КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА: 4. В неделя из Старата Хавана

КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА

Вижте всички статии от поредицата „КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА“ тук.

kuba-4-v-nedelya-iz-starata-havana-24

4. В неделя из Старата Хавана

Градоустройството на старата Хавана има една характерна особеност: градът е „парцелиран” на малки площади, заобиколени от църкви и представителни колониални сгради – дворци, резиденции, богаташки домове, до и от които водят тесни улици с класическата за периода XVIII – XIX век архитектура. Това е епохата на голямата захарна индустрия, на захарните барони и аристократите, които са инвестирали в това строителство. Запазено, слава Богу, и от социалистическата държава като национално богатство.

Днес е неделя и попадаме на истинско гъмжило от хора на площад Св. Франциск, където се намира и едноименния манастир със статуята на светеца. Тук стоят подредени като войници шарените фигури на 120 изкуствени мечета в естествен ръст, всяко от които представя дадена страна от различни континенти. Това е международна инициатива под мотото „Изкуство на толерантността”, символ на бъдещия мирен свят, чието начало е през 2004 година в Берлин. Оттогава са осъществени 28 експозиции в различни градове на 5 континента, включително и в София през 2011 година. Намерихме „българския” мечок – нашарен в черно и бяло, пред който за наш късмет се беше изкиприл един около 3-годишен кубински малчуган, цял сладур. Позира ни за снимка със самочувствието на кинозвезда! Върху гърдите на мечето бяха изписани стихове от Димчо Дебелянов в лиричният стил на поетите ни от първата четвърт на миналия век:

„Помниш ли, помниш ли тихия двор,
шепот и смях в белоцветните вишни?
Ах, не пробуждайте светлия хор.
хорът на ангели в дните предишни.
Аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни.
Сън е бил, сън е бил тихият двор,
сън са били белоцветните вишни.”

На площада се вдига шум до Бога. Тук са неизменните старци – музиканти, които много ревниво следят дали някой ги снима и след това слага нещо в шапката на тротоара. Ако се ослушваш, ще те догонят, празно няма. Толкова напористи за бакшиш са и чернокожите артисти, кацнали на кокили, които бродят сред тълпата, следвани от рояк дечурлига.

Неделният ден сякаш е изкарал по улиците цялото население на Хавана (справка – 2 милиона души). Бели, чернокожи, мулати – излезли са от домовете си поне за малко да оставят настрани грижата си за насъщния. Да се срещнат с приятели, да пийнат по едно мохито, да позяпат някой уличен артист или просто да се разходят из своя магнетичен град, смесвайки се с тълпите чуждестранни туристи. В такива моменти, когато пред фотообектива ти излизат всякакви образи, жена ми Мария е направо в стихията си. Снимките й отразяват целия хомосапиенс колорит на Хавана, в който различният цвят на кожата няма никакво значение. Тази страна не познава гетото, етносите в Куба живеят равноправно.

Plaza Vieja – Старият площад, е следващата ни спирка в Стара Хавана. В центъра на площада се мъдри странна скулптура – гола жена е яхнала… петел. Ексцентрично на фона на строгата колониална среда, излъчвана от околните сгради. Тук са се появили и първите частни ресторанти, има и малка пивоварна с бирария, на чийто масички, изнесени направо на площада, виждаме и доста приятели на пенливата течност.

Много от някогашните колониални домове на богати испанци са превърнати в хотели или луксозни резиденции за чуждестранни гости с пари. Запазен е техния автентичен колорит- с дълбоки веранди и вътрешни дворове, превърнати в цветни градини. Влизаме в един такъв хотел. Отвън на фасадата е поставена табела: Hostel del Habano / Tonde de Vilanueva. Гладис пояснява, че това е някогашен дом на испански граф. Вътрешният двор, където е разположено малко кафене, е потънал в зеленина: екзотични растения с огромни листа стигат чак до стаите на втория етаж, а самите спални помещения изпъкват с красивите си цветни стъклени витражи.

Вече сме на Площада на оръжията. Появил се е на картата на Хавана през XVI век. Бил място за военни паради и обучение. През първата половина на XIX век се превръща в място за срещи на висшето общество. В центъра на площада се издига паметникът на плантатора Карлос Сеспедес, наричан Бащата на родината, водач на първото голямо въстание на кубинците срещу испанската власт през 1868 година. На този площад се намира единствената в страната дървена улица. Постлана е с дървени плочи, за да убива тропота на каретите и конските копита и така да пази спокойствието на някоя чувствителна графиня. На тази улица са и хаванските букинисти, които предлагат разнообразна литература: класика, антики, световни майстори на словото, исторически четива, естествено и биографията на Че Гевара. А срещу сергиите с книги се издига бившият дворец на генералите-капитани, превърнат днес в музей за историята на града. Генералите-капитани всъщност са губернаторите, които управлявали колониите на Испания. Били 161 на брой, а дървената улица носи името на един от тях – Такон. Във вътрешния двор на двореца е паметникът на Христофор Колумб, на външните тераси са подредени старинни оръдия. Гладис посочва, че в двореца има специална зала на правителството с три трона, на които седяли генерал-капитанът, местният епископ и…, третият трон бил празен, защото е отреден за краля. Този трон е на специално съхранение и единственият монарх, позволил си да дойде в Куба през 1991 година и да „инспектира” как кубинците се грижат за тази антика, е бившият испански крал Хуан Карлос.

На Площада на оръжията има и други атрактивни кандидати за снимки с туристите. Това са чернокожи дами, накипрени в традиционното градско женско облекло от колониалната епоха. Разхождат се по тройки в пъстри рокли, с кошнички с цветя в ръка, с подкупваща усмивка, която кара кавалерите от чужбина да приемат поканата им да се бръкнат в джоба за снимка за спомен.

Най-фотографираният хавански площад без съмнение е пред катедралния храм Сан Кристобал. Тази внушителна католическа църква е построена през XVIII век, в бароков стил. Отличителна черта на архитектурата й е асиметричната конструкция на двете й странични кули – едната е по-широка от другата. Вътре има орган и хор от 30 човека. Всяка вечер от 20.00 има служба и катедралата е отворена за всички. Тя е обърната към широк павиран площад, заобиколен от разкошни колониални здания, превърнати днес в музеи. Тук например се намира Центърът за съвременно изкуство „Вилфредо Лам”, бивша резиденция на испанския граф Пенялвер, където ежегодно се провежда хаванското биенале с участието на художници от цял свят. Сред „постоянното присъствие” на площада са четирима улични музиканти, прехвърлили отдавна средната възраст, и бронзовата статуя на един от най-известните в Куба изпълнители на танца фламенко – Антонио Гадес.

От катедралния площад поемаме по известната търговска улица „Обиспо”, осеяна с магазини, барове, ресторанти, сладоледаджийници, в които се предлага и най-хубавия кубински сладолед „Копелия”, продавачи на кокосови орехи и всякакви лакомства. По тази тясна улица не можеш да се разминеш от хора, май това си е нещо като „стъргалото” на Хавана. Мисля си, че ако някой ти трябва и не го намираш на някой от хаванските площади, потърси го тук. Гаранцията да го откриеш е много по-голяма.

„Обиспо” е сравнително дълга улица и привършва пред прочутия бар Флоридита. На това място е и бившият универсален магазин Manzana (Ябълката), който скоро ще се превърне в луксозен хотел със същото име. Няколко чуждестранни фирми, една от които бразилска, са се заели със строителството, което ще запази външната колониална фасада на магазина. Оказва се, че тук е и границата между Стара Хавана от колониалната епоха и нейното „капиталистическо” продължение, оформено след абдикацията на испанците от Куба. Тази нова част на града започва от площада с поредния паметник на Хосе Марти. Тук се намира и хаванският „спийкърс корнър”, където местните запалянковци изливат обилно адреналина си в спорове за минали и бъдещи спортни игри. Оттук само на крачки са Националният театър за опера и балет, известен като Гранд театър на Хавана, и един от символите на кубинската столица и въобще на Куба – Капитолия. Преди да стигнат до тях, туристите задължително спират пред кохортата от чинно строени стари американски коли. Това е нещо като пиаца, от която се наемат ветераните за обиколка на Хавана.

Гранд театъра в Хавана е един от най-старите театри в Америка. Открит е през 1837 година. На неговата сцена са се подвизавали велики артисти: певецът Енрик Карузо, танцьорката Ана Павлова и др. Капацитетът на главната зала е 1500 места. Сега тук се помещават Националният балет на Куба, създаден през 1948 година, и фламенко ансамбълът на Хавана. В момента театърът е в ремонт.

На реконструкция е подложен и Капитолия. Хем носи името, хем е одрал кожата на американския конгрес във Вашингтон. Сградата, висока до купола й 95 метра, е строена пет години – от 1927 до 1931. Открита е от тогавашния кубински президент Херардо Мачадо. Върху проекта са работили шестима архитекти – американци и французи. От 1931 до 1959 година сградата на Капитолия е приютявала кубинския парламент. След Революцията престава да служи за парламентарни цели и е превърната в седалище на Министерството на науката и технологиите и на Националната библиотека. След ремонта в нея ще се нанесе кубинското правителство. Сградата обаче ще продължи да бъде отворена за посещения от жителите и гостите на града. Интересно е, че тук се намира нулевият километър на Куба и от него се изчисляват разстоянията до различните дестинации в страната.

Ремонт предстои и на колониалните сгради срещу Капитолия. Едни вече са подготвени за реконструкция, други още стоят с изтърбушени прозорци и висящо пред фасадата пране.

Докато снимаме Капитолия и околните сгради пред нас спира почти новичък Хюндай. Това е таксито, което Гладис е уговорила да ни закара на летището за злополучния ми куфар. Шофьорът се казва Омар, знае само тенкю на английски, но е много лъчезарен. Имал от старите американски коли, но претърпял инцидент. Застрахователите го мотали цяла година и накрля му дали тази нова кола. Човекът с носталгия говори за изгубения си американски ветеран, но видимо е доволен от компенсацията – все пак не кара бракма на 60 години. На път за летището минаваме по друга популярна в Хавана улица – Пасео Прада, на която художници са изнесли свои творби. Гладис ни показва част от стара крепостна стена, зад която се е покрил… съветски танк. Тия бронирани чудовища са имали решаваща роля в разгрома на метежниците в Залива на прасетата през 1961 година. И на други места из Хавана може да се видят стари съветски оръжия: танкове, самоходни оръдия,бойни самолети…, в ролята на музейни експонати.

Вечерта наемаме Омар да ни закара и на най-популярния в Куба вечерен спектакъл – кабарето „Тропикана шоу”. Да си в Хавана и да не посетиш това вариете, си е направо недопустимо. Шоуто води началото си от 1939 година. Един от първите му посетители бил Ал Капоне – пристигнал специално от САЩ, за да го гледа. През 50-те години на миналия век кабарето става много известно, прибавяйки в програмата си и хазартни игри. Продължава да съществува и след Революцията. Да получиш работа в него е въпрос на особен престиж. Сега в него участват 150 артисти, музиканти, певци, танцьори. Мултиплицирано, шоуто вече има спектакли не само в Хавана, но и в Сантяго де Куба, Варадеро, Матансас.

В куверта за спектакъла получаваш чаша шампанско, а след 22.00 половин литрова бутилка ром „Хавана клуб” за двама, местната тикола (кока кола не се предлага в Куба), ядки и стафиди. Всяка останала поръчка се заплаща допълнително. При влизане на дамите се поднася цвете, а на мъжете – пура. Дрес кодът не допуска фриволно облекло като за плаж или дискотека. Така с пура в ръка и чаша ром можеш да се забавляваш с марковото представление, което наистина като зрелище е респектиращо. Невероятна сценография, музика, костюми, изключително пластични танцьори – направо радост за окото. Затова и всяка вечер местата за зрителите са изпълнени докрай.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
20/03/2015

Коментирай