КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА: 3. Йохохо и бутилка ром

КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА

Вижте всички статии от поредицата „КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА“ тук.

kuba-3-yohoho-i-butilka-rom-01

3. Йохохо и бутилка ром

Навярно си спомняте този рефрен от знаменития приключенски роман „Островът на съкровищата”. За пиратите няма да отварям дума, но съм сигурен, че бъчви с ром от Куба сто на сто са се търкаляли из палубата на някой разбойнически кораб след успешен абордаж на тежко натоварен испански галеон.

Кубинският ром с марката „Хавана клуб” е добре познат в България. Той е емблема на Куба и неин дълголетен посланик в чужбина. Експозицията в хаванския Музей на рома проследява историята и технологията за производство на тази напитка, прославила Куба по целия свят.

Захарната тръстика, от която всъщност се произвежда ромът, влиза в Куба от Индия. Испанците залагат на нея, след като не намират на острова злато. Още повече, че плодородната почва и благоприятният климат дават именно тук по-високи добиви, отколкото в Индия. През XVIII – XIX век в Куба захарното производство преживява истински бум. Робите, докарани от Африка за работа на захарната тръстика, били подложени на убийствена експлоатация. В музея има рисунки, които показват какви жестоки наказания белите плантатори са налагали на чернокожите роби, когато не работят в желаното темпо и особено, недай Боже, да опитат бягство. Тъкмо африканските роби обаче може да се смятат за… откриватели на рома. Собствениците на плантациите забелязали, че робите добиват от меласата алкохолна течност, нещо като първак, с приятен вкус. Впоследствие оттук се развива технологията за преработка на остатъчните продукти от захарната тръстика – меласа и захарен сироп, чрез ферментация, дестилация и отлежаване на получения ром в дъбови бъчви.

Тази технология подробно е представена в музея на Хавана клуб. От първите примитивни уреди до макет на захарна фабрика с всички прилежащи й помещения: халета, складове, дори ж.п. гара и малка влакова композиция, теглена от парен локомотив. Разбира се размерите на тази фабрика и транспорта й са миниатюрни, като детска игра, не липсват и църквата, жилищата на плантаторите и бараките на робите. Между другото, отваряйки дума за ж.п. транспорта, Куба е първата страна в Америка, която още през 1834 година използва композиции с парен локомотив. Такива машини може да се видят и днес на разни места из провинцията като музейни експонати, дори сред нивите със захарна тръстика.

Ромът отлежава в бъчви от американски дъб различно време: 3, 5, 7, 10, 15 и повече години. Има нюанси в цвета му, като по-тъмния се постига с добавка на карамел. Гладис обяснява, че най-търсен е ромът на 5 и 7 години. Показани са рецептите на най-известните коктейли с ром. За „Хавана клуб” се смята, че се произвежда от тръстика, която дава най-хубавата меласа, наричана mieles (мед). Оттук нататък главна роля играе майсторството на специалиста, който прави селекцията на суровината и се грижи за отлежаването на продукта. Такива майстори в Куба носят името ронеро. Комбиниран в коктейл – дайкири, мохито или друг, „Хавана клуб” не променя аромата и свежия си вкус. Всички етикети на този ром носят символа на Хавана – статуята Хиралдилия. Тя е създадена от Херонимо Пинсон под влиянието на прочутата кула Хиралда в испанския град Севиля.

Накрая, както си му е редът, попадаме в залата за дегустация, където може да си купиш „Хавана клуб” в бутилка от всякакъв калибър, включително от 350 мл, каквато например в България не се намира. Още при влизането ни в музея ни предложиха да сръбнем по едно мохито в бара на първия етаж, а на излизане тук вече се вихреше истински купон с участието на класически кубински оркестър и туристи, решили да допълнят мохитото с гореща салса. Такива музикални групи може да срещнеш на всяко кьоше: и в баровете, и в ресторантите, по улиците и площадите на Хавана. А самата музика е симбиоза между струнните инструменти, характерни за испанската музикална традиция (главно китарата) и ударните инструменти на африканците. Гладис казва, че след откриването на рома, чернокожите роби имат и още един принос за кубинската култура –ритъма на местната музика. В един кубински оркестър е обичайно да видите музиканти с китара, цигулка, контрабас, тромпет и такива, които с ударните инструменти придават африканската „жилка”- високите конусовидни барабани конга; батата, наподобяваща пясъчен часовник – един от често срещаните сувенири в Куба; напълнените със зърна маракас и др. Все от арсенала на перкусионистите.

Тази характерна за Куба музика носи названието „Сон (звук) кубано”. Това е основата, на която се градят салсата, радваща се на изключителна популярност в Куба, румбата, самбата, болерото, мамбото, ча-ча. Танци, които след телевизионните риалити шоута и ние, българите, вече познаваме.

Като стана дума за танците, самите музиканти участват в тях. Например в бара на Музея на рома певицата не спираше да движи ритмично краката си. Четох някъде, че в Куба „музиката и танцът не само вървят ръка за ръка, кубинската музика се чувства с… краката”. Няма да забравя една млада двойка, която танцуваше докато обядвахме в заведение в стария град. Грациозна бяла дама и нейният чернокож, но невероятно гъвкав партньор сътвориха възхитителен танц, който буквално наподобяваше балет от най-висока класа.

В България се върнахме с няколко диска „сон кубано”. Голямо удоволствие е да слушаш тази музика. Наслаждавахме й се и всеки ден в Куба!

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
17/03/2015

Коментирай