Мексико отблизо: 3. Каньонът Сумидеро
Вижте всички статии от серията „МЕКСИКО ОТБЛИЗО“ тук.
3. Каньонът Сумидеро
Намираме се на терминала за вътрешни полети на аерогарата в Мексико сити. Ще летим до Тухтла Гутиерес – столицата на щата Чиапас. Летището не е кой знае какво, но силно ме впечатли друго – обслужващият персонал. Това бяха… инвалиди! Седят с количките си на изходите след чекирането, проверяват документите и билетите на пътниците, показват им къде е техният гейт. Викам си: Боже, дали някога ще видя на българско летище такова нещо, знак на уважение и доверие към хората с увреждания, както наричаме инвалидите у нас. А виж тук, в Мексико, как достойно изкарват хляба си, а не са оставени да чакат милостиня.
Полетът до Тухтла Гутиерес е около час и половина. Когато кацнахме, ни лъхна силна горещина. На изхода пък ни посрещна някакъв танцов състав. Рекохме си: я какво внимание, сякаш сме делегация на официално посещение, макар и по… къси панталони. Нищо подобно – музиката и танците се оказаха част от сценария на масовите протести, които местните учители бяха организирали срещу политиката на властта в областта на образованието.
Не питах за подробности, тревожно беше прекъсването на пътните връзки в региона като една от формите на тези протести. Така автобусът, който трябваше да ни вземе от летището, беше задържан от протестиращите на километри оттук. Гидът ни Амадо взе да обяснява, че това може да продължи чак до вечерта, при което цялата ни програма щеше да пропадне. Изразихме съпричастност към проблемите на учителите, отчитайки и хала, на който се намират нашите просветители в България. Но все пак не сме били хиляди километри, за да изпадаме в подобна ситуация, и настояхме да се намери своевременно и адекватно решение. Слава богу, колегите от Мексико реагираха бързо и с един конвой от таксита се добрахме до пристана на река Гриалва, откъдето трябваше да потеглим за каньона Сумидеро.
Тази река протича до язовирната стена на ВЕЦ „Чикулсен”, дотам са 35 километра, и продължава нататък чак до Мексиканския залив. Връщайки се обратно, общо щяхме да изминем разстояние от 70 километра. Нагласихме се в лодката, съоръжени със задължителните спасителни жилетки, водачът ни – индианец, запали мотора и хайде на път. Реката се вие между живописни скали, които към средата на пътя стават все по-стръмни и високи, за да стигнат на едно място до височина… 1000 метра! Амадо казва,че в древността по време на испанската инвазия индианци са предпочитали да се хвърлят оттук в реката и да погубят живота си, но да не попаднат в ръцете на завоевателите и да бъдат измъчвани жестоко.
Край реката се нижат стръмни брегове, обрасли с пищна растителност. Има и „плажове”, където са излезли да се излежават едри крокодили. Птичият свят е изключително богат, рояци ни следваха през целия път, зърнахме и пеликани между гъстите храсти. Всъщност тази разходка с лодка из каньона си беше чиста проба сафари. Водачът на лодката забавяше ход или спираше специално на местата, където имаше нещо интересно за снимка. Така както правят колегите му на сафаритата в африканските резервати. Спряхме и пред една пещера, където някой беше поставил икона на Девата от Гваделупе.
За съжаление на доста места реката беше силно замърсена след обилните дъждове, които бяха причинили големи наводнения в страната. Още личаха следите от пороите, някъде продължаваха да сълзят образувалите се от тях водопади.
На пристана се върнахме в страхотно настроение. Тази разходка из величествената природа ни беше заредила с приятни емоции. Остана и време за малък шопинг. Местните търговци обаче не знаят нито испански, нито какъвто и да е друг чужд език. Говорят си на тяхното наречие и това е повсеместна практика в много райони от вътрешността на страната. За да разберем колко струва стоката им, трябваше да пишат цената на… дланта си.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
