КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА: 6. По стъпките на Хемингуей

КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА

Вижте всички статии от поредицата „КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА“ тук.

kuba-6-po-stupkite-na-hemingway-08

6. По стъпките на Хемингуей

Като изключим аржентинеца Ернесто Че Гевара, едва ли има друг чужденец толкова дълбоко свързан с Куба, както американския писател и журналист Ърнест Хемингуей. Островната страна е била неговата голяма любов. В едно от писмата си я нарича „моята родина Куба”. Тук прекарва почти половината от живота си и създава някои от най-добрите си творби, донесли му световна слава. Куба му отвръща със същите чувства: уважение и признание на неговия талант, а местата, в които е живял и бохемствал са сред туристическите обекти, предизвикващи най-голям интерес сред гостите на Куба.

Хемингуей за първи път пристига в Куба през 1928 година на борда на кораба „Орита”. На път за Кей Уест – ексцентричния бохемски град в най-южната част на САЩ, където си чеше риболовната краста, писателят се отбива в Хавана и този забележителен град грабва сърцето му завинаги. През 1930 година вече обикаля баровете по „Обипос”, а от 1932 до 1939 година се пренася да живее в стая 511 на хаванския хотел „Амбос Мундос”. Днес всеки ден в хотела се тълпят туристи, за да се докоснат до света на писателя. Старият асансьор с неизменното пиколо в него изкачва посетителите до 5-тия етаж. Стаята на Хемингуей е семпла: легло, масичка с пишеща машина, шкаф с книги, по стените снимки от награждаването му с Нобеловата премия за литература, кадри от риболовните му подвизи, където може да се види рекордния му улов – огромна риба меч, може би двойно по-голяма от него (а Хемингуей е бил висок мъж, 186 см!). Край леглото му на стената виси снимка с Фидел Кастро – горещо приятелство и убийствена конкуренция в риболова е свързвало двамата.

През 1940 година Хемингуей купува имението си Финка Вихия в малкото работническо градче Сан Франсинско де Паула, на десетина километра от Хавана. Това е едно от местата, включени в туристическия маршрут по стъпките на Хемингуей.

Срещу 18 000 долара писателят се сдобива с прекрасен имот, разположен сред разкошен екзотичен парк с магнолии, бамбукови дървета, кралски палми и пр. До къщата, в която е живял, са пристроени гараж за 7-те му автомобила и гостна, в която е посрещал приятелите си и е купонясвал до зори. Известно е,че писателят е носил здраво на алкохол, което по-късно ще се окаже фатално за него. Но в ония години – 40-те и 50-те на миналия век, кой ти е гледал кое е опасно за здравето и кое не! Сред гостите на Хемингуей били знаменитости от всякакъв калибър: артисти, писатели, военни, политици. Това са много известни имена като Гари Купър, Ерол Флин, Ингрид Бергман, Марлене Дитрих, Спенсъ рТрейси, Орсън Уелс и други… Камбана пред входа на къщата е възвестявала пристигането на купонджиите.

Самата къща, превърната в музей, може да се разглежда само отвън – през входа и прозорците, но на практика се вижда всичко: огромната всекидневна, спалните, сервизните помещения. Кубинската държава е положила грижи максимално да се запази автентичния интериор на имението. Според британския вестник „Сънди таймс”, преди няколко години след излизането на Фидел Кастро от властта, правителството отпуснало 2,5 милиона паунда за възстановяването на Финка Вихия.

Ловната страст на Хемингуей личи по многобройните трофеи на отстреляни животни, окачени по стените на къщата редом с картините, които писателят е купувал или са му били подарък. Имал е навика да пише прав, навярно така по-лесно е пренасял мисълта си върху белия лист. Дори пишещата му машина е качена нависоко върху дървен шкаф. Вестибюлът е отрупан с книги, разполагал е с голяма библиотека, с над 9000 тома.

Към къщата е пристроена 3-етажна кула, от която се открива прекрасна гледка към околността и морето. На последния етаж е обособен кабинет на писателя с една картина на стената, от която Хемингуей позира с любимата си ловна пушка и поредния трофей от сафарито му в Африка. По време на такова сафари претърпява самолетна катастрофа, която прибавя нови страдания към и без това преследвалите го до края на живота му болести: диабет, високо кръвно налягане, чернодробна цироза, тремор, на финала и депресия, която го довежда до фаталния край.

На първия етаж на кулата е „жилището” на многобройните му…котки. Имал е около 50! Обичал е животните. До басейна му в парка на имението може да се видят и надгробните плочи на 4 от любимите му кучета. Там е изложена под навес и яхтата му „Пилар”, която купува през 1834 година в САЩ. С нея не само кръстосвал Карибско море за риболов, но с приспособеното на носа й сонарно устройство е проследявал движението на немските подводници по време на Втората световна война.

В това имение Хемингуей живее с последната си съпруга – Мери Уелш, кореспондентка на сп.”Тайм”, с която се запознава през 1944 година в Лондон. Официалните му бракове в биографията му са четири, но в нея не влизат многобройните му любовни забежки, включително и с 19-годишна италианка във Финка Вихия, от която го дели над 30-годишна възрастова разлика.

Хемингуей остава в имението си и след Революцията, поддържайки политическия режим на Кастро. Америка обаче не му прощава това и го принуждава да напусне Куба през 1960 година. Към болестите му се прибавя загубата на някои от най-близките му приятели и депресията, която прераства в параноя от постоянната мисъл, че ФБР го преследва заради приятелството му с Кастро.

През 1960 година Хемингуей е настанен в клиниката Майо в Рочестър, щата Минесота, където е лекуван с… електрошокове. По онова време този болезнен метод е бил прилаган от медицината за лечение на депресивни състояния.

На 2 юли 1961 година, в дома си в Кечъм, щата Айдахо, Хемингуей слага край на живота си, прострелвайки се с ловната си пушка. Има някаква семейна прокоба, която следва съдбата му неизменно: самоубива се баща му, брат му Грегъри става травестит и завършва живота си в… женски затвор, един от синовете му се превръща в отявлен алкохолик…

В същото време Хемингуей е любимец на обикновените хора в Куба. Обичал е децата, а общуването му с рибарите – негови любими сътрапезници, ражда и произведението, което му носи световна популярност- новелата „Старецът и морето”. За нея през 1953 година получава престижната награда Пулицър, а година по-късно – Нобеловата награда за литература.

Прототипът на главния герой от новелата си Хемингуей намира в малкото рибарско селище Кохимар – също част от туристическия маршрут. Писателят често дохождал край пристанището, където се издига като крепост и една от няколкото стражеви кули, построени от испанците. Тук се е запознал и със своя бъдещ литературен герой, чието име и досега е плод на спорове – Грегъри Фуентес или Амансио.

Кохимар е също така бедно селище, както повечето в Куба. Някои от сградите, останали от миналото, дори са в руини и като логичен фон на строените по улицата стари американски коли, кой знае защо събрани тук като за ретропарад. В Кохимар се намира и кръчмата „La Terraza”, където Хемингуей е обичал да отсяда. Запазена е масата му, до нея е поставен и негов малък бронзов бюст.

Така отварям дума и за култовите заведения, които стават такива благодарение на бохемските навици на Хемингуей. В Хавана това са два знаменити бара, които винаги са претъпкани с чужденци. Флоридита –„люлката на дайкирито”, както е изписано на бара, примамва и с бронзовата фигура на писателя, около която винаги има готови за снимка туристи. Другият бар – Ла Бодегита дел Медио, пък е Меката на мохитото. Хемингуей си е въвел нещо като разделение на местата за любимите си коктейли- в единия бар си е пиел дайкирито, в другия – мохито. „Храната е за хората, казвал писателят, а коктейлът – за боговете!” И в двете заведения свирят музиканти и сон кубано допълва на живо веселата атмосфера. Че каква да бъде след 2-3 чаши ром?…

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
27/03/2015

Коментирай