Мексико отблизо: 8. Чичен Ица и топ курортът Канкун
Вижте всички статии от серията „МЕКСИКО ОТБЛИЗО“ тук.
8. Чичен Ица и топ курортът Канкун
Някъде към 08:00 вече бяхме в Чичен Ица. Едно от новите седем чудеса на света, част от Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. Най-търсената от туристите забележителност на Мексико!
Религиозен, военен, политически и търговски център от времето на маите, който в своя разцвет е бил обитаван от около 35 000 души. Това е накратко визитката на Чичен Ица – и до днес загадка за археолозите. Вероятно е основан в периода между VІІІ и ІХ век. Столетие по-късно е завладян от толтеките и става тяхна столица. Откритите археологически находки свидетелстват за смесване на културите на маи и толтеки.
Чичен Ица в превод от местното наречие означава „Кладенецът на племето ица”. Районът, в който се намира този уникален град – северната част на полуостров Юкатан, е горещ и засушлив, почвата варовикова, с наличие на подземни води. За да се справят със сушата, древните индианци са ползвали естествените кладенци, в които се е събирала подпочвената вода. Наричат ги сеноте, думата произхожда от езика на маите – „Ts’ono’ot” – пещера с вода. Тези кладенци са се образували именно в пещери с достъп на вода и слънце. И тъй като индианците считали, че богът на дъжда Чак живеел в подземно езеро, строели своите селища близо до такива кладенци. Днес в Юкатан се срещат около 3000 сеноте. Има и на територията на Чичен Ица. Дявол знае колко са дълбоки, но не са служели единствено за снабдяване с питейна вода. Тук са се извършвали жестоки човешки жертвоприношения, жертва на които ставали и невинни жени и деца. Когато в началото на миналия век изследователят Едуард Томас пресушава Свещения сенот в Чичен Ица, на дъното са открити както златни предмети, така и човешки останки.
Древният град е бил разположен на площ около 10 кв.километра. Това е бил комплекс от храмове, стъпаловидни пирамиди, олтари, дворци, игрище за игра с топка, обсерватория и пр. Намираме се пред най-важната част от комплекса – Пирамидата на Кукулкан, наричана още Замъкът Ел Кастильо. Кукулкан е майският аналог на главния бог Кетцалкоатъл. Тази пирамида е не само емблема на Чичен Ица, но и символът на Мексико пред света. Висока е 30 метра, но за разлика от Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан не е достъпна за изкачване от туристите. Изградена е по всички правила на геометрията, конструкцията й е идеална и в голяма степен се свързва с особеностите на прочутия майски календар. Общо 365 стъпала, колкото са дните на годината, са разположени под ъгъл 45 градуса откъм четирите страни на пирамидата и водят до върха, където се намира храмът на главния жрец. На всяка страна на пирамидата има по 52 каменни панела, обозначаващи броя на годините в майския календар. Девет нива от всяка страна на пирамидата са отделени от стълбище с 18 тераси,символ на 18-те месеца в календара на маите. Храмът на върха на пирамидата често е ставал арена на жертвоприношения. Тук са довеждали пленените воини и главният жрец им изтръгвал сърцата, за да ги положи в краката на главното божество. Образът на змията неизменно присъства в скулптурната орнаментика на пирамидата, тя символизира бога Кетцалкоатъл – Пернатата змия. Два пъти в годината, по време на слънчевото равноденствие, уникално явление спира дъха на посетителите – играта между слънчевия лъч и сянката създава оптичната илюзия, че огромна змия пълзи по стълбището на пирамидата.
Ягуарът е другото свещено животно, почитано в староиндианската култура. Символ на могъществото и силата на владетеля – това е неговото послание чрез изображенията му в паметниците от различните мексикански археологически резервати. Не прави изключение и в Чичен Ица, присъствайки в пирамидата, наречена Храма на ягуара.
Продължаваме разходката из резервата и спираме пред Храма на воините. Украсен със скулптури на Чак и Пернатата змия Кукулкан, той е ограден от десетки каменни колони, създаващи илюзията за армия, която охранява своето божество.
Обсерваторията е поредното потвърждение на интереса на маите към наблюдението на небесните тела, гадаели са по тях и на основата на тези наблюдения са изработили знаменития си календар. Вито стълбище водело към върха на обсерваторията, откъдето се извършвали проучванията на небесното пространство. Днес този забележителен обект в Чичен Ица стои полуразрушен – това е станало някога след като върху сградата се стоварва мълния.
Особен интерес в Чичен Ица предизвика игрището за игра с топка, която тук ние приехме да наричаме „футбол”. Имахме възможност да видим подобни терени и в Паленке, и в Укшмал, но в Чичен Ица се намира най-голямото подобно съоръжение в цяла Мезоамерика. Дълго е цели 168 метра, оградено от две стени с по един каменен обръч, „закован” на всяка от тях, през който играчите е трябвало да прокарват каучукова топка. Състезавали се два отбора от по 7 човека, като „футболистите” имало право да играят само с лакти, бедра и коляно. Като гледах колко тясна е дупката на ринга и колко високо е поставен той на стената, при тия игрови ограничения, които изключват участието на ръцете и ходилата, например, ми е трудно да си представя реално как се е провеждала тази игра. Тежка била съдбата на играчите, които губят мача. Варварското жертвоприношение се е прилагало и тук – били убивани безмилостно и това може да се види и от релефните изображения върху двете стени на игрището. Неслучайно близо до него се намират и двете стени с изобразени черепи на убити при жертвоприношенията маи. Може би утеха за загубилите играчи е била вярата им, че ги спохожда почетна смърт.
В Чичен Ица прекарахме почти 4 часа, атакувани по всяко време и от цели „ята” местни търговци на сувенири, готови на всякакви ценови реверанси. само и само нещичко да продадат. По обяд автобусът ни отведе до едно забележително място, близо до Чичен Ица, което ще си спомням винаги с голямо удоволствие. Казва се Ик-Кил и тук се намира един от най-популярните в района естествени кладенци (сеноте), превърнат от предприемчиви люде в прекрасен комплекс за забавление. Имахме намерението да се… изкъпем в кладенеца. Хората са създали съответните удобства: съблекални с душове, хавлии под наем, сейф, магазин с „плажни” артикули, заведение за хранене и пр. Самият кладенец е широк около 10-12 метра, а може и повече, дълбочината му е пълна загадка – абсурд е да се види дъно. Водата се оказа с прилична температура – около 21-22 градуса, много чиста – край нас плуваха риби. Кладенецът е разположен в огромна пещера с открит към небето и слънцето покрив, откъдето се спускат тънки растения подобно на лиани. Само от открития връх на пещерата до водната повърхност на кладенеца вероятно има не по-малко от 20-30 метра. От съблекалните до „басейна” се слиза по каменни стъпала, хлъзгави от влагата, затова домакините са се погрижили да сложат парапети. Къпахме се няколко души от групата ни и тези, които не опитаха, може само да съжаляват. Жена ми и дъщеря ми вадиха от девет дерета вода да ме разкандърдисат – било студено в кладенеца, може би и мръсно, да не хвана някоя зараза, да не стане това или онова. Слава Богу, че не ги послушах и си направих собственоръчно прекрасен подарък за рождения ми ден. Защото днес наистина бях прибавил още една година към жизнената си биография.
След приключението в сеноте поехме към последната точка от дългия ни маршрут из Мексико – карибския курорт Канкун. Тук ще прекараме три релаксиращи дни, преди да поемем по обратния път за България.
Като ваканционен курорт Канкун се развива през 70-те години на миналия век. Бил е спасителна мярка за мексиканската икономика, изправена пред сериозна криза след десетилетия добро развитие и последвалите проблеми в нефтодобива и други стопански отрасли. Тогавашното мексиканско правителство решава да се обърне към възможностите на туризма и сред 20 изключително красиви места в страната избира да заложи на Канкун. Започва интензивно изграждане на хотелска база и туристическа инфраструктура. През 1973 година е открито и международното летище в Канкун. 16 години по-късно курортът отбелязва огромен скок и става един от най-динамично развиващите се морски курорти в Мексико. Сега годишно тук пристигат за почивка над 4 милиона туристи от цял свят. Плажовете му са покрити с бял ситен пясък, морската вода е чиста и синьозелена, древната история на Мексико присъства и тук в останките от пирамиди и музеите на открито, какъвто е например археологическият резерват Тулум на брега на Карибско море.
Канкун е по-малкият морски курорт в сравнение с разположения на Тихия океан Акапулко. Но по времето, когато ние бяхме в Мексико, Акапулко беше сред най-пострадалите от ураганните дъждове места в страната. Амадо ни съобщи, че за да компенсират пораженията от природната катастрофа, тамошните хотелиери са свалили цените си тройно и четворно!
Хотелът ни се оказа истинско бижу. Намира се на брега на морето, има собствен плаж, два басейна и пулбар. Стаите са големи, просторни, с морски изглед. Хотелът разполага с 8 различни ресторанта, 6 бара, винотека, доста приличен СПА център. Настаняването е на база All inclusive (всичко в цената), като твърде любопитна е гамата от гривнички, които се предоставят на клиентите в зависимост от техните предпочитания за общуване с други гости. Така например, ако си отворен за всякакви социални контакти с непознати хора, слагаш на ръката си зелена гривна. Ако се колебаеш – един може да ти хареса, друг пък не, ти поставят жълта гривна. Червената означава директно „не ме интересува никой”. Има и… розова гривна, но тя се дава на клиенти с добре известното различие в сексуалната ориентация. Обслужва ги и специализиран персонал. Все пак, хотелът е само за възрастни! Неслучайно в един от баровете в по-късните часове в забавната програма влиза и… стриптийз, какъвто се предлага и по време на увеселителния нощен круиз из акваторията на Канкун с „пиратския” кораб „Капитан Хук”.
На плажа всеки ден има анимация, доста широк е спектърът от водни спортове, включително и станалия моден напоследък флайтборд, а известният и у нас парасейлинг има една особеност – вместо да висят в обичайната поза безпомощно под парашута, клиентите седят в нещо като надуваем фотьойл и то по двама, преживяването е страхотно, а до лодката, която тегли парашута, се отива по вода с джет. Непосредствено до хотела има спирка на обществения транспорт, от която може да се вземе автобус до града или някои от близките търговски центрове в Канкун.
И накрая: начинът, по който бе организирано пътуването, се хареса на всички. Докоснахме се до уникална древна култура, невероятно красива природа, имахме удоволствието да общуваме с приветливи и гостоприемни местни хора в различните райони на Мексико, за финал след уморителния, все пак, тур из съкровищата на страната на маите имахме и възможност да релаксираме в един от най-хубавите мексикански курорти. Дано с разказа за това пътешествие съм спечелил нови желаещи сред нашенци да се потопят във фиестата и загадките на тази древна страна.
(Край)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
