Мексико отблизо: 1. Мегаполисът на новия свят
МЕКСИКО ОТБЛИЗО
Пророчеството в календара на маите за края на света разбуни духовете из цялата планета. Слава Богу, че древните гадатели нещо си бяха объркали сметките. Но пък фокусираха отново интереса на пътешествениците към родината на тази древна индианска култура. Мексико – тази пъстра страна, хем на север, хем на юг в Америка, продължава да удивлява с уникалната смесица от староиндиански митове и ритуали, с влиянието на колониалната епоха след инвазията на испанските конкистадори и с отпечатъка на модерните времена. Да прибавим за настроение популярната музика на мариачите – тези бардове на мъжката гордост и любовта, белоснежните пясъчни плажове на Акапулко и Канкун, ако щете и знаменитата текила – коронованата национална напитка. Това е само малка част от Мексико. Да видим повече…
Вижте всички статии от серията „МЕКСИКО ОТБЛИЗО“ тук.
1. Мегаполисът на новия свят
Мексиканската столица е един от най-големите градове в света (трети след Токио и Сеул). По този показател няма конкуренция в цяла Америка. Заедно с агломерацията наброява повече от 20 милиона души! Основната част от населението – 75 %, са метиси (смес от индианци и бели). Мексико е единствената държава в Латинска Америка, където по-голямата част от нейните жители е резултат от смесването на различни етноси.
Когато групата ни българи пое от летището към хотела ни в центъра на града, попаднахме в истински водовъртеж от автомобили. Трафикът е изключително тежък, сутрин и надвечер, и това е логично след като из Мексико сити се движат близо 4,5 милиона коли! Замърсяването на въздуха в града е страшно – когато навлизаш в столицата от някоя крайградска дестинация, над небостъргачите се стеле непроницаем като тъмен облак смог. Метрото, открито през 60-те години на миналия век, и усилията на природозащитниците да пропагандират транспорта на две колела (и по най-оживените булеварди има стоянки на велосипеди под наем), не стигат властите и населението да се преборят с този бич на съвременността. Да пази Господ да не гръмне близкият до столицата вулкан Попокатепетъл, чието последно голямо изригване е било в началото на новия век. Тогава във въздуха е полетял 10-километров (!) облак от пара и пепел. Миналата година този активен вулкан, който в превод означава Димящият връх, леко се поразбуди, но бързо се успокои. Попокатепетъл се намира на 70 км югоизточно от Мексико сити и е вторият по височина (5452 м) връх в страната.
Мексико сити е разделен на 16 района, всеки от които има свое наименование. Обикновено носят името на някой мексикански революционер или друга популярна в страната личност. Един от тях обаче се нарича Нахуатъл. Това е езикът на ацтеките, говорят го близо 1,5 милиона души, не само в столицата, но и в други градове като Пуебла, Веракруз. На този древен език се издават книги, има радиостанция, телевизионен канал. Иначе, и това е известно, официалният език в Мексико е испанският, а мексиканците са най-голямата испаноезична нация в света.
„Инсухентес” (в превод въстаници) е най-дългият булевард в града, може би над 50-60 километра. Пресича Мексико сити в посока север-юг от единия до другия му край. По него пътуваме към хотела, а успоредно на трилентовата магистрала, заедно с вагончетата на метрото, се движат в специално отреден участък и червените коли на т.нар. метробус. Метрото в Мексико сити основно кръстосва града под земята, но в по-крайните квартали излиза на повърхността. Първите три вагона са отредени само за жени, деца и инвалиди.
По местоположението си хотелът ни е трепач – намира се само на метри от главната артерия на мексиканската столица, булевардът „Пасео де ла Реформа”. Храната е много добра и няма нищо общо със страховете ни, че стомасите ни ще се свият от пикантната мексиканска кухня. Стаите са големи, с много широки легла и това е отличителна черта на всички хотели, в които нощувахме по време на дългото ни пътуване из Мексико.
Сутринта сме на „Реформа” – най-елегантният мексикански булевард. Екскурзоводът ни Амадо – много светъл, за да е истински метис, пояснява, че да имаш офис, магазин или заведение на това място се счита за много престижно. „Реформа” е част от визията на новата, модерна мексиканска столица. От двете страни на булеварда са разположени небостъргачи с офиси на банки – Banamex е една от най-известните в бранша, застрахователни дружества, големи индустриални компании, посолства – тук са дипломатическите мисии на САЩ , Китай и други страни, авиокомпании като Америкън еърлайнз, административни сгради на държавни ведомства, хотели от най-престижните марки като Sheraton, Le Meridiеn и др., Палатата на депутатите, сградата на Националната лотария, Фонтана на републиката, скулптурата Торе Кабалито (Кулата конче), бутици, шикозни барове и ресторанти. Най-високата сграда в Мексико сити се намира именно на „Реформа” – 54-етажната кула Тореро майор. Булевардът периодично е пресичан от кръгови кръстовища, в средата на които се издигат паметници с историческо за мексиканския народ значение. Най-значимият от тях е Ангелът на независимостта, издигнат по случай 100-годишнината от мексиканската война за независимост. Представлява четиристенна колона с бронзови скулптури, на върха със златната статуя на гръцката богиня на победата. На същия булевард е и паметникът на Христофор Колумб, с четири скулптури в основата, символизиращи четирите основни католически мисии, заели се с покръстването на местните индианци след завладяването на Мексико от испанците. Това са ордените на йезуите, августинците, францисканците и доминиканците.
По бул. „Реформа” се стига директно до парка Чапултепек, в превод Хълма на щурците, едно от най-привлекателните места за отдих в мексиканската столица, „белият дроб” на Мексико сити. В този оазис сред замърсения град мексиканците щедро са отредили място за красиво оформени зелени площи с езера, има ботаническа градина и допълнителни атракции специално за децата: водна пързалка, делфинариум. Тук се намира известният замък на австрийския кайзер Максимилиан – историческа фигура от ХІХ век, избран от французите за държавен глава на Мексико при инвазията им в страната, а по-късно екзекутиран от мексиканците след извоюване на независимостта им. Разстрелът на кайзера е сюжет на една от най-известните картини на френския художник импресионист Едуар Мане.
В Чапултепек се намира и Националният антропологически музей – един от най-големите в света от този род. Проектиран е от арх. Педро Рамирес Васкес, автор и на редица още мащабни проекти в страната, включително и на националния стадион „Ацтека” в мексиканската столица. Това е уникален музей, който в 12 експозиционни зали е събрал стотици находки от многовековното наследство на древните цивилизации и култури, съществували в Мексико преди експанзията на испанските конкистадори. Този предколониален период е популярен с названието Мезоамерика. Всъщност музеят е наследник на своя първообраз от 1825 година. Още тогава, през първите години на независимостта, мексиканците са проявили загриженост за опазване и съхранение на това неоценимо богатство.
Едва ли има друг регион на земята наистина с толкова богата история, както Мексико. Тук през 1200 г. пр.Хр. се развива първата култура. Въпреки че отделните цивилизации са разделени от по-дълги периоди, изследователите отбелязват, че те имат общи религиозни и социални черти. Към тях се отнасят строгата йерархия в обществото, както и почитането на много богове и строенето на стъпаловидни пирамиди. Олмеките са носителите на първата развита старомексиканска култура. Тъкмо те правят първите си култови средища по брега на Мексиканския залив. От тях тръгват традиции, които значително повлияват на следващите цивилизации. След залеза на олмеките около ХІІІ в. пр.Хр. започва възходът на град Теотихуакан като доминиращ център за култови церемонии в предколумбовото време. Между 300 и 900 г. маите създават големите си церемониални средища Паленке, Чичен Ица и Копан. Силно развитие в тях добиват математиката, астрономията, йероглифното писмо. Маите създават и знаменития си календар. Толтеките формират през Х век характерна военна култура, отличаваща се с честите изображения на батални сцени. След упадъка на толтеките навлиза цивилизацията на ацтеките. Около 1325 г. те построяват центъра си Теночтитлан. Тяхната култура обаче, неразделна част от която са били човешките жертвоприношения, просъществува твърде кратко. На 24 април 1519 година ацтекският владетел Монтесума ІІ чува пророчеството, че бог Кетцалкоатъл ще се завърне. Кетцалкоатъл, в превод пернатият змей, е главният бог на ацтеките. Според легендата, след като бил опозорен от загуба на бойното поле, богът изчезнал в изгнание. Но ацтеките вярвали, че някой ден той ще се завърне под формата на бял човек с брада и огнен скиптър и отново ще завладее тяхната империя. В действителност пристига испанският завоевател Ернандо Кортес, който покорява и срива до основи древния Теночтитлан. На негово място испанските конкистадори построяват първообраза на днешния Мексико сити , провъзгласявайки го за главен град на т.нар. Нова Испания. Настъпва краят на старомексиканския културен период и започва продължилата близо 300 години колониална епоха до мексиканската война за независимост (1810 – 1821).
Да се описва съдържанието на музейните експозиции е непосилна работа, камо ли пък за един ден да се опознае древният свят на мексиканските цивилизации. Но тук има находки-шедьоври, които биха впечатлили всеки посетител и ме изкушават поне да ги спомена. Например Камъкът на слънцето или всъщност знаменитият календар на ацтеките; репродукцията от Пирамидата на пернатата змия от древния град на боговете Теотихуакан; най-старото художествено произведение в Мексико, представляващо ритуална маска на койот, изработена от кости на… камила хиляди години преди новата ера; Дискът на слънцето, чиито лъчи излизат от стилизиран череп на човек; монументалната скулптура на богинята на огъня Чалчиутликуе – такива статуи са украсявали площадите и зданията в древните градове; каменните плочи и човешки скулптури, предназначени за жертвоприношения; каменното корито от времето на ацтеките, превърнато в съд за кръщаване след идването на испанските католически мисионери. В музея може да се видят макети на градове и светилища; рисунки, които показват как са се строили пирамидите в предколумбовата епоха; с помощта на керамични фигури, наредени пирамидално, е показано как са се обособили отделните класи в староиндианските общества – от жреца до най-ниските слоеве. Нещо подобно на кастите в Индия. Интересен е и макетът, който представя визуално как е изглеждат древният пазар- как хората са търгували с храни, семена, злато и сребро, скъпоценни камъни и текстил, лекарствени растения.
Както вече споменах, днешната столица на Мексико е възникнала върху основите на построения от ацтеките древен град Теночтитлан. Той бил един от най-красивите и най-големи градове в света – тук са живеели 200 000 души. Изграден е през 1325 година върху няколко острова сред езерото Текскоко и се е свързвал със сушата чрез диги и акведукти. Макети на Теночтитлан има и в Антропологическия музей, и на Площада на конституцията – Сокало. Останките от Теночтитлан са открити от археолозите през 1978 година. Една част се намират на площад Сокало в археологическия комплекс Темпло Майор, а друга на Площада на трите култури, който представлява синтез на трите основни епохи в историческото развитие на страната: древните цивилизации със запазените и до днес руини, колониалният период с издигнатата по това време катедрала и съвремието с новите жилища, разположени наоколо. Този площад между другото помни едно от най-кръвопролитните събития през новото време. През 1968 година военни части разпръскват демонстриращи студенти и граждани, стреляйки по тях с бойни патрони! Имало е много убити!
Две от най-импозантните сгради на площад Сокало – Градската катедрала и Националният дворец, са построени върху развалините на Теночтитлан. Например дворецът е изграден върху палата на последния ацтекски владетел Монтесума ІІ. Сега той е седалище на мексиканския президент. Огромен интерес предизвикват фреските, рисувани върху стените му от мексиканския художник Диего Ривера. Катедралата пък е една от най-старите и свещени сгради в Западното полукълбо. Издигната е върху основите на ацтекски храм, строена е близо… 300 години (1525 – 1813), кулите й са високи цели 67 метра!
Около 90 % от населението на Мексико изповядва католическата вяра. А Базиликата на Девата от Гваделупе в мексиканскката столица е второто по мащабите си след Ватикана средище на поклонници – католици в света. Всяка година на 12 декември тук се събират огромни тълпи богомолци от цяла Америка. Легендата разказва, че някакъв беден мексиканец от град Гваделупе на име Хуан Диего имал видение – явила му се Дева Мария. Така, както това се случило на трите пастирчета в португалския град Фатима. Силно впечатлен, човекът побързал да сподели това с местния епископ. Отецът обаче не повярвал на приказките на бедняка и го отпратил. Натъжен, Хуан Диего се върнал у дома, но тук отново му се явила Девата. Казала му, че се е случило чудо – болният му чичо оздравял. Посъветвала го да облече някое пончо, да скрие под него букет с рози и така пак да се яви при епископа. Когато Хуан Диего отново отишъл при свещеника и разгърнал пончото, за почуда на отчето се появил образът на Девата. Епископът останал като гръмнат! Оттогава легендата се разпространила из цяла Америка. Появила се и икона на Дева Мария, загърната в мантия, както и образът на Хуан Диего с прословутото пончо и букета с рози. Може да ги видите навсякъде в Мексико.
Базиликата на Девата от Гваделупе представлява мащабен комплекс от църковни сгради и паркове, обсипани с цветя, декоративни храсти, екзотични водопади, скулптурни композиции, от които без съмнение особено впечатляваща е групата на индианците, поднасящи дарове на Дева Мария. Добиваш чувството, че си попаднал в райска градина! Базиликата може да събере едновременно над 10 000 поклонници. Разполага с внушителен по размерите си орган. Отвън, на огромния площад, се издига паметникът на покойния папа Йоан Павел ІІ, който има изключителни заслуги както за изграждането на комплекса, така и за възстановяването на дипломатическите отношения между мексиканската държава и Ватикана. Впечатляващи са и мащабните като размери картини от мексикански художници, изобразяващи някои от чудесата на Девата (излекуването на чичото на Хуан Диего) и покръстването на индианците от испанските мисионери.
Но да се върнем на Сокало. Това е един от най-големите площади в света. Простира се на площ от 57 600 кв.м. Тук се провеждат най-важните официални церемонии в мексиканската държава, военният парад на 16 септември – националният празник на Мексико, когато през 1810 година е призната независимостта на страната, шествията по време на религиозни празници като Фестивала на страстната седмица, Празника на тялото и кръвта Христови и т.н. Всеки ден се вдига и сваля националният флаг. Сокало е и обичайното място за националните протестни митинги.
За съжаление през този ден нямахме късмет да се разходим свободно из площада, да посетим катедралата и двореца. Сокало беше отцепен от полицейски части със заграждения, които охраняваха разпънатите тук палатки на благотворителната инициатива за подпомагане на районите от вътрешността на страната, пострадали при неотдавнашните наводнения. Населението там се нуждаеше от храни, одеала и ред други неща от първа необходимост. Самата столица Мексико сити е преживявала в недалечното минало подобни тежки моменти. Ще припомня, че на 19 септември 1985 година земетресение с магнитуд 8,1 по скалата на Рихтер разтърсва Мексико сити, причинявайки огромни разрушения и човешки жертви. Загиват близо 10 000 души, 70 000 остават без дом, а щетите са за над 4 милиарда щатски долара!
За да стигнем до Сокало, трябваше да прекосим дългата пешеходна улица Calea de Condesa, тръгвайки от Двореца на изящните изкуства. В този район на столицата се намира известният парк Аламеда, съдебната палата, 47-етажната кула Латиноамерикана, от върха на която се открива страхотна панорамна гледка към града. Подобаващо място е отредено и на мемориала на Бенито Хуарес, една от най-популярните политически фигури в историята на Мексико, национален герой. Това е първият чистокръвен индианец – президент на страната (1861 – 1872). Първоначално неграмотен и незнаещ испански, успява да се самообразова. Постъпва в семинария, после завършва право, става адвокат, издига се до губернаторски пост преди да стане президент, бил е и масон. Името му се свързва с борбата на мексиканския народ срещу френските окупатори през 60-те години на ХІХ век.
Въпросната пешеходна улица е част от историческия център на Мексико сити (обект на ЮНЕСКО) и от нея туристът добива представа за колониалния облик на града през трите столетия, последвали завладяването на Мексико от испанците. Но това не е застинал във времето музей на открито, а едно от най-чаровните места в града, в което пулсира пълнокръвен живот. Старите колониални сгради – истински произведения на изкуството, са само фон на пъстрия и многолик поток от хора, които заливат от сутрин до късна доба улицата, наситена с многобройни ресторанти, кафенета, бутици на световни марки. За някои от сградите се разказват легенди. Например на една от тях се шири безкрайно дълъг балкон. Била собственост на богат, но изключително ревнив мексиканец. За да не шава жена му, й забранил да излиза откъщи, а само да се разхожда по специално направения за случая балкон. Добре, че поне не й е слагал прословутия метален „девствен пояс”, както са правели през Средновековието в Европа някои потенциални рогоносци. Тук има и образи, които са неизменна част от всекидневието на този колоритен район,освен обичайните улични търговци: ваксаджията, който се е превърнал в част от градския пейзаж с подобната на трон седалка, в която по-паралиите мексиканци се наместват, за да им лъснат обувките; човекът с латерната , който цял ден навива ръчката на този допотопен музикален инструмент, развявайки шапка за бакшиш от някое скромно песо; момчетата от близката оптика, които уверяват и слепия, че само при тях ще прогледне; шаманът, чиито заклинания и димни фойерверки срещу злите духове омайват поредния душевно заболял „пациент”; монахините от църквата Св.Франциск, които покрай божиите дела са се хванали и с по-прагматични занимания, продавайки край входа на храма пържени банани и нещо като нашенския крем карамел…
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
