Мексико отблизо: 2. Градът на боговете

Вижте всички статии от серията „МЕКСИКО ОТБЛИЗО“ тук.

Мексико

2. Градът на боговете

Градът на боговете – това означава наименованието Теотихуакан, се намира на около 40 км от мексиканската столица. Той е част от туристическата обиколка на Мексико сити и първата ни среща на живо с древните церемониални центрове в тази страна. Теотихуакан се развива като един от най-големите градове в предколумбовото време. Достига разцвета си между 200 и 600-та година след Христа. Тук са живеели над 150 000 души!

Посещението на Теотихуакан е нещо като тест за издръжливост на туристите. Има два фактора, които ги поставят на изпитание: палещото слънце и изкачването на главната пирамида – Пирамидата на Слънцето. Тя е висока 65 метра и до върха й водят 215 стъпала, голяма част от които са с различна височина и е допълнително неудобство за хора без тренинг. Да си призная, когато стигнах най-горе, имах чувството, че съм покорил… Еверест! Добре, че домакините са опънали едно дълго помощно въже край стъпалата, та благодарение на него изкачихме пирамидата.

Пълна загадка е кога и от кого е основан Теотихуакан. Предполага се, че това е станало около І век пр.н.е. от неизвестни индиански племена. Това означава, че в този период не може да бъде свързан с конкретна цивилизация. Запада между VІІ и ІХ век, но също така не е известна и причината, поради която е напуснат от населението му. Вероятно това се случва през ІХ век поради сериозните засушавания по тези земи. Три столетия по-късно е открит от ацтеките, които го превръщат в център за култови ритуали.

Погледнат отгоре, Теотихуакан изглежда внушителен с огромната си площ – простирал се е на цели 23 квадратни километра! На върха на Пирамидата на Слънцето обичайно е имало храм на местния жрец. А долу се точи близо 3-километровата главна улица, която ацтеките погрешно нарекли Пътят на мъртвите. Погрешно, защото смятали руините край нея за надгробни могили. А това всъщност били жилища на местната аристокрация. Пътят на мъртвите отвежда до другата пирамида – Пирамидата на Луната. Тя е изградена на пет нива, но е значително по-малка от Пирамидата на Слънцето.

Туристи са допуснати да посещават града и да се изкачват по Пирамидата на Слънцето за първи път през 1910 година. Под нея има дълъг, над 100 метра тунел, формиран на основата на лава от вулкан, изригнал вероятно преди 1 милион години. За разлика от египетските пирамиди, мексиканските не са служели за гробници на местни владетели, а за религиозни нужди, като храмови комплекси за почитане на боговете. Пак за разлика от египетските, не са строени с големи камъни, а със значително по-малки, споени с вар и пясък. Едва при реставрацията на Пирамидата на Слънцето е използван цимент.

По протежението на Пътя на мъртвите е имало фрески, от които днес е останала само една с образа на пума. Този достоен представител на семейството на котките не е изобразен случайно – по време на проучванията на Теотихуакан са открити останки от хора и животни (сред тях навярно е и пумата), които са били обект на жертвоприношенията, характерни за епохата на ацтеките. Сега Пътят на мъртвите е арена на небивала конкуренция между уличните търговци, готови на всякакви отстъпки, за да продадат някой сувенир. Най-често се предлага изработения от дърво календар на ацтеките или маската на ягуара. Това животно е изключително популярно в митологията на мексиканските древни култури. За да привлекат вниманието на туристите, търговците дори са се специализирали да имитират неговия мощен рев.

Първите проучвания на Теотихуакан датират от 1906 година по време на експедицията начело с Леонардо Батрес, която открива Пирамидата на Слънцето. Градът на боговете обаче крие още много тайни. Всяка година тук се събират специалисти, главно археолози, които обсъждат резултатите от поредните научни изследвания. Така че нови разкрития можем да очакваме със сигурност.

mexico-bannerА сега нека да се позабавляваме. Ще отидем в Хочимилко, където се намират Плаващите градини, там ще се повозим на традиционната за тази атракция лодка „трахинера”, ще опитаме от мексиканската кухня и ще чуем изпълнения на прочутите мексикански музиканти – мариачите. Плаващите градини са под закрилата на ЮНЕСКО, в тях се отглеждат цветя, декоративни храсти, овошки и др. сред останките от някогашното езеро Текскоко. С други думи ще проникнем в агросистема, създадена още по времето на ацтеките, която някои наричат „Мексиканската Венеция”.

Предградието Хочимилко се намира в южните покрайнини на столицата. За да стигнем дотам трябваше да прекосим някои от по-бедните квартали на града , където между другото се намира и добре познатият на българските футболисти от по-старото поколение стадион „Ацтека”. Олимпийският ни тим играе тук финал срещу Унгария и губи с 1:4 след като съдията на мача ни порязва здраво, оставяйки ни на терена 8 срещу 11 унгарци. Името на този стадион е измислено след конкурс от един мексикански пубер. Момчето печели двойно: добива световна популярност и правото да ходи безплатно на мачове цели… 100 години! Докато се клатушкаме по пътя за градините, пред погледа ни се появяват все по-често девойки, занимаващи се с най-древната професия. Повечето са избрали да подбират клиенти на… спирките на обществения транспорт. Екскурзоводът ни Амадо казва, че сутеньорите им се радват на солиден чадър от полицейските власти. И добавя, че все повече млади хора в Мексико предпочитат да изкарват хляба си в черната икономика, а други въобще не си правят труда и за това. Наричат ги нини – нито им се учи, нито им се работи, търсят лесен живот. Затова, казва Амадо, се шири престъпност в големи размери, проституция и алкохолизъм, наркомания. Правили анкета сред тийнейджъри какви искат да станат след като завършат училище. Имало желаещи и за… наркопласьори. Децата виждат как примерите им за подражание живеят богато, карат скъпи коли, посещават луксозни заведения, имат красиви компаньонки…

Ето ни и в Хочимилко. Тук протича широк канал, по който се движат трахинерите – лодки с вид на канута, нашарени и накипрени като моми за женене. Всяка от тях носи някакво привлекателно име от рода на „Анджелита”, „Джована”, „Жулиета” и пр., и е оборудвана със столчета и маси за хранене. Домакините са приготвили печено пиле, ориз,салата от зелен боб, някаква силно лютива смес за усилване на апетита, пържени свински… кожички и естествено традиционната тортиля – мексиканската питка, подобна на хлебчето за дюнери у нас. Ако е пълна с месо и зеленчуци се нарича енчиляда, ако й добавиш и сирене, разбирай кашкавал, става енчиляда суиса. Добре, мезето го има, ами какво ще пийнем освен традиционната бира? Амадо се е погрижил за това – оказа се, че винаги в чантата си носи… бутилка текила и пластмасови чаши.

Текилата е мексиканската национална напитка. Произвежда се от вид кактус, наречен агаве. Само че от всяко агаве текила не става. Само от сока на синьото агаве, което се отглежда в специално определени райони какъвто е например щата Халиско, а там – около градчето Текила. Пие се ритуално със сол и зелено лимонче, повечето млади българи знаят това. Но ако не е синьо агаве, а друг вид, става също много популярна в страната напитка – мескал. Край Теотихуакан има една манифактура, където се прави демонстрация за дестилацията на мескал, за производството и на други изделия от въпросния кактус– например влакна, от които може да се ушие пончо.

След няколко чашки текила, съпроводени от тостове на Амадо с откровен сексуален привкус, дойде и редът на мариачите. Наричат ги така, защото имат обичая, както и нашите мургави музиканти, да свирят по сватби. А сватба на френски е мариаж и оттук произлиза етимологията на това название, мариачи. В Хочимилко те съпровождат отстрани лодките с туристи, сватбари или някакви други веселящи се компании, докато им дадат знак, че може да се присъединят и да ги забавляват. Облечени са в традиционните пищни мексикански костюми, сомбрерото е неизменно налице, обикновено от музикалните инструменти използват китари, цигулка, тромпет, тъпан, а понякога и подобния на ксилофон маримба. За три песни им се плащат 250 песос, но ако компанията им е приятна, отпускат и някой допълнителен шлагер. Иначе класиката е ясна: „Ла кокарача”, „Бесаме Мучо”, „Ла бамба” – все познати парчета, някои и от репертоара на Йорданка Христова. Падна ни се много колоритен на възраст и ръст оркестър. Казвам и на ръст, защото цигуларят беше джудже, но свири страхотно. Певецът беше малко фалшив, но след третата текила обикновено не се обръща внимание на това…

mexico-bannerМариачи може да се видят в града най-често вечер, на площад „Гарибалди”. Там е нещо като борса за наемане на музиканти по всякакъв повод, включително и да свирят на… гробищата по време на Задушница. Мексиканците я отбелязват по коренно различен начин от нас. Тя се провежда винаги на 2 ноември и поменът за мъртвите се превръща в… шумна фиеста. Денят на мъртвите не минава в траур, а е ден на… веселие с пищни церемонии и ритуали! И това е наследено от древните предци на днешните мексиканци, които са посрещали смъртта с убеждението, че тялото си отива, но остава душата и продължава да съществува в отвъдния свят.

Всеки оркестър има свой представител на „Гарибалди”, нещо като „импресарио”, който се пазари с клиентите и приема „поръчката”, след което музикантите се залавят за работа. Тази вечер на площада имаше само една голяма група младежи, вероятно ученици в горните класове, заедно с учителите си, които танцуваха под съпровода на мариачи. Веселяха се, както се казва, от душа и сърце. Лично аз много им се радвах – и за хубавото настроение, и за прекрасната музика. Само ме хвана яд на едно младо момче от нашата група, двайсет и няколко годишно, което… отказа поканата на мексиканско девойче да танцуват! Не можел да танцува, щял да се изложи. А момичето – красиво, капка! Идва ти на крака, а ти се правиш на интересен! Ех, викам си, Асене, да беше като него четиридесет години по-млад, че да видиш ти отказва ли се на красавица…

Толкова за Мексико сити. Утре пътуваме за щата Чиапас, където ще плаваме с лодка из каньона Сумидеро.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
4/04/2014

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*