НОВА ЗЕЛАНДИЯ: 5. Роторуа – „сярната земя”

НОВА ЗЕЛАНДИЯ – страната на кивито и гейзерите

Вижте всички статии от поредицата „НОВА ЗЕЛАНДИЯ – страната на кивито и гейзерите“ тук.

nova-zelandia-5-rotorua-07

5. Роторуа – „сярната земя”

Днес е последният ни ден в Нова Зеландия. Остана да видим на живо огнедишащата „сярна земя”. Качихме багажа на автобуса и поехме към резервата Те Пуя, където е „епицентърът” на геотермалната активност в района на Роторуа. Резерватът се намира недалеч от хотела ни и след около 20 минути вече бяхме там. За гид имахме жена от маорите, която работи в посетителския център на резервата. Тя ни поведе по специално оформена пътека към мястото на гейзерите, където според нея ще се заредим и с позитивна енергия.

Когато попаднахме на „сярната земя”, сякаш се намирахме на бойно поле, където доскоро са падали снаряди. Отвсякъде покрай миризмата на сяра се разнасят пушеците от изригващата земна топлина. Дотогава бях виждал истински гейзер само в… Сапарева баня. Тукашният не изригва непрекъснато, по-малък на височина е от българския. Има няколко наблюдателни площадки, откъдето стават чудесни снимки. Много ефектен е пейзажът, когато се съчетае димящият гейзер с едно малко езеро около него, наречено Синята лагуна. Скалите наоколо са топли и почти всички се излегнахме на тях, за да поемем от благодатната земна топлина. Накрая ни заведоха и при лечебната кал. Тя се е оформила на конуси, от земята непрекъснато бълбукат мехури, подскачайки като жабчета. Тази кал се използва много активно за лечебни цели в местните СПА центрове. Както и впрочем цялата земна топлинна енергия, която е вкарана за консумация в бита.

След Те Пуя се насочихме към друга забележителност на Роторуа – Изворите на дъгата (Raynbow Springs). Това е парк с малко езеро, пълно с едри пъстърви. Има голямо разнообразие на птици, като тук може да се види например новозеландския гълъб, чиято перушина създава илюзията, че е… облякъл потник. Расте и секвоя, известна с гигантските си размери. Но без съмнение най-интересна в парка е Къщата на кивито. Тук при пълна тишина и забрана за снимане може да се проследи процеса на раждане и развитие на тази необикновена птица, символ на Нова Зеландия. Описват я като плаха и тромава, а името й идва от кресливия вик на мъжкаря (киви-и-и, киви-и-и). Не лети, търси храна предимно нощем по земята, има дълга човка, но няма опашка. Новозеландците са я поставили под защитата на закона.

Преди да посетя Нова Зеландия, въобще нямах представа за съществуването на подобна птица. Името киви свързвах единствено с едноименния вкусен плод,познат и у нас. Всъщност кивито е внесено от Китай, а сегашният му вариант е резултат от специална селекция в Нова Зеландия и тя е патентована, така че днес се приема именно тази страна за родина на сладкия плод.

От Роторуа някъде към обяд поехме обратно към Окланд. Екскурзоводката ни Елена се оказа с първа професия консултант в казино и през цялото време ни убеждаваше да си опитаме късмета в някоя игрална зала, дори ни даде ценни препоръки като на начинаещи комарджии как да играем на рулетка без излишен риск.

Вечеряхме в един от ресторантите на Скай Тауър в Окланд, на 190-тия метър на тази кула-гигант. Ресторантът е един от трите на тази територия, но не се върти както например кафе-сладкарницата на Александерплац в Берлин. Казва се Скай Обсерватори, като цени в сравнение с останалите два ресторанта е по средата – нито евтин, нито скъп. Но храната е много вкусна, предимно китайска кухня. Освен панорамния изглед към целия Окланд в периферията си този ресторант предлага и малко адреналин със стъкления си под, под който зее истинска бездна. Стъпването по него обаче е напълно безопасно.

След вечеря трябваше да се приберем в хотела, защото на следващия ден ни чакаше ранен полет до Сидни и оттам за Хонг Конг. Трябва да призная, че останах очарован от страната на кивито. Така си обяснявам и защо толкова много хора от разрлични краища на света жадуват да се заселят в нея.

И нашата родна земя е благословена от Бога. А ние… бягаме от нея…

(Край)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
20/06/2014

Коментирай