КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА: 2. С Шевролет на… 62 години

КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА

Вижте всички статии от поредицата „КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА“ тук.

kuba-2-s-chevrolet-na-62-g-21

2. С Шевролет на… 62 години

Столицата на Куба е основана през 1519 година. На Площада на оръжията (Plaza de armes) има една църква, в двора на която се извисява огромно дърво. Точно под него е извършена първата литургия по повод основаването на града. Всяка година тук се провеждат възпоменателни тържества и църковна служба, идват много местни посетители и чужденци.

Градът е разположен около дълбоко вдаден в сушата залив. Той е бил естествена защита и през XVI – XVIII век нещо като сборен пункт на конвоите от търговски кораби, преди да отплават натоварени със стока за европейския континент. Тези конвои били единствения начин корабите да оцелеят от пиратските нападения по опасния път до Европа. Тъй като Хавана често била обект на атаки по море, през този период са изградени градските отбранителни крепости . Легендата разказва, че преди да бъде построена крепостта Сан Карлос де ла Кабаня, имало на нейно място хълм, през който англичаните превземат Хавана. Испанският крал бил люто разгневен от допуснатата пробойна в отбраната на града. И когато година по-късно англичаните все пак били изгонени от Куба, кралят наредил да се вдигне тази крепост, но така, че да я вижда дори от… Мадрид!

Днес край крепостните стени са струпани тежки оръдия и гюлета от онова далечно време. От тази част на Хавана, наречена Военно-крепостния парк , се вижда като на длан целия град с историческия му център, обявен през 1982 година за обект на ЮНЕСКО.

Обиколката на Хавана решихме да направим с някой от старите американски автомобили. Те си остават голяма атракция за града, пък и ни беше любопитно да се повозим на такъв ветеран. Случи се шевролет в приятен цвят меланж, добре запазен, с кожени седалки, тип кабриолет, на възраст…62 години! Мой набор отвсякъде!

Преди да потеглим обаче, трябваше да уредим една важна формалност. След полета от Париж за Хавана се случих сред десетината „маркототевци”, които не си получиха багажа след пристигането ни на летището в Куба. С жена ми бяхме много доволни от сервиза на Ер Франс, но накрая, както се казва, французите оцапаха метеното. Погаждат ми такъв номер за втори път, след едно пътуване до Мароко. Трябваше три дни да стоя без багажа си, да си купувам дрехи и тоалетни принадлежности, докато накрая разбера, че куфарът ми е пристигнал с друг полет, но си стои на летището и никой нито ми се обажда , нито ми го доставя в хотела, каквото задължение се пада на превозвача. Добре, че кубинската ни екскурзоводка Гладис Кристина, която ни развеждаше из Хавана, ни помогна в разправията с летищните власти и се разбрахме след обиколката на града да „прескоча” до аерогарата с такси, за да си прибера багажа. Това ни костваше загуба на половин час от договореното време за разходката с шевролета, защото шофьорът му си имал след това друг ангажимент.

Повечето стари американски коли само изглеждат толкова вехти. Почти всички, които работят с туристи, са със сменени чаркове и се движат много прилично. Нашият шевролет беше точно такъв: вдига скорост до 120 км/час, не хлопа, не вони на бензин, но си лапа около 15-20 литра гориво на сто. Ще призная, че беше голям кеф да кръстосваме с такава кола кубинската столица.

Движим се по Чинка авенида, т.е. Пето авеню – широк булевард, който е трудно да се асоциира със съименника му в Ню Йорк. В този район на аристократичния квартал Мирамар няма луксозни бутици, но пък се редуват разкошни и сравнително добре поддържани колониални сгради. Някога те са били домове на богати кубинци и американски предприемачи, но след Революцията и бягството им в чужбина са се превърнали предимно в резиденции на посолства и чужди компании. Казват ни, че тук не е препоръчително да се спира с кола, дори да се разхождаш пеш. На прекрасната колониална архитектура контрастира високата, неугледна и неприветлива сграда на руското посолство, изградена в познатия ни социалистически монументален стил.

Преминаваме край великолепната арка на хаванския гробищен парк „Христофор Колумб”, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, където са погребани видни личности в кубинската история. На върха на арката стои надпис „Почивайте в мир”.

Първата ни фотопауза е на Площада на Революцията. Тук се намира и най-високата точка на града – 138 м над морското равнище. В средата на площада се издига 130-метров бетонен монумент, пред който е статуята на кубинския национален герой Хосе Марти. Наоколо са подредени културни и правителствени здания: Националният театър, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, на чиято фасада виси огромен по размерите си лик на Че Гевара, Министерството на комуникациите – с образа на друга историческа личност – Камило Сиенфуегос, революционер и съратник на Кастро. В интерес на истината, площадът не изглежда приветлив – по-скоро е илюстрация на типичната за социализма мегаломания.

С шевролета продължаваме край хотел „Хабана Либре”, бивш Хилтън, където след битката за Хавана са били приютени за известно време бойците на Кастро.

Стигаме до едно от популярните кръстовища в града – L/Rampa. L представлява широка улица, която се насочва към въпросното кръстовище покрай Ректората на Хаванския университет, пред входа на който се издига статуята на…мулатката Алма Матер. Тя пресича другата улица, 23-та, която кубинците наричат Рампа, защото е под наклон и така се спуска чак до култовия крайбрежен булевард „Малекон”. Днес този булевард, дълъг почти 6 километра, е затворен за движение на автомобили и хора заради големите вълни от морето, които мощно заливат тротоарите и пътното платно. Жалко, че природата ни попречи да се полюбуваме на „Малекон” – обикновено по залез край вълнолома, който опира до тротоара на булеварда, се разхождат влюбени двойки, разнасят се мелодични трели от китарите на улични музиканти,затова и гостите на града не пропускат да отделят време за разходка из Ел Малекон. Край този булевард израстват и новите жилищни блокове на Хавана, тук се намира и сградата, определена за бъдещото посолство на САЩ.

Намираме се в престижния квартал Ведадо и по-точно пред историческата сграда на хотел „Насионал”. Този хотел е построен от американците през 1930 година. Още като влезеш те грабва архитектурното оформление в мавритански стил. Но тук не това е най-важното – историята бълва отвсякъде. През 1946 година тук се е провел последният конгрес на…чикагската мафия. Сред присъствалите босове са били гангстери от най-високо ниво като Лъки Лучано, Мейр Лански, Ал Капоне и др. Щатските мафиоти имали обичая да се събират по важни дела в Куба и специално в този хотел. Както доскоро това правеха знаковите фигури от родния ни ъндърграунд в един от най-луксозните хотели в Солун. Този конгрес без съмнение се е провел с благословията на тогавашния кубински президент Батиста, за когото казват, че е взимал от мафиотите достатъчно, за да не им пречи на бизнеса. Когато Батиста забягва от Куба, с него изчезва и Лъки Лучано. Мафиотите опитали да продължат „традицията” за чадър от властта и при Кастро, но Команданте ги е отсвирил.

През цялото му съществуване този хотел се посещава от най-различни по ранг и професии знаменитости: премиери и президенти (например Чърчил, Путин), артисти и музиканти – от Франк Синатра и Наткин Кол до Леонардо ди Каприо и Ава Гарднър. Сред посетителите на хогтеула е и първият космонавт Юрий Гагарин. На стените на хотела, в Залата на историята, са изложени колажи със снимки на световноизвестните му гости, като те са подредени по десетилетия: 30-те години на миналия век, 40-те, 50-те и т.н., до днес.

Хотел „Насионал” е разположен на брега на Мексиканския залив. Има пряк изглед както към морето, така и към крайбрежния булевард Малекон и крепостта Кастильо дел Моро. В парка на хотела могат да се видят оръдия, едно от които сигурно е два пъти колкото популярната от Втората световна война немска гаубица „Дебелата Берта”. Най-интересен е лабиринтът от тунели и траншеи, останали и добре запазени от времето на Карибската криза. Има и добре подредена експозиция с карти и снимки, която ни връща към съдбоносните събития през 1962 година, когато човечеството е било на косъм от ядрен конфликт между двете свръхсили – бившия СССР и САЩ.

За Карибската криза е писано достатъчно много. Но намирайки се пред окопите, на място, свързано с това драматично събитие, се изкушавам да го припомня накратко. Всъщност, всичко започва след като кубинското държавно ръководство извършва през 1960 година национализацията на частните предприятия в страната, засягайки силно американските компании, установили се от десетилетия в Куба. На практика тази стъпка на Кастро слага кръст на американския бизнес в Куба. Разгневени, американците спират вноса на захар от островната страна и износа на нефт за нея. Но както се казва – един като стане от стола, друг се намества на него. Руснаците поемат тези ангажименти и това още повече вдига адреналина на Белия дом. През 1961 година американците изпращат 1400 въоръжени до зъби кубински емигранти в Залива на прасетата да свалят Кастро от власт. Метежниците претърпяват пълно поражение. Тогава администрацията на Кенеди взема решение чрез мащабна военна интервенция да се разправи с режима на Кастро. Американската флота подлага на блокада кубинската страна, но среща неочакван противник в лицето на изпратените от СССР бойни кораби с ядрени ракети. В траншеите и в тунелите сред парка на хотел „Насионал” са били разположени военни подразделения на кубинската и съветската армия, пряко насочени към установилите се в Мексиканския залив кораби на американската флота. Слава богу, че ръководителите на двете свръхдържави Никита Хрушчов и Джон Кенеди постигат примирие и ядреният арсенал на двете страни се оттегля от залива. Така планетата е спасена от надвисналата Трета световна война.

С посещението на „Насионал” времето ни за разходка с шевролета – ветеран изтече и трябваше по друг начин да се придвижим до Стария град – Havana Vieja. Освен стари американски коли и „конвенционални” таксита, Хавана предлага и други възможности за придвижване из града: жълтият таксиметров цвят носят и едни закръглени като топка триколки, носещи името „Коко” (Сосо). Нещо като познатите от азиатските страни возила тук тук. Срещу 5 долара водачът ни отведе в Стара Хавана, право пред входа на Музея на рома с названието „Хавана клуб”.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
12/03/2015

Коментирай