обединение на Китай.

Калиграфията е онова изкуство, което пресъздава красотата на писмените знаци. Колкото по-красиво е изписан един текст, толкова естетическото му въздействие е по-голямо. В древността калиграфските умения са били критерий за образованост, както и при подбора на чиновниците за императорския двор. Днес това изкуство продължава да намира приложение, включително и като част от обучението в китайските училища.

Намираме се в сианския Музей за традиционно изкуство Тангбо. Разположили сме се край дълга маса, като пред всеки от нас има бели листа, четка и мастило, с които ще вземем първия си урок по китайска калиграфия. Дамата, която ще ни преподава, е подготвила табло с няколко празни листа, на които ще покаже как се изписват някои основополагащи детайли, за да се получи йероглиф. Преди да топнем четката в мастилото, трябва да се научим как да я държим, как да контролираме движението на китката и лакътя, как да изписваме чертите без да ги прекъсваме и как да „мацнем” онази част от йероглифа, която в единия й край е силно изтънена, а в другия удебелена и на всичко отгоре някак „завъртяна”. Майсторите калиграфи умеят да се концентрират, да дадат на ума си воля и въображение, за да се получи онази магия, която означава много повече от едни красиво изписани и хармонично подредени йероглифи. Извинявам се за може би твърде опростеното описание как да изпишем йероглиф по китайски, но за несвикналата ръка подобно упражнение не би донесло очаквания успех още от първия опит. Разбира се, едни се справят по-добре, други не, но урокът върви, атракцията също, защото накрая всеки си взима за спомен калиграфски изписания лист. А от текста разбираме, че всички сме написали „Завинаги любов”!

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Коментирай